Определение № 856 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2139/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 57 / 16.01.2013 год. по т.д.№ 2277 / 2012 год. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което е отменено решение № 2561 / 01.06.2012 год. на Районен съд – Варна и вместо това по иска на С. Г. Д. е признато за установено по отношение на касатора, че сключеният между Б., в качеството на ипотекарен кредитор и С. Д., в качеството на ипотекарен длъжник, чрез пълномощник на същия - Е. С. Д., договор за ипотека на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 68 / 10.04.2008 год., нот. дело № 268 / 2008 год., том. 2, рег.№ 1681 на Н. Д. В., е нищожен, поради липса на валидно учредена представителна власт за сключване на сделката, на основание чл. 167 ал.2 вр. с чл.42 ал.2 ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 37 – чл.42 ЗЗД и чл. 167 – чл. 170 ЗЗД, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 235 ал.2 ГПК / необсъждане на всички доказателства и доводи на ответника / и като необосновано, предвид противоречие между установимите от доказателствата обстоятелства и направените от съда фактически констатации по спора. Ответната страна - С. Д. - оспорва касационната жалба, като не намира обоснован допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК за допускането й. Претендира възмездяване разноски за производството. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да уважи предявеният иск с правно основание чл. 167 ал.2 вр. с чл.42 ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че неиндивидуализирането на задължението, в обезпечение изпълнението на което е поето, чрез пълномощник, ипотечно задължение от ищеца, опорочава договора за ипотека до степен на нищожност, предвид липса на валидно учредена представителна власт и при липса на последващо потвърждаване в обема, в който е договарял пълномощника. За този си извод съдът е изходил от обстоятелството, че в съставеното пълномощно ищецът е упълномощил Е. С. Д. да сключи договор за ипотека в обезпечаване на задължение по договор за кредит, в полза на ответната Б., при упоменаване единствено размера на кредита, не и страната - длъжник по кредита,за която и при упълномощаването ищецът е бил със знанието, че длъжник е самият пълномощник, не и едноличното търговско дружество, което същият представлява, като едноличен собственик и което именно е страна по договора за кредит.Следователно е налице потвърждаване на упълномощаване, но в различен спрямо упражнения по сделката предмет. Изрично е конкретизиран материалноправният въпрос от значение за изхода на делото, а именно: действителността на договор за ипотека, сключен от пълномощник, въз основа на пълномощно, в чието съдържание липсва изявление на представлявания чие задължение обезпечава с ипотеката / кой е длъжника по обезпеченото вземане /, като задължителен елемент от упълномощаването, конкретно при договор за ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 167 ал.2 ЗЗД. По този въпрос въззивният съд е цитирал задължителна съдебна практика – реш.№ 831 / 04.01.2010 год. по гр.д.№ 2807 / 2008 год. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се приема, че изявленията в пълномощно за учредяване на договорна ипотека следва да са конкретизирани или определяеми относно съществените условия на договора за ипотека – имота, върху който се учредява ипотеката, обезпеченото вземане, падежът и размера на лихвите върху същото. Като е сключен „ извън пределите на представителната власт на пълномощника „ и не е последващо потвърден в тези предели, договорът за ипотека не е произвел правно действие, според въззивната инстанция. В изложението по чл. 284 ал.3 ГПК е поставен / в две самостоятелни формулировки, обобщими в една / правен въпрос, идентичен с посочения и разгледан от въззивния съд, като решаващ за изхода на спора: за действителността на договора за ипотека, сключен въз основа на пълномощно, в което не е изрично упоменат длъжника по обезпеченото с ипотека вземане, но са индивидуализирани кредитора и самото обезпечено вземане и ако е налице недействителност, то на основание „ липса на представителна власт” или при „ превишаване на представителната власт „ е тази недействителност / доколкото, наред с чл.42 ал.2 ЗЗД вр. с чл.167 и чл.170 ЗЗД, съдът е формулирал и такава квалификация на недействителността /. Касаторът обосновава хипотези на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, а именно: т.2 – противоречие на въззивното с реш.№ 1327/ 23.12. 2008 год. по гр.д.№ 5259 / 2007 год. на І г.о. на ВКС и т.3 - с обосноваване наличието на противоречива съдебна практика по така поставения въпрос - преждепосоченото решение и решение № 1052 / 09.12.2008 год. по гр.д.№ 4404/2007 год. на ВКС, ГК, ІІ г.о.. Поставеният въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - включен е в предмета на спора и отговор на същия е обусловил решаващия изводи на въззивния съд .Не се явява, обаче, обоснован допълнителен селективен критерий за допускане на касационното обжалване.Настоящият казус не разкрива обективен идентитет с казуса, разрешен с цитираното решение № 1327/ 23.12. 2008 год. по гр.д.№ 5259 / 2007 год. на І г.о. на ВКС. В същото не се касае за сключен договор за ипотека в обезпечаване на чужд дълг, поради което и общото овластяване на пълномощника за сключване на сделки по покупко-продажба, ипотеки и наем на недвижими имоти, собственост на упълномощителката, е прието за пораждащо правно действие по отношение на сключен от нейно име и за нейна сметка договор за ипотека върху недвижим имот – нейна собственост, въпреки непосочване в същото конкретните нейни ипотекируеми имоти, нито условията на обезпечимото нейно вземане - размер на главница, лихви, погасителен план. Съдът е приел, че по отношение на тези елементи овластяването на пълномощника е неограничено, поради което и не може да се приложи стеснително в отношенията с третите лица, а само във вътрешните отношения между пълномощник и упълномощен. Настоящият казус не разрешава идентична хипотеза, доколкото договорът за ипотека не се явява сключен в личен на упълномощителя интерес, а при такъв на трето, неидентифицирано изрично в пълномощното лице, ползващо се от договорната ипотека, като условие за отпускане и усвояване на кредит.Точно затова, наред с първоначалния извод за липса на валидно учредена, с оглед изискуемите от чл. 167 ал.2 ЗЗД задължителни реквизити на договора за ипотека, представителна власт, съдът в евентуалност е изложил и съображението, че доколкото би могло да се тълкува като неограничаващо представителната власт на пълномощника, упълномощаването би могло да се яви като такова само в хипотеза на обезпечаване който и да е дълг на самия ипотекарен длъжник, какъвто не е предмета на обезпечаване с процесния договор за ипотека .В този именно смисъл, макар некоректно, но без да съставлява решаващ за изхода на спора извод, тъй като не изключва сам по себе си последиците на недействителността, е упоменато сключването на договора за ипотека от пълномощника, „ при превишаване пределите на представителната власт ”.Впрочем последното следва от потвърждаването на самия ищец, че е упълномощил сина си за сключване договор за ипотека, но в обезпечаване на личен негов / на пълномощника / дълг, не и дълг на дружеството, което представлява като едноличен собственик и управител. Напротив, в съответствие с хипотеза, разкриваща обективен идентитет с настоящата, е даденото разрешение с решение № 1052 / 09.12.2008 год. по гр.д.№ 4404 / 2007 год. на ІІ г.о. на ВКС. В същото е прието, че упълномощаването за сключването на договорна ипотека върху недвижим имот следва да включва всички задължителни елементи на този договор, като по отношение всеки от тях бъде спазена и особената форма на чл.37 ЗЗД. И в този случай упълномощаването не е включвало упоменаване на конкретното, подлежащо на обезпечение с договора за ипотека вземане, макар първият от решаващите мотиви за уважаване на иска за нищожност на сделката по сключване на договорната ипотека да е бил неспазената форма на упълномощаването, съгласно чл. 37 ЗЗД.Между двете противопоставени решения – казуална съдебна практика - липсва твърдяното противоречие, доколкото същите са постановени при различен фактически състав относно порока на упълномощаването, изводим и от съдържанието на последното. Не може да се постави знак за равенство между липсата на ограничаване представителната власт относно условията на ипотечната сделка в обезпечение на лично и тази в обезпечаване на чуждо вземане, тъй като при първото - ползите от обезпечението са изцяло за упълномощителя – страна и по обезпечавания договор, а при втория - същият е носител само на тежестите на обезпечението, чрез договорна ипотека върху свой имот, в обезпечаване на чуждо задължение. Дори да би било налице твърдяното противоречие между двете съдебни решения – казуална съдебна практика, същото се явява преодоляно с цитираното от въззивния съд решение - реш. № 831 / 04.01.2010 год. по гр.д.№ 2807 / 2008 год. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящата инстанция напълно споделя.Не се обосновава основание за преодоляване на създадената с това решение задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР №1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение