Определение № 4047 от 09.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4017/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 18633 от 10.07.2024 г., подадена от Е. Д. М., чрез адвокат Д. З. от САК – служебен адвокат по гл. Х ГПК, срещу въззивно Решение № 717 от 17.06.2024 г. по в.гр.д.№ 2465/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 3978 от 18.07.2023 г. по гр.д.№ 12425/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу Главна дирекция „Национална полиция” иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от изказване на директора на Главна дирекция „Национална полиция” – К. Т., отразено във „Фрог нюз” на 31.07.2014 г., в което същият е назовавал ищеца с името „К.”, нарекъл го „бандит“, твърдял, че ищецът бил покровителстван от бившия министър на вътрешните работи Ц. Ц. и бившия главен секретар на МВР К. Г. - с цел да повлияе на хода на извършваното тогава от дирекцията разследване, по което ищецът бил задържан на 24.11.2013 г. Не е постъпил отговор от ответника по касация Главна дирекция „Национална полиция”. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е прието, че ответникът не е отрекъл, че статия със съдържание като това на събраното писменото доказателство е била публикувана от електронното издание „Фрог нюз” на интернет – сайта му на 31.07.2014 г. Отрекъл е в нея да има изявления на тогавашния директор на ГД „Криминална полиция” К. Т.. Внимателният прочит на текста е дал основание на САС да приеме, че в нея има пряка реч. Макар да е предадена при неспазване на правилата за употреба на препинателни знаци – без тире, тя може да се отграничи от останалото съдържание с оглед използваните в статията изрази: „това каза”; „уточни Т.”; „заключи полицейският шеф” и използваните форми на глагола – 1 лице, единствено и множествено число. Неговите изявления са следните: „Когато бях на пет дена директор, никога не съм знаел както съдържа делото за К.”; „Впоследствие след това го прочетох и естествено, че съм дал /публикацията-бележка на автора на статията/ като нюанс, ей така на хората, които са го работели ако има нещо допълнително като информация да го ползват” и „Много често по медии и телевизионни предавания, там където, се дават данни за нарушения, особено свързани с бандити като К., взимаме записите от телевизиите и се образуват материали. Масова практика винаги е било в МВР”. Останалото съдържание на статията, в т. ч. относно политическо покровителстване на „К.”, съставлява информация и интерпретация на неизвестния й съставител. Ответникът не е оспорил така записаните в статията изявления на Т. да не са направени от него или да не възпроизвеждат действително казаното от него пред представителя на електронното издание. Следователно в изказването си пред електронната медиа служителят на ответника ГД „Национална полиция” – тогавашният му директор К. Т. - е назовал ищеца на два пъти с прякора „К.“ и веднъж го квалифицирал като „бандит”. По делото няма правно значение, че изказването касае дейността му като директор на ОД на МВР – София. Правно значение има, че изявлението е направено от него в качеството му на служител на ответника и във връзка с изпълняваната служба, тъй като само тогава ответникът отговаря за неговото поведение – чл. 49 ЗЗД. Обсъдени са показанията на свид. М. П. (задържан в Следствения арест в София към лятото на 2014 г.), според които ищецът, задържан в същия арест, бил психически разстроен по причина на публикувани тогава изявления на генерал Т. с обидно съдържание; в коментар със свидетеля ищецът М. посочил, че тези изявления могат да повлияят на хода на текущото разследване срещу него. Назначеното по съдебно – медицинската експертиза вещо лице д-р Б. С. е установило, че ищецът страда от артериална хипертония I степен и е диспансеризиран за нея през 2013 г. Заболяването му е с неопределена давност и е нередовно лекувано. По време на престоя в ареста и затвора не са регистрирани случаи на кризисно повишаване на кръвното налягане и клинични прояви на нервно разстройство. Според записванията в медицинския картон от периода на престоя на ищеца в следствения арест 06.12.2013 г. – 05.06.2015 г. той е имал оплаквания за стягане в сърдечната област, с данни за повишаване на стойностите на артериалното налягане в различни дни между 04.08.2014 г. и 11.08.2014 г. и такива или сходни оплаквания, нередовно в други дни в следващ период. От приложените към отговора на исковата молба материали, публикувани от български електронни издания в периода 28.01.2010 г. – 30.07.2014 г. e установено, че далеч преди процесната статия ищецът е бил разпознаваем в обществото с прякора „К.“. Въззивният съд е приел, че назоваването му с този негов прякор не съставлява неправомерно деяние, тъй като с оглед цялостното съдържание на изявленията на Т. то не е направено с цел да го уязви и унижи, да го обиди и да накърни честта и достойнството му, а да го индивидуализира като лице, за което се отнася съобщената информация. Съобразено е значението на думата „бандит” според речника на българския език – „злосторник”, „разбойник”, които се различават от „криминален престъпник”. Думата служи за обозначаване на лица с противообществени прояви и правонарушения. Видно от свидетелството от 06.01.2022 г. такива прояви (и то няколко на брой) са извършени от ищеца в периода 1984 г. – 2004 г. Следователно той е имал поведение, което може се асоциира с деятелността на лице, обозначено с тази дума. Преценката на използваното определение „бандит”, отново в контекста на изказването, разясняващо принципно кога информация за „нарушения” в „записи от телевизии” служи като законен повод по член 208, т. 2 НПК, не е дала основание да се приеме, че има за цел да повлияе на хода на извършваното разследване. Дали употребата на думата „бандит” съставлява езикова изява на висш държавен служител, снижена до „езика на улицата”, в разрез с изискванията за етично поведение, е отбелязано, че е излишно да се разсъждава, защото в основанието на иска противоправността на изявленията не е обоснована с тези обстоятелства. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Не е налице соченото основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. За да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда при обикновен прочит на решението - без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона (материален или процесуален) или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито извън тези закони (въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора правила на ЗЗД съобразно техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия