Определение № 5 от 07.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2858/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Средно училище „Св.Св. Кирил и Методий“, [населено място], срещу решение №.161/17.06.20 по г.д.№.158/20 на ОС Пазарджик - с което, след отмяна на реш.№.410/9.12.19 по г.д.№.834/19 на РС Велинград, предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени. Ответната страна А. М. Х. оспорва жалбата. Твърди, че изложението на касационните основания по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа изрично формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, в това число с оглед постановките на т.1 от ТР 1/19.02.10 по тълк.д. №.1/09 ОСГТК на ВКС - поради което и предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил незаконосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ. По делото е безспорно, че ищцата е работила в ответното училище на длъжност „старши учител“ в начален етап на основното образование по безсрочно правоотношение; то е било прекратено считано от 11.06.19 със Заповед №.532/7.06.19 на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69в КСО; към момента на прекратяването ищцата е отговаряла на изискванията за придобиване на право на т.нар. „ранно пенсиониране“ в хипотеза на чл.69в КСО /изискуемите възраст и осигурителен стаж за пенсиониране при условията на чл.69в КСО са били възраст 58г. и 4м. и педагогически стаж 25г. и 8м.-като към този момент тя е имала навършена възраст 58г. 11м. и 11дни и придобит педагогически стаж 37г. 7м. и 15дни/, но не е била придобила право на пенсия по общия ред на чл.68 КСО и не й е била отпусната такава по нито един от двата реда. При тези фактически обстоятелства е намерено, че даденото от първоинстанционния съд разрешение на спора не е съобразено с последните законодателни изменения - редакцията на чл.328 ал.1 т.10а КТ, изм.ДВ бр.98/15, в сила от 1.01.16, както и редакцията на КСО с изм.ДВ бр.61/15, в сила от 1.01.16. Въззивната инстанция е посочила, че районният съд е цитирал практика, касаеща уволнения по чл.328 ал.1 т.10 КТ, извършени при действието на нормативна уредба, действаща преди горепосочените изменения - и поради това загубила своята актуалност към момента на постановяване на обжалваното решение. Позовала се е на реш.№.43/22.07.19 по г.д.№.2035/18, ІІІ ГО, и реш.№.123/30.05.17 по г.д.№.3817/16, ІV ГО, които се отнасят до уволнения на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ, извършени след 1.01.16 – чиито постановки са актуални и относими към процесното уволнение. Посочила е, че при законодателната уредба, действаща след 1.01.16, ВКС приема, че новата разпоредба, въведена с чл.69в КСО, е специална норма спрямо общата норма за пълна пенсия по чл.68 КСО и спрямо общата такава за ранно пенсиониране - чл.68а КСО. Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.328 ал.1 т.10 КТ само при придобиване право на „пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл.68 КСО-но не и във всички останали хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - т.е. и в хипотезите на т.нар. „ранно пенсиониране“, една от които е тази по чл.69в КСО. Разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10а КТ дава право на работодателя да прекрати трудово правоотношение при вече отпусната пенсия по реда на чл.68а КСО и по чл.69в КСО – т.е. при упражнено право на пенсия - но такава хипотеза в случая не е налице. При тези обстоятелства, независими от това, че възражението, че с процесната заповед се допуска пряка дискриминация по смисъла на чл.2 ал.2 б.“а“ от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27.11.2000 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, е намерено за неоснователно, е формиран извод, че атакуваната заповед следва да бъде отменена - тъй като работодателят няма право да прекрати с предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – т.е. в хипотезата на ранно пенсиониране; такова ще е налице единствено при придобиване право на “пълна пенсия“ в общата хипотеза на чл.68 КСО. При тези обстоятелства искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ, както и акцесорните претенции по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ, са уважени. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК; сочи практика /реш.№.58/29.05.18 по г.д.№.1544/17, ІV ГО, опр.№.35/14.01.19 по г.д. №.2645/18, ІІІ ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се позовава и на практика, преповтаряйки дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК касационно обжалване не трябва да се допуска. Само за пълнота следва да се посочи, че в практиката е безспорно, че за периода след законодателните промени в сила от 1.01.2016г. придобиването на право на пенсия в намален размер не се включва в основанието на чл.328 ал.1 т.10 КТ предвид въведената нова специална разпоредба на чл.328 ал.1 т.10а КТ - предпоставяща отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер /в същия смисъл е и междувременно приетото през 2020г. изменение на чл.328 ал.1 т.10 КТ, изключващо изрично от обхвата на основанието по чл.328 ал.1 т.10 КТ случаите на чл.69в КСО/ - и тази практика е съобразена при постановяването на атакувания съдебен акт. Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна трябва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 1140лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,