Определение № 1926 от 23.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 577/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. „ЕОС М.“ ЕООД, [населено място], чрез юрисконсулт В. Й., обжалва решение № 604 от 14.11.2024 г. по в.гр.д. № 731/2024 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което, след отмяна на решение № 103 от 01.07.2024 г. по гр.д. № 12/2024 г. на Районен съд – Свищов, е признато за установено по предявените искове от страна на К. А. Г. и С. С. Р. против „ЕОС М.“ ЕООД, [населено място], че К. А. Г. и С. С. Р. не дължат на „ЕОС М.“ ЕООД в качеството им на солидарни длъжници: сумата 6737,87 лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ юридически факт Договор № 26/29.06.2007 г. за банков кредит, Анекс № 1/22.06.2009 г., Анекс №2/12.02.2010 г. и Анекс № 3/08.03.2010 г.; сумата 893,69лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода: 06.12.2010г. - 12.01.2012г.; сумата 361,90лв. - наказателна лихва за просрочие, начислена за периода: 05.01.2011г.-19.02.2012г.; сумата 411,05 лв. - лихва, дължима съгласно чл.2.4 вр. чл.1 б.„в“ и б.„г“ от Анекс № 3/08.03.2010 г., начислена за периода 15.12.2009 г. до 08.03.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.02.2012 г. до пълното изплащане на задължението по вземането; сумата 168,09 лв. - разноски по делото за държавна такса, сумата 393,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, които суми са признати с изпълнителен лист от 22.02.2012г., издаден въз основа на Заповед № 60/21.02.2012г. за изпълнение по ч.гр.д. №109/2012г. на Районен съд - Свищов, поради изтекла погасителна давност. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: Следва ли давността да се счита за прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, но неприложен от съдебния изпълнител? – противоречие с: т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК; т.3 от тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV гр.о.; решение № 127/12.07.2022 г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, III гр.о. К. А. Г. и С. С. Р. оспорват подадената касационна жалба. Излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по заявление на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е било образувано на 21.02.2012 г. ч.гр.д. № 109/2012г. на Районен съд - Свищов, като в полза на заявителя е издадена Заповед № 60/21.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която ЕТ „С. Р.“ и К. А. Г. са задължени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД:сумата 6737,87лв. - главница, представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ юридически факт Договор № 26/29.06.2007 г. за банков кредит, Анекс № 1/22.06.2009 г., Анекс № 2/12.02.2010 г. и Анекс № 3/08.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.02.2012 г. до пълното изплащане на задължението по вземането; сумата 893,69 лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода: 06.12.2010 г. - 12.01.2012 г.; сумата 361,90лв. - наказателна лихва за просрочие, начислена за периода: 05.01.2011 г.-19.02.2012 г.; сумата 411,05 лв. - лихва, дължима съгласно чл.2.4 във вр. с чл.1 б.„в“ и б.“г“ от Анекс № 3/08.03.2010 г., начислена за периода: 15.12.2009 г. - 08.03.2010 г.; сумата 168,09 лв. - разноски по делото за държавна такса; сумата 393,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На 22.02.2012 г. въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист, с който длъжниците са били осъдени да заплатят на заявителя посочените суми. Въз основа на описания изпълнителен лист, както и въз основа на друг изпълнителен лист, издаден на основание Заповед №79/24.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 110/2012 г. на Районен съд – Свищов (последният не е бил предмет на процесния спор), „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД подала на 16.03.2012г. до ЧСИ Дияна К. с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците К. А. Г. и ЕТ „С. Р.“ и с искания за извършване на справки и били посочени изпълнителни способи - запори и възбрани на всяко открито имущество на длъжниците в резултат на извършените справки. По образуваното изп.дело № 330/2012 г. ЧСИ Дияна К. изпратила до длъжниците покана за доброволно изпълнение, като едновременно с това е предприела и действия по принудително изпълнение - на 10.10.2012 г. наложила възбрана (вписана на 13.11.2012 г.) върху недвижим имот в [населено място] - 5/6 ид.части от правото на собственост върху недвижими имоти с кадастрални идентификатори: 65766.701.197, 65766.701.197.1, 65766.701.197.2, 65766.701.197.3, собственост на К. А. Г.; на 26.12.2012 г. наложила запор на банковите сметки на длъжника ЕТ „С. Р.“ и на трудовите възнаграждения на С. С. Р.. Установено било, че с молба от 17.01.2014 г. взискателят поискал да бъде извършена нова справка за трудовите договори на С. С. Р. и в случай, че бъдат установени такива да му бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение. Така, на 29.01.2014 г. ЧСИ Дияна К. наложила запор на трудовото възнаграждение на С. С. Р. и изпратила запорно съобщение до работодателя - „Ейнджъл-стил 2010“ ЕООД. На 15.01.2016 г. банката взискател „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД отново поискал проучване на трудовите договори на двамата длъжници и посочил, че в случай, че са налични такива да им бъде наложен запор върху получаваното труд.възнаграждение (ЧСИ Дияна К. предприела извършването на такива справки с резолюция от 18.01.2016г.). Установено е, че вземането на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД било прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.11.2016 г. и Договор от 26.07.2017 г. „ЕОС М.“ ЕООД (кредитор, придобил вземането с цесия) поискал на 30.10.2017 г. да бъде конституиран като взискател по реда на чл.429 от ГПК. С резолюция от 01.11.2017 г. на ЧСИ Дияна К. молбата му била оставена без движение. С молба от 16.10.2018 г. „ЕОС М.“ ЕООД поискал ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основания чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, по което искане с постановление от 22.10.2018 г. ЧСИ на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК е прекратил изпълнителното производство. Установено е, че на 09.01.2019 г., на основание молба от 08.01.2019 г., на „ЕОС М.“ ЕООД ЧСИ Дияна К. е образувала изпълнително дело № 6/2019 г. срещу солидарните длъжници ЕТ„С. Р.“ и К. А. Г., като в същата били обективирани искания на взискателя за извършване на справки за наличие на трудови договори на К. Г. и наличие на данни в БНБ за банкови сметки и сейфове на името на ЕТ „С. Р.“ и изпълнителни действия - опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжниците. Установено е, че по делото не били налице данни, от които да е видно, че ЧСИ предприел действия по опис и оценка на движими вещи след подадената молба. На 21.09.2020 г. „ЕОС М.“ ЕООД е направило искане за налагане на запор на банкови сметки. Приел е, подобно на първоинстанционния съд, че спорни по делото били въпросите относно: дали спрямо всеки един от ищците е изтекла предвидената в закона пет годишна давност за погасяване на паричните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист; от кой момент следва да счита прекъсната давността, доколкото е настъпила перемция в различно време за всеки един от длъжниците. Установено е, че първоначално е било образувано на 16.03.2012 г. изпълнително дело № 330/2012 г. по описа на ЧСИ Д. К.. При наложена възбрана от 10.10.2012 г. (вписана на 13.11.2012 г.) върху имущество на К. А. Г., впоследствие не са били извършвани други изпълнителни действия. На 15.01.2016 г. е било поискано от взискателя извършване на проучване спрямо нея и другия длъжник Р. на трудовите договори, което било предприето от ЧСИ. Твърденията на Г., че спрямо нея изпълнителното дело е било прекратено по право на 14.11.2014 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото в периода: 13.11.2012 г.-13.11.2014 г. взискателят не бил поискал и съответно от ЧСИ не били предприемани и извършвани изпълнителни действия, се явявали неоснователни. Прието е, че когато изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК новата давност за вземането започвала да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие - т.10 от тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство) бил необходим обективният факт на бездействие на взискателя, изразяващ се в непоискване в продължение на две години съдебният изпълнител да извърши някакви изпълнителни действия върху конкретни обекти/предмети на имуществени права на длъжника - чл.426, ал.2 от ГПК. Установено е, че след образуване (на 16.03.2012 г.) на изпълнително дело № 330/2012 г. на ЧСИ Дияна К. са наложени на 26.12.2012 г. запори върху банковите сметки на С. Р. в „У. Б.“АД и в „Райфайзенбанк (България)“ЕАД и запор върху трудовото възнаграждение на С. Р., което получавал от „Ейнджъл-Стил 2010 “ ЕООД. По искане на взискателя от 17.01.2014 г. била изготвена справка за наличието на трудови договори, като на 29.01.2014 г. ЧСИ изпратил запорно съобщение за наложен запор на трудово възнаграждение на Р. до работодателя му „Ейнджъл-Стил 2010“ ЕООД (което било получено от управителя на дружеството на 20.02.2014 г.). Така е прието, че взискателят не е бездействал в периода: 13.11.2012 г. - 13.11.2014г., доколкото ЧСИ по негово искане наложил запор на 29.01.2014 г. върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник Р.. С оглед изложеното и съобразно т.1 от тълкувателно решение от 04.