Определение № 1996 от 27.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 868/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. М. Ц. против решение № 1255/03.12.2024 г. по гр.д.№ 2074/2024 г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2092/10.04.2024 г. по гр.д.№ 4614/2023 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от касатора против ЗД“Бул Инс„АД иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на М. В. Ц. – нейн баща, настъпила при ПТП от 19.04.2020г., по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над присъдените допълнително 80 000 лева / над платените извънсъдебно от застрахователя 120 000 лева / до претендираните 130 000 лева. Въззивното решение се сочи за очевидно неправилно при прилагането на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеното за справедливо обезщетение, в размер от 200 000 лева, страната намира крайно занижено. Твърди се, че съдът не е извършил задълбочен анализ и преценка на събраните доказателства, не е посочил детайлно и ясно обстоятелствата, които е приел за значими при определяне размера на обезщетението. Така съдът не е отчел в достатъчна степен общоизвестния факт за публичното оповестяване на случая, широкото му разгласяване и коментари в медиите, което несъмнено е било допълнително травмиращо за ищцата. Грубо нарушавайки закона, въззивният съд е определил по-нисък размер на дължимото обезщетение с оглед факта, че баща и дъщеря са живеели в различни домакинства и дори в различни държави, както и обстоятелството, че ищцата има вече изграден собствен, самостоятелен спрямо този на баща си, живот. Не са отчетени в пълна степен събраните доказателства за силна и дълбока емоционална връзка, за изключителната близост между двамата, въпреки географската им отдалеченост един от друг. Не са дооценени от съда аспекти на тази емоционална връзка: моралната удовлетвореност и гордост на дъщерята от личността на баща й. Не е съобразена личността на починалия, общественото му положение, медийната му известност и влиянието му върху ищцата, както и медийният отзвук и натиск върху нея след смъртта му. Акцентира се на обстоятелството, че предвид настъпването й в разгара на Ковид кризата, ищцата научила за загубата, бидейки в чужбина, далеч от възможността да получи утеха, подкрепа и съпричастност от близките си, изпадайки в състояние на безпомощност, неработоспособност, загубила цел и смисъл на живота си. Не са отчетени от съда обстоятелствата относно психическото й страдание и последиците му за личността и бита й, практически преобръщането на цялото й ежедневие: ограничила социалното си общуване; за да посрещне увеличилите се разходи – вкл. по лечението си, както и разходите по ипотеката, учредена от баща й, в която встъпила като правоприемник, продала наследственото жилище, което допълнително я натъжило, тъй като това бил домът й в България; трябвало да се издържа със средствата от Фонда „За децата на М. Ц.„ и доброволно заплатеното от застрахователя, които не били достатъчни. Въззивният съд не е оценил приноса на всяко от тези обективно установени обстоятелства за определяне на справедлив и репариращ търпимите болки и страдания размер на обезщетението. Не е обсъдил по никакъв начин обстоятелствата, при които е реализирано ПТП и драстичността на случая, от гледище поведението на делинквента, квалифицирано като извършено при евентуален умисъл. Всички тези обстоятелства допълнително удължили и утежнили за ищцата периода на възстановяване след загубата. Когато съдът е изброил релевантни за определянето на дължимото обезщетение факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им, спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил същите, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен. Наред с доводите за нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД – се сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъдени доказателства / заключение на съдебно-психиатрична експертиза, писмени доказателства, свидетелски показания /, но по същество са изнесени съображения за неправилно оценени факти и обстоятелства, значими за размера на обезщетението, коментирани по-горе при обосноваване порока „ произнасяне в противоречие с материалния закон „. Според страната мотивите на съда са бланкетни и не съдържат коментар на: силната емоционална привързаност между баща и дъщеря; напускането на работа, като последица от преживяната травма; общественото положение на починалия; отражението на широкия обществен отзвук и медийния натиск върху ищцата; обстоятелствата при които е настъпила смъртта, вкл. формата на вината на водача на увреждащото МПС - евентуален умисъл, а не непредпазливост, каквато е посочил съдът. Ответната страна - ЗД „Бул Инс„АД – оспорва касационната жалба,с доводи по съществото на спора и правните изводи на въззивния съд. Поддържа релевантността на факта, че ищцата и починалия са живеели в отделни домакинства, общували са по време на ваканциите й, когато се прибирала в България, за нея полагал адекватна на родителската грижа новият партньор на майка й, не е била лишена от нищо, а към момента на смъртта на баща си е имала изграден самостоятелен живот в чужбина. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба К. Ц. твърди, че от смъртта на баща си – М. Ц. – търпи изключителни по своя характер и интензитет болки и страдания, идентични с наведените в касационната жалба и възпроизведени по-горе такива. Претендира справедлив размер на обезщетението от 250 000 лева, като признава изплатено й доброволно от застрахователя в размер на 120 000 лева, предвид което формира петитум за допълнително дължими 130 000 лева. За установяване на търпимите болки и страдания са разпитани свидетели. Св. Й. Н. - майка на ищцата - твърди, че считано от 2002 г., след раздялата си с М. Ц., към който момент К. била 6-годишна и до момента, тя и дъщеря й живеят заедно в чужбина, последователно в Румъния, Германия, а от края на 2010 г. в Нидерландия. Заявява, че с дъщеря си научили за смъртта на М. по най - нелепия начин - от медиите, вместо от близки и съпричастни хора. Дори не успели да възприемат новината като истина и свидетелката предприела действия да я потвърди. К. говорила с баща си малко по-рано същия ден, в късния следобед. Продължително време отказвала да повярва. Тъй като бил разгара на Ковид кризата се наложило да потърсят съдействие / от посолството, премиера / за да се приберат в България с полет със специален режим. Прибирайки се били подложени на невероятен медиен натиск, търсени за интервюта и коментари. К. не била подлагана на такъв до този момент и възприела доста негативно медийния шум и интерес, при това идващ от публични личности, които в последните години - в които М. Ц. е бил свален от екран и изпитвал затруднения - не са му подали ръка. Според свидетелката, това повлияло на дъщеря й да се затвори и да стане мнителна към всички около нея,вкл. към самата си майка. Неприятни емоции свидетелката споделя и с оглед факта, че поради забраните по време на Ковид пандемията, на погребението не можело да присъстват освен най-близките. Свидетелката споделя, че „веселата К. изчезна[ла] напълно„, престанала да се храни. Прибирайки се в Нидерландия след панихидата за 40 дни, К. потърсила консултация с психотерапевт, но още тогава си дали сметка, че може би е нужна психиатрична помощ. В края на 2020г. започнала да посещава психиатър, констатирал депресия и предписал медикаменти. Свидетелката твърди, че този период съвпаднал с активна политическа предизборна кампания в страната, поради което К. почнала да получава молби, за разрешаване да се ползва лика на баща й за политическа агитация. К. трябвало да се запознава с исканията, да чете и анализира, да отговори и всичко това препятствало възможността да се дистанцира от трагедията и да се съсредоточи върху собствения си живот. Последвал известен период на активна работа, като „международен адвокат за защита на човешки права“ – тежка, отговорна и изискваща много усилия работа, съпътствана от „напрежение от страна на България“, вкл. имуществени проблеми, възникнали от смъртта на М. Ц. и притеснение за съдбата на малкия й брат / син на Ц. от друга връзка/. Макар приемани само няколко месеца / след което продължила с посещения при психотерапевт /, изписаните й медикаменти имали отрицателен ефект: започнали паник атаки, изразяващи се в страх да излезе навън, за да не й се случи нещо лошо. Като последица, през м. май 2022 г. се наложило да напусне работа и да се съсредоточи върху възстановяването си. Усложнило нещата и образуваното наказателно производство срещу убиеца на М. Ц., в което К. била конституирана като частен обвинител, поради което следвало да бъде постоянно в час относно развитието му. Свидетелката споделя, че К. и баща й били много близки, той бил до нея “за трудните въпроси „, „ за различната гледна точка„, а не в битовизма на делника, затова с порастването близостта им се увеличавала, вместо да отслабва. Почти всички ваканции прекарвала с него в България. М. бил страхотен авторитет за К., гордеела се с него. Свързвали я с него дори само отваряйки паспорта й, което, както сочи свидетелката, било „ нож с две остриета„ при възприемане на идентичността й: в България тя се идентифицирала изключително като дъщеря на най-разпознаваемия журналист. Свидетелката описва дъщеря си, предходно на трагедията, като изключително лъчезарна, с чувство за хумор, много енергична, винаги много добра в училище, с много приятели и страхотен купонджия. След смъртта на баща си вече нямала тази енергия. Започнала да се подобрява едва след приключване на наказателното дело, но няма сили да се върне към юридическата си професия. Според свидетелката - защото К. иска да скъса с всичко, което й припомня периода на интезивно преминаване през болката от загубата. Споделя, че развилата се у нея мнителност, а вероятно и като последица от проведената терапия, отключили негативизъм дори към самата свидетелка, като все още възстановяват отношенията си. И до момента К. продължава психотерапевтични сеанси. Св. С. В., приятелка на ищцата от ранна детска възраст /7 г./, кумуникирала с нея предимно през летните ваканции, споделя, че след смъртта на баща си К. изпаднала в ступор, трудно понасяла атаката на медиите, която не й позволявала да се отдаде на скръбта си. Трябвало й време да възприеме загубата и да започне да говори с приятелите си за нея. Макар да не им се вярвало да е възможно, но трагедията я извадила от пътя, по който била тръгнала – кариерата на международен адвокат. За кратко време й се отдала, но напрежението в работата не й повлияло добре: тежки кризи, паник атаки, неспособност да общува, да излиза, да бъде човека, който е била преди – лъчезарен, усмихнат, ведър, безкрайно оптимистичен. Свидетелката твърди, че К. се отказала от предприета първоначално терапия на психичните си проблеми и тогава потънала в работата си, но „прегарянето в работата„ я принудило да напусне. Тогава започнала нова терапия. По мнение на свидетелката, К. не е преодоляла все още загубата, но се връща към „една идея по-нормален начин на живот“, макар все още да не работи и да не кумуникира, както преди. Деянието, неговата противоправност и вината на извършителя са установени с влязла в сила присъда. Съдебно-психологическата експертиза на вещо лице Е. К., въз основа на личен контакт с ищцата, наблюдение и с оглед документация по делото, установява че в момента на прегледа ищцата се дължи адекватно, владее емоциите си, но психосоматичните оплаквания, каквито е имала, би могло да се провокират и появят отново при всяка бъдеща стресова ситуация. Възпроизвежда обяснения на лицето: първите дни минали като сън от шока, особено травмиращо било да вижда лицето на баща си навсякъде по новините, чувствала се като „под вода„, „брутални„ мъка, умора и изтощение през първите шест месеца. През 2020г. започнала психотерапевтично лечение, но се отказала от него, като безрезултатно. Започнала работа, но през пролетта на 2021 г. изпаднала в емоционална криза – не ставала от леглото, не можела да се фокусира, нито да спи, плачела и кошмарите я преследвали постоянно. Предприела психиатрично лечение с медикаменти, което дало краткотраен резултат, но през есента на 2021г. депресията се завърнала. Спряла да работи и към момента на прегледа не работи, но търси нова работа, несвързана с предходната / правото /. Споделя, че започва да се преоткрива, да се променя. Въз основа на споделеното вещото лице заключава, че „процесното събитие се е отразило изключитено отрицателно върху здравословното състояние„ на ищцата. Влошено било качеството й на живот: загубила работа, а оттук и средства за съществуване, загуба на приятели, затворила се за света, изгубила смисъл на живота. Вещото лице споделя причинност между отключената със смъртта на бащата депресия и последвалият „бърнаут“ в работата по специалността. Голямо значение за състоянието на ищцата и задълбочаване на депресията вещото лице отдава на широкия медиен отзвук и нездравото любопитство на хората, спекулиращи със смъртта на баща й. Проведеното лечение е преодоляло депресията, макар да не би могло да се твърди с категоричност, че не се касае за ремисия. Препоръчителна се сочи дългосрочната работа с психолог. Първоинстанционният съд е уважил иска в пълен размер. Приел е, че събраните свидетелски показания установяват тежките неблагоприятни последици за здравословното, емоционално и психическо състояние на ищцата от загубата на нейния баща: промяна в бита и стереотипа й на живот за значителен период от време и особен интензитет на търпими страдания. Установен е психически срив, предпоставил нужда от психиатрично медикаментозно лечение, паник атаки със затваряне в себе си, довело до социална изолация и невъзможност да полага труд и да се развива в кариерно отношение. Съдът акцентира на безпротиворечивото установяване, че медийният интерес към случая, с оглед разпознаваемата личност на нейния баща, е довел до изключителна трудност за ищцата и до постоянна нужда от подкрепа. Приета е за установена топлата и силна емоционална връзка между баща и дъщеря приживе. Съобразено е заключението на съдебно-психологическата експертиза на вещо лице Е. К., потвърдило отключила се дълбока депресия със смъртта на родителя, довела до влошаване качеството на живот, загуба на работа и приятели, недостиг на средства за съществуване. Съобразена е констатацията на вещото лице, че ищцата се е затворила за света и загубила смисъла на живота си, както и че широкият отзвук в медиите и нездравото им любопитство са допринесли за задълбочаващата се депресия, което налага постоянна и задълбочена работа с психолог. Въззивна жалба е подадена от ответника, като се акцентира на несъобразеното от първоинстанционния съд обстоятелство, че ищцата от 6 – годишна възраст не живее с починалия си баща, предвид раздялата на родителите й, живее в чужбина и общува с баща си по време на ваканциите в България. Макар тези отношения да не изключват емоционална близост и силна връзка, според въззивника – застраховател същите не биха могли да се сравнят с тези, които биха имали, живеейки като семейство. Според застрахователя е следвало да се оцени, че към момента на загубата ищцата е на възраст, в която може да се грижи за себе си и има свой собствен живот, а от друга страна - баща й има свое ново семейство, вкл. дете. Според ответника, публичната известност на бащата не би могло да бъде изобщо преценимо обстоятелство, при определяне на обезщетението, още по-малко решаващото такова, за приемане размер от 250 000 лева. Въззивният съд е отменил частично първоинстанционното решение, определяйки за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 200 000 лева, респ. основателност на иска за допълнителни 80 000 лева, към заплатените доброволно от застрахователя 120 000 лева. Съдът е коментирал заключението на съдебно-психологическата експертиза, като установяващо настъпила от смъртта на М. Ц. дълбока депресия при ищцата, влошила качеството й на живот, поставило я в социална изолация и предизвикала решението й да напусне работа, затваряне за света и загубване смисъла на живота. Съобразено е соченото в заключението въздействие върху ищцата на широкия медиен отзвук и нездравото любопитство на хората – задълбочаване на депресията и нужда от постоянна работа с психолог. Съдът изрично е посочил, че кредитира заключението в цялост, като осъществено след лично интервю с ищцата и обстойно мотивирано. Установеното от свидетелските показания е обобщено до: доказана силна емоционална връзка между баща и дъщеря – особено в трудни моменти, независимо от живота им в различни държави и общуване по време на ваканциите на ищцата в България; предизвикан от загубата му психически срив, предпоставил нуждата от психиатрично медикаментозно лечение, паник атаки, виене на свят, влошено качество на съня, социална изолация, довели и до напускане на работа; особено отразил се на състоянието й, в аспект на допълнително натоварване на психиката й, широк медиен интерес, с оглед обществено разпознаваемата личност на М. Ц.. Съдът е приел, че показанията на свидетелите са взаимно подкрепящи се, вътрешно непротиворечиви и убедителни, като следва да се кредитират изцяло. Съдът е приел, че събраните доказателства установяват, че за ищцата загубата на нейния баща е огромна емоционална травма, която ще я съпътства завинаги. Отделно е посочил за съобразени: родствената връзка между двамата, отношенията на обич и привързаност, начинът по който смъртта се е отразила на ищцата, възрастта на двамата към момента на застрахователното събитие, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания и необратимия им характер, икономическата обстановка и стандарта на живот към момента на застрахователното събитие, лимитите на застрахователна отговорност и съдебната практика по аналогични случаи. В аспект на по-тежки от обичайните вреди е коментиран факта на психическата травма на ищцата и наложилото се за същата продължително лечение, при висока интензивност на понесените страдания. В обосноваване занижаването на размера на обезщетението се изтъква обстоятелството, че продължителен период преди смъртта на родителя, той и ищцата са живели в различни домакинства, при това в различни държави и ищцата е имала формиран свой самостоятелен живот. Размерът от 250 000 лева, възприет от първоинстанционният съд, въззивният е критикувал като несъобразен с икономическата конюнктура към първата половина на 2020 година. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/ Следва ли съдът, при прилагане на чл.52 ЗЗД и определяне на обезщетение по справедливост, да съобрази всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението ? - допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на касационна инстанция, като се акцентира на това по т.д.№ 2908/2015г. на І т.о. и т.д. № 2273/2015г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ За приложението на чл. 52 ЗЗД и задължението на съда, при определяне на обезщетението по справедливост, освен да изброи релевантни за определянето му факти, но и да мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите – допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза и с посочената към първи въпрос съдебна практика; 3/ При постановяване на решението си, трябва ли въззивният съд да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира и относно задължението на въззивния съд да изложи съображения по наведените от страните доводи и релевантните за спора доказателства ? - в идентична хипотеза, касаторът се позовава на противоречие с приетото в решения по т.