Определение № 188 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1257/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Роялти” ЕООД против определение № 253/27.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 85/2020 г. от състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е отменил частично определение на СГС, като е приел, че за една част предявеният отрицателен установителен иск е допустим. Съдът е приел, че в конкретния случай ищецът твърди, че е собственик на два самостоятелни обекта в сграда, а ответникът претендира да е собственик на друг, по-голям обект, в който са включени двата обекта, за които претендира да е собственик ищецът по делото. Въз основа на горното, съдът е приел, че отрицателния установителен иск е допустим единствено по отношение на обектите, за които ищецът твърди, че притежава правото на собственост, а по отношение на останалите обекти, за него не е налице правен интерес от отрицателния установителен иск. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с тълкувателно решение №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сочения правен въпрос е, допустим ли е отрицателния установителен иск относно цялото спорно право на собственост на ответника, когато обектът на засегнатото от правния спор право на собственост на ищеца представлява реално обособена като отделна вещ част от обекта на спорното право на собственост. Отговорът на правния въпрос е даден от въззивния съд изцяло в съответствие с даденото разрешение на въпроса за наличието на правен интерес при отрицателните установителни искове с цитираното и от въззивния съд и от касатора решение №8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Доколкото не е налице противоречие с разрешението на правния въпрос с цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, а наличието на съдебна практика по този въпрос и съобразяването й от страна на съда води и до липса на второто посочено основание по същия правен въпрос – това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на САС. Водим от горното, състав на ВКС