Определение № 3059 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 276/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Прокуратурата на Република България касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, 4 състав, решение № 1271/14.11.2023 г. по гр.д. № 482/2023 г., в частта, с която е потвърдено решение № 24 от 04.01.2023 г. по гр.д. № 6260/2021 г. на СГС, с което е уважен частично иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: “Следва ли въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди за точното прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД ?“ и 2/. „Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД?“, които въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. С писмения си отговор Ц. В. Д. изразява становище за недопускане на решението в обжалваната му част до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалвания резултат, САС, 4 гр.състав, е посочил, че спорът пред въззивния съд е относно обема на търпените вреди и справедливия размер на обезщетението. Приел е, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост, при отчитане на всички обстоятелства имащи отношение към размера му. Ето защо е взел предвид тежестта и характера на обвинението- престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, което не е тежко по см. на чл.93, т.7 от НК. Отчел е продължителността на наказателното преследване- около седем години и осем месеца; характера и интензитета на наложената мярка на процесуална принуда- „подписка“, както и претърпените от ищеца морални страдания от преживения страх, тревоги и притеснения. Позовал се е на свидетелски показания, от които се установява, че повдигането на обвинение е причинило на ищеца душевни страдания и неудобства, и е довело до промяна в поведението и начина му на живот, които душевни страдания и неудобства е прие, че са в рамките на обичайните, съпътстващи незаконно обвинение в престъпление – изпитвал тревога и страх, станал раздразнителен. Посочил е, че моралните страдания, макар и от субективен характер, имат обективен измерител и той е общественото разбиране за справедливост, поради което и на обезщетение подлежат онези негативни субективни преживявания, предизвикани от незаконното обвинение, за които в общественото съзнание съществува консенсус, че представляват вреда. Ето защо е сподели становището на първоинстанционния съд, че адекватното обезщетение за претърпените вреди е съизмеримо със сумата 10 000 лева. Добавил е и че „обичайните неимуществени вреди - психически тревоги, притеснения, стрес от повдигнатото обвинение - не се нуждаят от изрично доказване, а се презумират с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права“, както и че наказателното производство е продължило извън разумния срок. Заключил, че ищецът е търпял значителни по продължителност и интензитет вреди, които следва за се обезщетят чрез заплащане на сумата от 10 000 лв.. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС и ВС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Воден от изложеното, съдът