д.№ 1115/2017г. и т.д. №613/2019г. на І т.о., гр.д.№ 196/2012г. и гр.д.№ 1359/2009г.; 4/ Следва ли съдът, при постановяване на решението си, да съобразява факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението, но не са изброени в ППВС № 4/1968г. ?; 5/ Следва ли съдът, при определяне на обезщетението да отчита обстоятелстото, че широкият обществен отзвук в медиите и медийният интерес към трагични събития, оказват влияние върху начина, по който пострадалото лице преживява вредоносния резултат ?; 6/ Следва ли формата на вината, при която е извършено едно деяние, от което са последвали неимуществени вреди, да се има предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и как формата на вината – умисъл или непредпазливост – се отразява върху начина, по който пострадалите лица преживяват претърпените вреди ? – последните три въпроса се обосновават в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно се поддържа „очевидна неправилност“ на въззивния акт, на основание чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Първи, трети – в една част и четвърти въпроси се отнасят към касационния довод за несъобразени, но значими за определяне на размера на обезщетението, факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото и доколкото ППВС № 4/1968 г. не изчерпва същите, нито подлежащите на изследване критерии при определяне на обезщетение за вреди по справедливост. Като относими към всяко произнасяне на съда, въпросите удовлетворяват общия, но не и допълнителния селективен критерий, обосноваван с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на касационна инстанция. В пояснителната част към първи и трети въпроси са посочени обстоятелствата, които касаторът счита, че не са съобразени от въззивния съд: 1/ широкото медийно отразяване на смъртта на М. Ц. и нездравото любопитство на хората около това събитие, което допълнително допринесло за задълбочаващата се депресия на ищцата; 2/ установената с постановената наказателна присъда срещу делинквента форма на вината - евентуален умисъл, а не непредпазливост; 3/ силно разпознаваемата личност на М. Ц., предпоставило засиления медиен интерес и обществен натиск върху ищцата, като негов наследник. Настоящият състав намира, че първото и третото от тези обстоятелства, макар немногословно, но достатъчно ясно и категорично, са изведени от въззивния съд, като преценими при определяне на обезщетението за неимуществени вреди обстоятелства. Поради това и петият формулиран въпрос не удовлетворява изискването за правен въпрос – отговор на който, сам по себе си, би бил от естество да промени правния резултат. Въззивният съд не е отрекъл относимостта им към обхвата на неимуществените вреди, при смърт на публично известна, разпознаваема личност, съответно на приетото в решение по т.д.№ 2908/2015г. на І т.о. на ВКС, цитирано от касатора. Относно адекватността на оценката на съда,за приноса на тези обстоятелства към интензитета на търпимите неимуществени вреди, относим е вторият формулиран въпрос, коментиран по-долу. Изначално е неясен аспекта, в който се визира, като относима към съдържанието на търпимите от ищцата болки и страдания, квалификацията на формата на вината на делинквента, дадена от съда, а не на възприемането на обективните обстоятелства, при които е причинена смъртта, действително отличаващи се в случая с брутално незачитане на обществения ред и човешкия живот. Въззивният съд действително не е коментирал формата на вината на делинквента, от което би могъл да се изведе косвен извод за несъгласие със значението й, при преценка на съдържанието на търпимите от ищцата болки и страдания – предмет на шестия формулиран въпрос. Но, липсват събрани доказателства за различно възприемане и съпреживяване от ищцата смъртта на баща й, обусловено от конкретната форма на вина на делинквента, спрямо възприемането на самите обстоятелства, при които е настъпила. Нещо повече, конкретната форма на вина на делинквента и въздействието именно на това обстоятелство върху психиката и поведението на ищцата, не са изрично въведени в обстоятелствената част на иска. Поради това и шестият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване – няма отношение към липсата на дължим, с оглед диспозитивното начало в процеса, решаващ мотив на въззивното решение. Съдът е съобразил доказаните релевантни обстоятелства, докато касационната жалба навежда и такива, непосочени от свидетели и неустановими от доказателства по делото. Вторият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, съгласно задължителните указания в ППВС № 4/1968г., при определяне размера на неимуществените вреди следва не само да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, но и в мотивите към решенията съдилищата да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Не се установява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Съдът е обосновал кои от обстоятелствата счита значими в завишение и кои – в занижение на размера на обезщетението, в конкретния случай. Правилността на тази категоризация подлежи на преценка по същество и в друга фаза на касационното производство / чл. 290 ГПК /, на основания, различни от основанията за селектиране на касационните жалби – по чл. 281, т. 3 ГПК. Критерий за правилността на преценката е придържането към размера на обезщетенията в аналогични случаи. От значение би било дали определеното обезщетение не е в драстично разминаване с дължимото, отчитайки специфичните за случая обстоятелства – значимата и обществено разпознаваема личност на починалия и обстоятелствата около смъртта му, провокирали изключителен медиен интерес и отразяване, както и обществен натиск върху ищцата, способствали за задълбочаване на емоционалната й уязвимост и психически страдания. Еднаквото третиране на сходните случаи, при претендирани обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изцяло съответства на изискването по чл. 52 от ЗЗД присъденото обезщетение да е справедливо. В този смисъл са решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т.д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр.д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г.о. и др. Според тях справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид. Когато при сходни обстоятелства определеният от съда размер на обезщетенията съществено се различава, справедливостта е нарушена. Въззивният съд изрично е упоменал за съобразени аналогични случаи в практиката, макар и без изрично цитирани актове. В практиката на касационна инстанция / вкл. определения по чл. 288 ГПК, като индиция за очевидна правилност на контролираните въззивни актове, по приложението на критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД /, за застрахователен риск от процесния вид, настъпил в периода 2019г. – 2021г., при неспецифични обстоятелства на причиняване и в обичайни граници на болките и страданията на пълнолетно лице от загубата на родител, присъжданите от съда обезщетения за неимуществени вреди са в далеч по-ниски размери. Така: решение по т.д.№ 2250/2022 г. на ІІ т.о. - обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен – 60 г. - син от смъртта на майка му – 90 000 лева; опр. по т.д.№ 409/2023 г. на ІІ т.о. – недопуснато касационно обжалване при присъдени 100 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен син, от смъртта на майка му; опр. по т.д.№ 2285/2022г. на ІІ т.о. – обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетна дъщеря от смъртта на баща й – 70 000 лева. При наличие на специфични обстоятелства са присъдени и по-високи обезщетения, некоригирани от касационна инстанция: опр. по т.д.№ 1942/2024 г. на ІІ т.о. – 150 000 лева за смъртта на родител, при констатирани тежки последици за психическото здраве на ищеца. Принципно по-високи обезщетения, но отново под размера от 200 000 лева и далеч под претендирания от 250 000 лева, за същия период са присъждани за обезщетяване на неимуществени вреди на малолетни и непълнолетни лица, от смъртта на техен родител. Така в полза на малолетни лица: вж. опр. по т.д. № 1011/24 г. на ІІ т.о. – 150 000 лева; опр. по гр.д.№ 3123/2023г. на ІV г.о.- 150 000 лева; решение по гр.д.№ 2063/2023г. на ІV г.о. – 180 000 лева. В полза на непълнолетни лица и към по-късен момент /2021г. – 2022г/: вж. опр. по т.д.№ 2023/2024 г. на ІІ т.о. – 170 000 лева, по т.д.№ 1455/2024 г. на І т.о. – 190 000 лева. Следва да се има предвид, че в обезщетяването на неимуществени вреди на малолетни и непълнолетни лица съдебната практика на касационна инстанция трайно се придържа към по-високи обезщетения, отчитайки че загуба на родител в детска и неукрепнала възраст има много по-дълбоки и трайни последици за личностното изграждане и развитие и психическото здраве на лицата, отколкото загубата в по–зряла и самостоятелна възраст. Видно е, че определяйки обезщетение в размера на 200 000 лева, въззивният съд е отчел именно спецификата на случая. Липсата на драстично отклонение от приложението на критерия за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД, изключва извод за очевидна неправилност на въззивното решение, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Касаторът е навел и съображения за неправилност на определение № 570/25.02.2025 г. по гр.д.№ 2074/2024 г. на Софийски апелативен съд, но то е обект на самостоятелна частна жалба, по която е образувана самостоятелно производство – ч.т.д. № 867/2025 г. на настоящия състав, в което ще бъде и разгледана. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение