Определение № 241 от 01.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1665/2013 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Й. Б.”, [населено място] срещу Определение № 194 от 28.12.2012г. по ч.т.д.№ 353/2012г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 173 от 24.10.2012г. по т.д. № 24/2012г. на Ловешкия ОС. Ловешкият ОС е върнал подадената по т.д.№ 24/2012г. от [фирма] насрещна искова молба на основание чл.129,ал.3 ГПК-поради неотстранени в срок нередовности, за които на страната са били дадени указания с разпореждането от 19.09.2012г. С въззивното определение е констатирано, че ищецът е предявил пет обективно съединени иска, чиито нередовности не са били отстранени в указания срок. Посочена е била цената само на първия от тях, но и по него не била внесена дължимата държавна такса. С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение и на потвърденото с него определение на окръжния съд и връщането на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането и на насрещния иск. В изложението по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК, което е повторение на твърденията за неправилност на съдебния акт се посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната съдебна практика и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- относно приложението на чл.72 ГПК и определянето на държавната такса, конкретизацията на исковите претенции, предпоставките за даване на указания от съда и тяхното съдържание. Приложени са цитираните от касатора съдебни актове, представляващи практика на ВКС по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ГПК срещу определение на въззивния съд, с което се е произнесъл по частна жалба срещу определение по чл.129,ал.3 ГПК, поради което е допустима. Не са изпълнени обаче условията за допускане на касационното обжалване. Касаторът не формулира ясен и конкретен процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в обжалваното определение и е обусловил изводите на съда в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС. Посочените като въпроси са общи принципни постановки, чиято относимост към изводите на съда не е обоснована и аргументирана. При липса на поставен правен въпрос, който касационната инстанция няма задължението да извежда и формулира от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства, обжалването не може да бъде допуснато, поради което съставът на ВКС не обсъжда наличието на сочените от касатора допълнителни предпоставки. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.