Определение № 3484 от 09.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1681/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. М. Я., Е. Ю. С. и Хюлия Х. С. срещу решение №70/14.04.2025г. по в.гр.д.№66/2025г. на Бургаски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 1037 от 04.12.2024 г. по гражданско дело №1483/2023г. на Бургаски окръжен съд е отхвърлен искът на С. М. Я. против ответника „Групама Застраховане“ ЕАД [населено място], за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на Д. Х. А., загинал на 04.06.2022г. в резултат пътнотранспортно произшествие, настъпило на път І-9 (при 208,5 км) в община Несебър, причинено от Г. С. Х. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], за разликата над 150000 лева до предявения размер от 170 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.04.2023г. до окончателно изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени исковете на Хюлия Х. С. и Е. Ю. С. против ответника „Групама Застраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на Д. Х. А. за разликата над 50 000 лева до предявения размер от 170 000 лева за всяка от ищците, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 24.04.2023г. до окончателно изплащане. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационните жалбоподателки считат, че обезщетенията за претърпените от тях неимуществени вреди са определени в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, в занижен размер, като в резултат на допуснато нарушение на изискването на чл.236 от ГПК недооценени от първоинстанционния съд са останали особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между тях и починалия Д. А., съответно интензитета и продължителността на търпените от тях страдания от нейното прекъсване. Правят оплакване, че въззивният съд неправилно е оставил без уважение искането им за назначаване на съдебно психологична експертиза за установяване на точното им емоционално и психологично състояние. Изтъкват, че не е съобразена от съда и икономическата конюнктура, която е в основаната на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователните лимити. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете до пълния предявен размер от 170 000 лв. за всяка от ищците. Претендират и присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационните жалбоподателки поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за достъп до касация, като сочат като обуславящи следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1/ С равни права ли са фактическите съпрузи и съпрузите, намиращи се в граждански брак, както и биологичните деца и отглежданите деца, що се касае до размера на обезщетението за обезщетението за неимуществените вреди в резултат на смърт, при все че в хода на гражданския процес са установени критериите, заложени в Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, тълкуващо и разширяващо Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС, и Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК на ВКС? 2/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, при прилагането му следва ли да се съобрази цялата доказателствена съвкупност по делото, както и за критериите за определяне на социално – икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото? По въпроса по т.1 касационните жалбоподателки твърдят противоречие на обжалваното решение с ППВС №5/24.11.1969г., ППВС №4/25.05.1961г., Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, а по въпроса по т.2 – с ППВС №4/23.12.1968г., решение №104/25.07.2014г. по т.д.№2998/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №114/03.11.2014г. по т.д. №1053/2012г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №101/03.07.2014г. по т.д. №4391/2013г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение от 01.05.2019г. по т.д. №1002/2018г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №19/20.07.2019г. по т.д. №1748/2017г. на ВКС, I т.о.; решение №20/24.04.2019г. по т.д. №871/2018г. на ВКС, II т.о., решение №62/24.07.2020г. по т.д. №777/2019г. на ВКС, II т.о., решение №182/31.01.2018г. по т.д. №187/2017г. на ВКС, II т.о. Ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД оспорва жалбата, като твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, както и че обжалваното въззивно решение е правилно. Претендира и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата С. М. Я. неимуществени вреди от смъртта на Д. А., с когото е живяла на семейни начала, вследствие на процесното ПТП, настъпило на 04.06.2022г. по вина на застрахования при ответното дружество водач Г. С. Х., възлиза на 150 000 лв. При определяне размера на обезщетението решаващият съд е съобразил като относими възрастта на загиналия към момента на настъпване на смъртта, възрастта на ищцата, доказаното в процеса нейно дългогодишно хармонично съжителство с пострадалия. Приел е, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищците Е. С. и Хюлия С., отглеждани от пострадалия, с който майка им е била във фактическо съжителство, възлиза на 50 000 лева за всяка от тях. Съобразил е обстоятелството, че те са отглеждани от Д. А. като родни деца, че са запазили емоционалната привързаност към него, макар да не са живеели в едно домакинство, а са имали собствени семейства, отчел е внезапното и травматично прекъсването на тази емоционална връзка. Същевременно е отчел и обстоятелството, че ищците са запазили и връзката с рождения си баща, както и че са живели с пострадалия при ПТП Д. А. за относително кратък период от време, тъй като са се омъжили на много млада възраст. За неоснователно е приел въведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият поставен в изложението въпрос не отговаря на общия критерий за достъп до касация, доколкото не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касационните жалбоподателки, че съдът е достигнал до неправилен извод за неравенство между рожден родител и отглеждащ такъв, както и между фактически съпрузи и такива, намиращи се в граждански брак, що се касае до правото на обезвреда, който извод жалбоподателките считат за необоснован и дискриминационен. Това твърдение се опровергава от мотивите на въззивния съд, който не е изразил становище, че фактическите съпрузи и съпрузите, сключили граждански брак, нямат равни права, нито е извел такова разграничение относно правата на биологичните и отглежданите деца. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил, че ищцата С. Я., в качеството на лице, с което починалият Д. А. е живял на съпружески начала, е легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди съгласно разясненията на ППВС №5/1969г. По отношение на останалите две ищци, нейни дъщери, които починалият е отглеждал, е приел, че са налице установените в Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тълк. д. №1/2016г., ОСНГТК на ВКС, предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на други лица, извън най -близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Признавайки активната легитимация на ищците да получат обезщетение за претърпените вреди по повод смъртта на Д. А., въззивният съд е формирал изводи за размера на дължимите обезщетения, като е обсъдил отношенията на пострадалия при ПТП с всяка от ищците, както и търпените от тях болки и страдания по повод неговата смърт, съобразно установените в ППВС №4/23.12.1968г. критерии. Въпросът по т.2, от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е свързан с приложението на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но по него не се доказва наличието на поддържаната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл.52 от ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика, обективирана в цитираното от касационните жалбоподателки ППВС №4/23.12.1968г., и доразвита в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК – цитираните от касационните жалбоподателки, както и служебно известните на настоящия съдебен състав решение №121/09.07.2012г. по т.д. №60/2012г. на ВКС, II т.о., решение №28/09.04.2014г. по т.д. №1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д. №3319/2015г. на ВКС, II т.о., решение №79/11.07.2016г. по т.д. №1508/2015г. на ВКС, I т.о. и други, според които понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението в случай на причинена смърт съдебната практика възприема възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно постоянната практика на ВКС, при прилагането на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите нямат самостоятелно значение, но следва да бъдат взети предвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил възприетите в практиката на ВКС критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливост. В обжалваното решение са съобразени съществувалите приживе на починалия отношения на обич и привързаност с ищцата С., с която са имали дългогодишно хармонично съжителство на съпружески начала, били са много сплотени и са отгледали заедно децата си от предишни бракове. Отчетена е продължителността на връзката между двамата, започнала още в края на 80 – те години, както и обстоятелството, че ищцата е била пряк очевидец на инцидента, при който Д. А. е починал, което е увеличило нейните мъчителни изживявания по повод на смъртта му. Съобразена е и емоционалната привързаност, изградена между починалия и неговите доведени дъщеря, като съдът е изцяло е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, съгласно които отглежданите в семейството на С. и Д. деца не са били делени на свои и чужди. Отчетена е обстоятелството, че след като се омъжили ищците запазили създадените отношения на близост със семейството на починалия, който продължил да ги подпомага и при отглеждането на техните деца. Обсъдени са и претърпените от тях емоционални страдания по повод неговата смърт. Същевременно съдът е взел предвид обстоятелството, че ищците не са живели в едно домакинство с починалия в продължителен период, тъй като са се омъжили рано / на 16г. и съответно на 18г./, създали са собствени семейства, в зряла възраст са и имат самостоятелен живот. Съобразена е възрастта на пострадалия, както и на всяка от ищците към датата на ПТП /63, 45г. и 42г./ Апелативният съд е отнесъл проявлението на констатираните релевантни обстоятелства към датата на деликта – 04.06.2022г., като по този начин, противно на твърдението на касационните жалбоподателки, е отчел социално - икономическите условия в страната към датата на произшествието. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл.52 от ЗЗД със задължителната и постоянна практика на ВКС, което изключва наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Несъгласието на касационните жалбоподателки с фактическите изводи на въззивния съд е относимо към оплакването за евентуална необоснованост на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. На ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд