Определение № 99 от 24.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Рила Комерс“ ООД, представлявано от управителя Г. К., против определение № 3098 от 24.11.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3126 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 20.04.2021 г. по гр. д. № 12122 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, с което е върната насрещната искова молба на „Рила Комерс“ ООД против „Роялти“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска неговата отмяна и продължаване по съдопроизводствените действия по иска. Счита, че обжалваният съдебен акт е вероятно нищожен и очевидно неправилен и на основание вр. чл. 280, ал. 2 ГПК подлежи на касационно обжалване. Позовава се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с което е формулирал въпроси. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Роялти“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. З. О.. Поддържа се, че определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, както и че не са налице основания за допускането му до касационна проверка. Претендира разноски. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: С обжалваното определение Софийският апелативен съд е констатирал, че производството е образувано по предявен от „Роялти“ ЕООД против „Рила Комерс“ ООД отрицателен установителен иск, за признаване на установено, че ответникът не е собственик на имот с проектен идентификатор 68134.1001.486.1.20, съставен от шест самостоятелни обекта в сграда. с идентификатори 68134.1001.486.1.18, 68134.1001.486.1.19, 68134.1001.486.1.14, 68134.1001.486.1.15, 68134.1001.486.1.16 и 68134.1001.486.1.17, за два от които ищецът претендира, че са негова собственост (68134.1001.486.1.14 и 68134.1001.486.1.17). В отговора на исковата молба „Рила Комерс“ ООД е оспорило фактическите и правни твърдения на ищеца, поискало е да се отхвърли предявения иск и е заявило, че предявява насрещен иск на основание чл. 108 ЗС и влезлите в законна сила, 1986 г. и съдебно установени, 2005 г., 2007 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. със СПН права на дружеството, по ИАА на Принципала й – Министерския съвет на Р. България, „Роялти“ ЕООД да освободи неправомерно преградените и държани части от обекта на права. С разпореждане от 30.12.2020 г. на ответника са дадени указания за индивидуализиране на обекта и частите от него, относно които твърди, че „Роялти“ ЕООД е преградил и държи неправомерно. Той е следвало да уточни основанието, от което извежда правото си на собственост по отношение на обекта; да конкретизира решенията – съд, година, дело, въз основа на които твърди, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на конкретния обект; да конкретизира искането си дали е за установяване правото му на собственост по отношение на части от обекта, за които твърди, че се държат неправомерно от насрещната страна или и за осъждането на ищеца да предаде владението върху тях; да представи актуална данъчна оценка с цел определяне цената на иска и дължимата държавна такса по него. В изпълнение на указанията е постъпила молба от „Рила Комерс“ ООД на 05.02.2021 г., с която указанията на съда не били са изпълнени изцяло. С разпореждане от 16.02.2021 г. първоинстанционният съд е дал повторна възможност на ищеца по насрещния иск да отстрани допуснатите нередовности, като изрично му е указал в какво се състоят те: нужда от индивидуализация на имота, с актуален статут по действащия ПУП; основанието, на което извежда правото си на собственост; да формулира изричен петитум; да представи актуална данъчна оценка и препис от молбата за насрещната страна. С молба от 01.04.2021 г., дружеството ищец по насрещния иск, чрез управителя си Г. К., е посочило, че е направило пълна легитимация на правата си, а ако изпълни в цялост указанията на съда ще се обърне доказателствената тежест в процеса. Въззивният съд е приел, че разпореждането на Софийски градски съд за връщане на насрещната искова молба е правилно. Изложил е, че ищецът по насрещния иск не е изпълнил целесъобразни, подробни и ясни указания, дадени с разпореждания от 30.12.2020 г. и от 16.02.2021 г. Ищецът е изложил неясни факти и твърдения с насрещната искова молба и уточняващите такива, от които не може да се направи обоснован извод за индивидуализацията на имота, за който се предявява искът за собственост; основанието, от което се извежда правото на собственост, няма формулиран изричен петитум; не е представена данъчна оценка за имота. Поради това не могат да се извлекат конкретни данни за кой конкретно посочен имот, на какво основание ищецът основава иска си, какъв е неговият петитум и цена. Частният жалбоподател се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения доводи и писмени доказателства изложени в частната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?“ и 2/ „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което отхвърля предявения иск на ищеца, въпреки, че в съдебния си акт не е обсъдил всички доказателства, не е изяснена фактическата обстановка?“. Сочи, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245 по описа за 2013 г. на ВКС, I ТО, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674 по описа за 2014 г. на ВКС, II ТО и решение № 115 от 15.08.2016 г. по т. д. № 3428 по описа за 2014 г. на ВКС II ТО, а вторият с решение № 238 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 1081 по описа за 2011 г. на ВКС, I ГО и решение № 240 от 13.01.2016 г. по гр. д. № 4248 по описа за 2015 г. на ВКС I ГО. Поддържа и, че определението е вероятно нищожно и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е валидно и допустимо. Не се констатира и наличието на бланкетно посоченото от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали някой от мотивите на въззивния съд не е очевидно неправилен. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по поставените в изложението въпроси. Първият въпрос е поставен общо за задълженията на съда, разглеждащ частната жалба, да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като обсъди доказателствата и е относим, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в това число и с посочената от жалбоподателя. Въззивният съд служебно е проверил всички правно релевантни факти, сам е преценил доказателствата, събрани по делото, въз основа на което е разрешил въпросите, включени в предмета на производството. Съдът е изложил мотиви във връзка със законосъобразността на дадените от първостепенния съд указания, съобразявайки наведените в отговора - насрещна исковата молба твърденията на страната и представените по делото писмени доказателства. Отчел е, че „Рила Комерс“ ООД е твърдяло, че ако изпълни в цялост указанията на съда ще се обърне доказателствената тежест в процеса. Заключил е, че въпреки двукратно дадената възможност дружеството не е изпълнило указанията на съда и не е отстранило нередовностите на насрещната искова молба. Ето, защо по този въпрос не се разкрива допълнителния критерий за допустимост на касационното обжалване. Дори да се приемат аргументите на жалбоподателя, касателно индивидуализацията на имотите, за които са предявени исковете за собственост и възможността му да се ползва от представените от ищеца по първоначалния иск данъчни оценки за тях, то „Рила Комерс“ ООД не е изпълнило указанията на съда да формулира надлежен петитум на насрещната искова молба, което е условие за редовност на същата съгласно чл. 211, ал. 2, вр. с чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. Формулираният от страната петитум не позволява на съда да квалифицира иска, тъй като може да бъде съотнесен както към иска по чл. 108 ЗС (посочен като квалификация от страната), така и към иска по чл. 109 ЗС (с оглед изявлението, че се касае за неправомерно преградените и държани части от обекта на права). Вторият въпрос, с който се пита допустимо ли е да постанови решение, с което се отхвърля предявения иск въпреки, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства и не е изяснена фактическата обстановка е изцяло неотносим и по него не се разкрива общо основание за допускане на касационно обжалване. В обобщение не е налице основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят следва да възстанови направените от ответника по частната касационна жалба разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. . С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение