Определение № 979 от 26.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2703/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД, чрез процесуалните му пълномощници – адв. С. Д. и адв. И. Николова, срещу въззивното решение № 514/07.08.2024г. по в.т.д. №108/2024г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 260030/05.08.2021 г. по т.д. № 5/2020 г. на ОС - Перник, касаторът е осъден да заплати на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, сумата от 172 209,36 лв., представляваща незаплатена стойност на доставени количества природен газ, неприето количество при равномерна доставка, неприети минимални годишни количества и разходи за пренос и превишен капацитет за 2017 и 2018 г. по договор за доставка на природен газ № 185 - 2013/20.09.2015 г., дължима по фактури, кредитни известия и уведомления за допълнително плащане, издадени в периода 09.11.2017 г. – 21.01.2019 г., както и на основание чл. 92 ЗЗД - сумата 31 571,06 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата за периода от 14.11.2017г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава и разноски.

Касаторът „Еврометал“ ООД поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че не е изпълнено указанието по отменителното решение на ВКС да се обсъдят всички доводи на страните, а едностранчиво са възприети само тези на ищеца. Сочи, че не е разгледано значението на молбата за потвърждение на задължения от 19.12.2018г., съдържаща признание на „Булгаргаз“ ЕАД, че няма вземания срещу касатора, както и клаузата на т. 11.2 от допълнителното споразумение. Поддържа, че апелативният съд е следвало да проследи дали лицето, което е подавало заявките, е било законен представител и/или надлежно упълномощено лице. Счита, че не са обсъдени възраженията му за форсмажор по чл. 14 от договора и за неизпълнение на задължения от страна на „Булгаргаз“ ЕАД, а същевременно апелативният съд е надхвърлил твърденията на насрещната страна, като е приел при липса на такива доводи, че „Еврометал“ ООД е могъл и е бил длъжен да поправи газопреносното си съоръжение. Твърди, че според софтуерните експертизи, приложения №7 не били подавани или потвърждавани, но апелативният съд бил възприел противното. По подробно изложените доводи касаторът твърди, че в мотивите си САС обсъжда непоследователно, противоречиво и едностранчиво доказателствения материал по делото в полза на противната страна. Сочи, че промените в интерфейса са направени от разработчика „Уеб трейд“ ЕООД, с който „Булгаргаз“ ЕАД е сключил договор за софтуера, и че съдът не е обсъдил доводите му, че приложения № 7 се генерират автоматично, и от това следва, че няма надлежно попълнени и подписани заявки. Поддържа, че решението на САС е неправилно поради пренебрегване на изводите на съдебно-техническата експертиза, както и неправилно обсъждане на кореспонденцията между страните, чрез които се установява, че газоподаването е спряно и „Еврометал“ ООД не е получавал природен газ, и не е могъл да получава в процесния период. Излага подробни доводи, че не му е престирана никаква услуга от „Булгаргаз“ ЕАД, за да дължи заплащането на каквито и да било суми. Сочи, че е оспорил издадените фактури и противната страна не е доказала реалност на доставката. С оглед изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При тълкуването на договора в съответствие с правилата на чл. 20 от ЗЗД, съдът следва ли да търси действителната обща воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора; при това тълкуване следва ли да се разглежда договора така, както е изменен с допълнително споразумение към него, следва ли да се тълкуват кореспонденция между страните и изрични указания; в случая не е тълкуван и чл. 11.2 от допълнителното споразумение, не са тълкувани конкретни договорни клаузи, приложими спрямо фактите, не са съобразени пр. 7.1,7.2, 7.3 и 7.4“;, по който въпрос касаторът поддържа, че е налице отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 347/11.10.2011г. по гр.д. №290/2010г. на ВКС, 4 г.о., решение № 502/26.07.2010г. по гр.д. № 222/2010г. на ВКС, 4 г.о., решение №105/30.06.2011г. по т.д. №944/2010г., 2 т.о. на ВКС;

2. „Налице ли е форсмажор и хипотеза на чл. 307 от ТЗ, когато страните в договора помежду си са приели, че такъв може да има при издаден акт на държавен орган, от който е видно настъпването на извънредното събитие, и издаден акт за спиране на газопровод счита ли се за форсмажорно събитие по договор за доставка на газ?“;

3. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички възражения и оплаквания на страната, в тяхната пълнота, като изложи свои мотиви по тях, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения за тяхната доказателствена стойност?“;

4. „Следва ли въззивният съд да формира решаващите си изводи след съвкупна преценка на всички приети доказателства и обсъждане на всички наведени доводи на страните, като изложи в съдебното решение собствени фактически и правни изводи, в които да посочи въз основа на кои доказателства приема за установена фактическа обстановка по делото?“;

5. „Длъжен ли е при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото и да изложи свои собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора?“, като за въпроси от 3 до 5 включително, касаторът твърди противоречие с ППВС 1/1953г., ТР 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение №66/05.07.2012г. по т.д.№376/2011г., решение №212/01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г., 2 т.о., решение №157/08.11.2011г. по т.д.№823/2010г., 2 т.о. и опр.№2/03.01.2012г. по гр.д.№1086/2011г.,3 г.о. и др.;

6. „Длъжен ли е въззивният съд, когато констатира непълнота на фактите и без да е сезиран с това оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, за да обезпечи правилното приложение на правото?“, за който въпрос сочи разрешаване в противоречие с т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК, решение №18/25.06.2014г. по гр.д.№991/2014г. на 3 г.о. на ВКС, решение №296/05.04.2017г. по гр.д.№1776/2016г., 4 г.о. и др.; 7. „Изявлението за потвърждаване на вземане, респективно за липсата на вземане, направено от изпълнителния директор на търговец по чл. 1 от ТЗ, във връзка с годишната инвентаризация на разчетите / т.е. за целите на изготвяне на съответния ГФО/, съставлява ли извънсъдебно признание за наличието или липсата на същото вземане от длъжника по смисъла на чл. 116, б.“а“ от ЗЗД?“, като касаторът поддържа отклонение на САС от задължителната практика на ВКС във връзка с наличието на признание за липса на задължение, като сочи такава по т.д.№141/2010г. на 1 т.о. на ВКС, решение №65/03.06.2011г. по т.д.№600/2010г. на ВКС, 1 т.о., решение №132/11.11.2011г. по т.д.№648/2010г. на 2 т.о., решение №98/26.07.2013г. по т.д.№851/2012г. на 1 т.о., решение №255/26.03.2013г. по т.д.№145/2012г. и др., но същевременно и основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Касаторът счита, че има въпроси, решени в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, като сочи като такива Решение от 31.03.2013г. по дело С-643/11г. на СЕС и Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, а освен това сочи и практика на ВАС относно реалността на доставката.

Касаторът е депозирал молба – уточнение от 04.02.2025г., която е извън срока по чл. 283 ГПК, като доводите по същата, както и ново-формулираните в нея въпроси, които не са поставени със самата касационна жалба и в изложението към нея, не следва да бъдат обсъждани.

Ответникът по касационната жалба – „Булгаргаз“ ЕАД, оспорва същата по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 22.11.2024г. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Депозирал е становище и по молбата – уточнение от 17.02.2025г., с което възразява по включването на нови, непосочени в самата жалба въпроси и доводи, като недопустимо и преклудирано.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения от чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

С решение № 50123/31.01.2024 г., по к.т.д. № 2040/2022 г., на ВКС, I ТО, е отменено решение № 328/18.05.2022 г., по в.т.д. № 1063/2021 г., на САС, ТО, 13-ти състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Отмяната е мотивирана с допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в необсъждане на доводите и твърденията по въззивната жалба.

За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че между страните е сключен договор № 185-2-13/30.09.2015г. за доставка на природен газ, съгласно който „Булгаргаз” ЕАД се е задължил да доставя заявените количества природен газ на клиента си - „Еврометал“ ООД, срещу заплащане, а клиентът се е задължил да приеме минимално годишно количество /МГК/ по описаната формула. В т. 5.2. от договора страните са посочили, че в случай, че клиентът приеме количество, по-малко от договореното МГК съгласно месечните актове за съответната година на доставка, заплаща на доставчика 50 % от стойността на неприетото количество по средно претеглена цена, изчислена за дванадесетте месеца на съответната година, а заплатените по този ред количества има право да приеме в следващите 24 месеца по предложен от него график, като ги доплаща през месеца на доставка. Апелативният съд е приел, че в раздел 14 страните са договорили какво представлява непреодолима сила и как се установява, като са възпроизвели разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ, а в чл. 14.4 е включено задължение за писмено уведомяване на другата страна. Счел е, че относно установяване наличието на непреодолима сила е постигнато съгласие наличието й да бъде потвърдено от БТПП или друго учреждение, компетентно за това според случая. САС е приел, че с допълнително споразумение № 1/21.07.2017 г. са изменени клаузи от договора, като съгласно т.10.14. месечният акт се изпраща през модул доставки в електронната платформа на интернет адрес - delivery.bulgargaz.bg, а при техническа неизправност на електронната платформа – по електронна поща или факс. Отразил е, че съгласно т. 11.2. в случай, че клиентът не подаде Приложение № 7.1., 7.2., 7.3. и 7.4. в предвидените срокове, за доставчика отпада ангажимента за осигуряване на капацитет в изходните точки на газопреносната мрежа.

Въззивният съд е посочил, че по договор № 545/29.01.2016г. между „Булгаргаз“ ЕАД, като възложител, и „Уеб Трейд“ ЕООД като изпълнител, последният се е задължил срещу възнаграждение да модифицира функционалността на софтуерен модул „Доставки“. Апелативният съд е приел за установено, че в модул „Доставки“ на електронната платформа на „Булгаргаз“ ЕАД за клиент „Еврометал“ ООД на 23.08.2017 г. е било записано „Заявен капацитет (MWh) – 255.000“ и съответно „Заявен капацитет (хнм3) – 23.966“. В периода след 23.08.2017 г., но преди 15.12.2017 г., е направена промяна в модула от фирмата - разработчик на продукта - „Уеб Трейд“ ЕООД, като точната дата не може да бъде определена. Промяната е в мерните единици на заявения капацитет – от (MWh) на (MWh/ден) и съответно – от (хнм3) на (хнм3/ден). Въззивният съд е отразил, че според обясненията на вещото лице за тази промяна няма данни в „Уеб Трейд“ЕООД, но „предполагат, че заявката е постъпила от „Булгаргаз“ ЕАД в оперативен порядък – по телефона“.

Въззивният съд е приел, че от „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД към „ЕВРОМЕТАЛ“ ООД са издадени описаните фактури в периода 09.11.2017 г. - 11.01.2019 г. и кредитни известия към тях, като с възражение с изх. №190/21.12.2017г. ответникът уведомил ищеца, че не приема фактури № 617/09.11.2017г. и № 109/07.12.2017г., тъй като от месец януари 2017г. по предписание на ДАМТН е със спряно газоподаване и не ползва природен газ. САС е приел, че общият размер на задълженията по описаните фактури възлиза на 172 209,36 лв., а неустойката за забава от деня, следващ датата на падежа до датата на завеждане на иска, възлиза на сумата 31 770,88 лв. Посочил е, тези счетоводни документи, с изключение на една платена фактура, която не се претендира, не са осчетоводени от „Еврометал“ ООД и по тях не е ползван данъчен кредит.

Апелативният съд е приел, че е установено, че газопроводът на „Еврометал“ ООД е спрян от експлоатация с акт № 10 от 09.12.2016г., продължен с акт от 20.07.2018г. на ДАМТН при Главна Дирекция Инспекция за държавен технически надзор. От предоставния проект за реконструкция и оглед било видно, че линията към производствения цех е затапена и ответникът няма съоръжения с мощност, които да консумират 255 MWh на ден. Газопроводът към дата 22.10.2020г. не е функционирал, като не са предприемани действия по изпълнение предписанията на ДАМТН.

Въззивният съд е приел, че спирането на газопровода, макар да е осъществено и удостоверено от компетентния за това орган, не представлява събитие от непреодолим характер, защото е в резултат на констатирани неизправности по съоръженията. Посочил е, че поддържането на изправността им е задължение на ответника, той бил решил да не отремонтира газопровода си, като съдът е счел, че не е налице събитие от извънреден характер, което да стои извън волята на страната, позоваваща се на него, т.е. липсва непреодолима сила.

Апелативният съд е приел, че съгласно уговореното между страните по договора, освен стойността на реално потребените количества газ, ответникът - клиент дължи заплащане и на заявените, но неизползвани капацитетни продукти. САС е счел, че такова заявяване е налице, като първоначално е извършено с подписване на годишните програми за 2017 и 2018 г., неразделна част от сключения договор, а впоследствие чрез подадена в системата заявка, като възражението на ответника, че промяната на количествата е направена от въззивника, едностранно, не се подкрепяло от събраните писмени и гласни доказателства. Съдът е посочил, че при попълване на заявка в профила на ответното дружество в платформата delivery.bulgargaz.bg, приложенията № 7 се генерирали автоматично. Счел е, че няма нито незавършен фактически състав, нито липса на съгласие относно заявките. Апелативният съд е посочил, че не се установява и основание за унищожаемост в хипотезата на чл. 28 ЗЗД, интерпретирано като грешка в количеството. Въззивният съд е посочил, че след като заявяването и потвърждаването на капацитетни продукти се извършвало в електронна среда – интернет-платформа, в която ответникът разполагал с профил, то същият с грижата на добър търговец е следвало да следи профила си и да е в течение на извършваните там действия и получавани потвърждения, както и да ги анализира. Апелативният съд е счел за неоснователно релевираното от ответника общо възражение за нищожност на всички договорни клаузи, предвиждащи частично плащане на процент от недоставени количества и/или капацитет, обосновано с твърдения за неоснователно обогатяване. По иска за неустойка е приел, че е неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузата, като е изложил аргументи, че неустойката не излиза извън присъщите й функции, тъй като дължимостта й е обусловена от неизпълнението на задълженията на ответника и има за цел да стимулира изправността му. Посочил е, че изпълнението не е обезпечено по друг начин, както и че процентът на неустойката е съпоставим с размера на законната лихва. С изложените мотиви е счел и двата иска за основателни и след отмяна на първоинстанционното решение, ги е уважил в пълния предявен размер.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Процесуалните въпроси от четвърти до шести включително, поставени от касатора, следва да бъдат обобщени и уточнени като един общ въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните. Същите са в контекста на оплакванията по жалбата и имат обуславящ характер, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса за процесуалните задължения на въззивния съд е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, включително посочените от касатора, както и служебно известните на състава – решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и мн. др. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият състав, като съобразява мотивите на въззивното решение и твърденията на касатора за необсъждане в пълнота на доводите на страните и липсата на анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че решението следва да бъде допуснато до касация при допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с формираната практика на ВКС.

Предвид гореизложеното следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по следния обобщен процесуален въпрос: „За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните“.

По останалите въпроси от изложението на касатора, които представляват доводи за необоснованост на въззивния акт, настоящата инстанция ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да представи документ за внесена държавна такса в размер на 4075,61 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок, като му се съобщят и последиците от неизпълнение на указанието. След евентуално внасяне на държавната такса, делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение