Определение № 402 от 21.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4263/2018 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /К./, чрез процесуалния представител инспектор И. против въззивно определение № 579 от 26.09.2018г. по в.ч.гр.д. № 479 по описа за 2018г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 25.07.2018г. по гр.д.№ 152/2016г. на Окръжен съд Разград за прекратяване на производството като недопустимо, тъй като проверката е започнала на 27.11.2014г., а решението на К. за образуване на производството е от 16.03.2016г., т.е. извън определения преклузивен срок по чл.27 ал.4 т.3 З./отм./, като е прието, че действията на Комисията по вземане на решение за образуване на производство срещу проверяваното лице и за внасяне на иска в съда са предприети след преклудиране на правомощията й. В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както и по чл.280 ал.2 ГПК по поставен въпрос за характера на срока по чл.27 от З./отм./- инструктивен или преклузивен, който счита, че е разрешен в противоречие с приетото в многобройна съдебна практика на ВКС, която цитира и прилага. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу прекратително определение, от наличието на предпоставките по чл.280 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че към настоящият момент не е възможно да се прецени наличието на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото ВКС вече е констатирал по същият въпрос наличие на противоречива съдебна практика, във връзка с което е образувано производство по т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС. /Същото е образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 З. (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 З. (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 З., за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от З. /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 З. (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 З. срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 З.(отм.), чл. 74 З.(отм.) и чл. 153 З. след изтичане на този срок?“ Съгласно Тълкувателно решение № 2 /28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2010 г., във вр.с ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГК на ВКС, на основание чл.229 т.4 ГПК, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по касационното дело, преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, когато друг състав на съда вече е констатирал противоречивата практика и е сезирал Общото събрание за произнасяне и отстраняване на съществуващото противоречие. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд