Определение № 310 от 13.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2106/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Г. Т. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №977 от 24.04.2019 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4505/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 3101 от 16.05.2018 г. по гр.д. № 3448/2016 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу ЗАД „Армеец“ АД-София, за присъждане на застрахователно обезщетение по пряк иск в хипотезата на чл.226 от КЗ/отм./ във вр. с чл.156 ал.1 КЗ/отм./ в претендиран размер на 25 500 лева, както и за лихва-обезщетение за забавено плащане върху предходната сума в размер на 6521,20 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК,. Ответникът по касационната жалба ЗАД „Армеец“ АД-София изпраща отговор на същата, в която изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 226 във връзка с чл. 156, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.). Възможността за пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на застрахован по задължителна застраховка „професионална отговорност“ не е уредена изрично в отменения КЗ поради липсата на изрична уредба на тази застраховка. Приложимостта на чл. 226 от КЗ към застраховката „професионална отговорност“ може да се изведе по тълкувателен път. Тази застраховка е вид застраховане „гражданска отговорност“, тъй като смисълът й е да се обезщетят вреди, причинени на трети лица, каквото е и определението по чл. 223 от КЗ (отм.) Специфичното е, че тези вреди следва да са във връзка с професионалната дейност на застрахования. На 29.06.2013 г. между ищцата като възложител и „Джи Пи Ей Груп” АД като изпълнител е сключен договор № 29062013, по силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да извърши всички необходими фактически и правни действия във връзка със съдействие за получаване на обезщетение от застрахователна компания и/или Гаранционен фонд по повод и във връзка с причинени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 29.06.2013 г. Уговорено било възнаграждение в размер на 25 % от полученото обезщетение, като то се удържа от изпълнителя след получаване на цялата сума по посочена в договора банкова сметка. В чл. 3 от договора изпълнителят е поел задължение в срок до 7 работни дни след постъпване на обезщетението по посочената негова банкова сметка при ТБ Уникредит Булбанк, намалено с уговореното възнаграждение. С писмо изх. № 1-3010/31.10.2014 г. на Застрахователна компания „Лев Ине" АД до Т. Т. чрез адвокат Н. Д. ищцата е уведомена, че по щета № 0000- 1000-01-13-7398/10.09.2013 г. по повод претърпени неимуществени вреди от наследниците на В. С. В. й е определено обезщетение в размер на 50 000 лева. Обезщетението е изплатено на 12.09.2013 г. на упълномощено с пълномощно рег. № 2567/01.07.2013 г. лице - адвокат Ф. И. И. по посочена в пълномощното банкова сметка при „И." АД. По делото е прието и платежно нареждане, с което ЗК „Лев Ине“ АД е превела на адвокат Ф. Ф. сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение по щета 13-7398. С декларация от 09.09.2013 г. с нотариална заверка на подписа Т. Т. е декларирала, че е съгласна адвокат Ф. да получи пълния размер на определеното застрахователно обезщетение. Установява се от приетото по делото заключение на съдебно- счетоводна експертиза, че сметката на адвокат Ф. е заверена със сумата от 50000 лева на 12.09.2013 г. С платежно нареждане от 13.09.2013 г. адвокат Ф. е превел по сметка на „Джи Пи Ей Груп" АД сумата от 50000 лева, като в основанието на превода е посочено, че е във връзка с щета № 0000-1000-01-13-7398/10.09.2013 г. към Лев инс по претенция на Т. Т.. Установява се, че застрахователният брокер, привлечен като трето лице - помагач е превел по сметка на ищцата сумата от 11950 лева, като дължима останала сумата от 25500 лева след приспадане на възнаграждението, уговорено по сключения между тях договор. С Решение № 2562/14.12.2015 г. по гр.д. № 5162/2015 г. по описа на СГС, 1-16 състав „Джи Пи Ей Груп" АД е осъдено да заплати на Т. Т. сумата от 25550 лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на същата дата, намалено с размера на дължимото възнаграждение по договор за застрахователна и правна помощ от 29.06.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 08.04.2015 г. до окончателното плащане. По делото е представен застрахователен договор със застрахователна полица № 1391013090000284910/17.01.2013 г., по силата на който ответникът е поел задължение да застрахова професионалната отговорност на застрахователния брокер. Застрахователният договор е сключен за периода от 18.01.2013 г. до 17.01.2014 г. Ищцата е поканила ответника като застраховател на професионалната отговорност на застрахователния брокер да плати тази сума. С Писмо изх. № 100-1451/02.03.2016 г. ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение по полица № 1391013090000284910/17.01.2013 г.. Елементите на специалния фактическия състав, от който се поражда, са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието, изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност вреда в правната сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната професионална дейност с проявните и форми - умисъл или небрежност и причинна връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в чуждата правна сфера вредоносен резултат. Предназначението на застраховката „Професионалната отговорност” на застрахователния брокер може да бъде изведено от чл. 153, ал. 4 от КЗ (отм.), съгласно който при осъществяване на дейността си застрахователният брокер извършва пълен анализ на застрахователните рискове, на предложенията за застрахователно или презастрахователно покритие, предоставя консултантски услуги, от името и по възлагане на потребител на застрахователни услуги договаря условията или сключва застрахователния или презастрахователния договор, следи сроковете за подновяване на договорите и съдейства на потребителя на застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие. Съгласно чл. 2, т. 3 от ДИРЕКТИВА 2002/92/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 декември 2002 година относно застрахователното посредничество, чиито разпоредби според § 46. (Нов - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) от КЗ (отм.) са въведение КЗ, „застрахователно посредничество" означава дейностите по представяне, предлагане или друга подготвителна работа за сключване на застрахователни договори или по сключване на такива договори, или по съдействие за административното управление и изпълнението на такива договори, по-специално при настъпването на застрахователното събитие. В качеството си на увредено лице Т. Т. е потребител на застрахователни услуги съгласно параграф 1, т. 1 от ДР на КЗ (отм.). Неизпълнението на договор № 29062013 от страна на застрахователния брокер е основание за претенцията на ищцата срещу неговия застраховател. Отношенията, възникнали между нея и „Джи Пи Ей Груп” АД обаче, не се включват в дейностите, свързани със сключване на застрахователни договори и следене на срокове. Тези отношения не могат да бъдат квалифицирани като съдействие за административното управление и изпълнението на такива договори, по-специално при настъпването на застрахователното събитие, нито пък като съдействие на потребителя на застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие. Употребеният в КЗ термин съдействие следва да се разбира в смисъла, даден от Директивата, като административно управление, но не и като получаване на обезщетението, определено за увредените лица. Според въззивния съд, дори и да се приеме, че застраховката „Професионалната отговорност” на брокера на застрахователни обхваща и случаите, при които застрахователният брокер съдейства за изплащане на обезщетение на увреденото лице не само чрез предявяване на претенцията, но и чрез получаване на обезщетението по своя сметка и превеждането му след това по сметка на увреденото лице, то пак няма основание ответникът да бъде осъден да заплати претендиралата сума, тъй като липсва причинна връзка между действията или бездействията на служителите на брокера и вредата на ищцата. В договора между застрахователния брокер и ищцата е посочено, че обезщетението от застрахователя, отговорен за вредите от ПТП на 29.06.2013 г., ще бъде преведено по банкова сметка на брокера при ТБ Уникредит Булбанк. По делото липсват данни, защо ищцата се е съгласила обезщетението да бъде преведено по сметка на адвокат Ф., но с това свое съгласие тя е прекъснала причинно-следствения процес. Няма представени доказателства, че адвокат Ф. има връзка със застрахователния брокер, като твърдението в исковата молба, че е негов представител, не е доказано. В нотариално заверената декларация Т. Т. е посочила адвокат Ф. единствено като свой представител. Ето защо, според въззивния съд, искът следва да се отхвърли и поради липса на причинна връзка между поведениието на застрахователния брокер и вредата на ищцата, доколкото плащането е станало по сметка на трето лице, по изрично искане на самата ищца. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора следните въпроси: Неизпълнението на задължението по чл. 155, ал. 1 от КЗ (отм.) на застрахования брокер, да прехвърли на клиента си ползвател на застрахователни услуги, полученото застрахователно обезщетение, ангажира ли отговорност на брокера за вреди? Вредите причинени от застрахователният брокер във връзка с неизпълнение на задължението по чл. 155, ал. 1 от КЗ (отм.) да прехвърли на клиента си ползвател на застрахователни услуги, полученото застрахователно обезщетение, попадат ли в покритието на застраховка професионална отговорност по чл. 156 от КЗ (отм.)? Получаването на застрахователното обезщетение от адвоката нает да защитава интересите на клиента на брокера и последващото му прехвърляне на брокера, освобождава ли последният от задължението му по чл. 155, ал. 1 от КЗ (отм.), да прехвърли на клиента си ползвател на застрахователни услуги, полученото застрахователно обезщетение за него? Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.. Настоящият състав намира, че така формулираните въпроси са изцяло по правилността на произнасянето на съда по конкретния правен спор във връзка с неговата фактическа специфика, а не по тълкуването на конкретна правна разпоредба, с оглед изясняване на нейното съдържание. В този смисъл същите не са правни по своя характер, а фактически такива, т.е отговорите им с в зависимост от обосноваността на изводите на съда за причинно-следствена връзка между поведението на застрахователния брокер по отношение уговорения начин на плащане и настъпилите вреди за ползувателя на услугата. Последното касае обосноваността на обжалваното решение, по което ВКС не се произнася в настоящата фаза по допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът намира,че не е налице основание по чл.280 ал.1,т.3 за допускане на касационно обжалване, поради което