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав е посочил, че няма как да се приеме, че по отношение на солидарния съдлъжник К. А. Г. е настъпила перемпция. Изпълнителното производство не можело да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК само по отношение на този солидарен длъжник, срещу когото не е поискано извършването на изпълни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. Посочено е, че за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството). Така въззивният съд е достигнал до извод, че изпълнително дело № 330/2012 г. не е перемирано по право на 14.11.2014 г., а давността е започнала да тече от 26.06.2015г., съобразно тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Установено е, че с резолюция от 18.01.2016 г. ЧСИ Дияна К. е предприела извършване на проучване на трудовите договори на двамата длъжници и съответно изготвянето на справки на основание молба (от 15.01.2016г.) от страна на взискателя. След прекратяване на производството по изп. д. № 330/2012г. на ЧСИ Дияна К. с Постановление от 22.10.2018 г. на ЧСИ, на основания чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, впоследствие, на 09.01.2019 г. е било образувано изпълнително дело № 6/2019г. по описа на ЧСИ Д. К. по молба с вх. № 129/08.01.2019 г. на „ЕОС М.“ ЕООД (правоприемник на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 109/2012 г. на РС - Свищов, срещу солидарните длъжници ЕТ „С. Р.“ и К. А. Г., ведно с приложения за извършената цесия. Установено е, че в молбата са направени искания на взискателя за извършване на справки за наличие на трудови договори на К. Г. и наличие на банкови сметки на името на ЕТ „С. Р.“ и изпълнителни действия - опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжниците, в БНБ за наличието на банкови сметки и сейфове. Не били налице данни, от които да е видно, че ЧСИ е предприел действия по опис и оценка на движими вещи след подадената молба. Следващите действия в рамките на поискан изпълнителен способ от ЧСИ били във връзка с искане от 21.09.2020 г. от взискателя за налагане на запор на банкови сметки. Въззивният съд е приел, че съгласно тълкуването, изразено в т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, посоченото изпълнително действие образуване на изпълнително дело не е изпълнително действие и не прекъсва давността наред с образуването на изпълнително дело, също и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Така, според въззивния съд, давността не следва да се прекъсне само въз основа на образуване на изпълнително дело и извършване на справки по това дело. Съдът е отбелязал, че не било необходимо предприемането на действие от ЧСИ/ДСИ в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Въззивният състав е посочил, че образуването на изпълнително дело е юридически факт и е последица от администриране от органа на власт (ДСИ/ЧСИ) на подадените пред него молба за образуване на изпълнително дело и изпълнителен лист - чл.426, ал.1 от ГПК. Изхождайки от мотивите на цитираната т.10 от тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС (не е изпълнително действие и не прекъсва давността наред с образуването на изпълнително дело), според въззивния състав, няма как да се възприеме, че искането от взискателя за насрочване на опис (без да са инициирани от ЧСИ/ДСИ конкретни действия във връзка с насрочване на дата на описа и последващи такива), обективирано в молбата за образуване на изпълнително дело е „действие по принудително изпълнение“, което да прекъсва давността. В уредената отделно хипотезата на чл.116 б.„в” от ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение е използвана думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или др. формулировка. Въззивният съд с аргумент от мотивите на т.10 от тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Така, искането на взискателя е юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от ЧСИ/ДСИ и действието е предприето (двете действия - искане на взискателя и предприети действия от страна на ЧСИ имат самостоятелно правно значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекъсващо действие). Според въззивния съд, следва да се приеме, че е необходимо двете действия да са налице кумулативно, за да породят прекъсващ ефект. По този начин давността за процесните вземания е започнала да тече от 26.06.2015 г. (съобразно тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк.дело№3/2020г. на ОСГТК ВКС и тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и е изтекла на 26.06.2020 г. Така въззивният състав е достигнал до извод, че предявените искове се явяват основателни, поради което е отменил първоинстанционното решение, на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.2 от ГПК и е уважил същите. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предвидените в чл. 280 от ГПК предпоставки. Настоящият съдебен състав приема, че с поставения от касатора правен въпрос относно прекъсване на давността, на основание чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос относно това кои са процесуалните действия, извършени в изпълнителния процес, с които следва да се приеме, че е прекъсната започналата да тече, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, погасителна давност. Следва да се допусне касационно обжалване по посочения от касатора правен въпрос за проверка съответствието му с т. 3 от Тълкувателно решение 2 от 04.07.2024 г. по т.д. 2/23 г. ОСГТК на ВКС и т. 10 от Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/13 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 127/12.07.2022 по гр.д. 2884/21 г, III ГО на ВКС, на основание чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България