Определение № 3863 от 29.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3591/2024 г.
ВКС29.07.2025 г.докладчик Маргарита Соколова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. С. Р. и Н. Т. Р. срещу решение № 2 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 589/2023 г. на Старозагорския окръжен съд. ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 589/2023 г. на Старозагорския окръжен съд по постъпилите срещу него жалби от А. А. М. и И. А. И.. УКАЗВА на всеки от касаторите А. А. М. и И. А. И. да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението държавна такса за касационното обжалване в размер на 25 (двадесет и пет) лева по сметка на Върховния касационен съд и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на държавната такса в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание, в противен случай - за прекратяване. Определението подлежи на обжалване само в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба на Г. С. Р. и Н. Т. Р. пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Съдът е сезиран с искове, предявени по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, от А. А. М. (първоначален) и от И. А. И. (насрещен) за установяване правото на собственост, помежду им и спрямо ответниците Д. Ж. Д., М. (М.) Т. С., Г. С. Р., Н. Т. Р. и А. М. М., чрез намиране, съответно чрез намиране и установяване на фактическа власт, върху железен метеорит с тегло около 141 кг и неправилна форма, в чиято структура се съдържат камасит, тенит и шрийберсит, и който се намира на съхранение в РУП-Гълъбово като веществено доказателство по ДП № 4473М-160/2020 г. Спорът между ищците е относно това кой от тях пръв е намерил и установил фактическа власт върху спорния метеоритен камък, съответно относно възможността и правния способ, по който може да се придобие собствеността върху него. Районният съд е приел, че в случая се касае до специфичен обект на собственост, който е с неземен характер и върху който не съществуват вещни права към момента на попадането му на земната повърхност. Следователно, собствеността върху такава вещ е допустимо да възникне посредством нейното намиране и установяване на владение (установяване на собственическо отношение към вещта). Макар и този способ да не е уреден в закона, той е разискван и описан в правната доктрина като оригинерен способ за придобиване на собственост върху намерена вещ без собственик и това следва от правната регламентация на намерена чужда вещ. С оглед на това и предвид събраните доказателства, съдът е обосновал извода за основателност на претенцията на И. И., за който се установява, че пръв е установил фактическа власт върху спорния метеорит, като го е превозил и поставил на място, деклариращо собственическите му права върху него, и впоследствие е извършил действия, насочени към предаване на вещта на ответниците Г. и Н. Р. с цел нейното идентифициране и търсене на купувач, поради което е уважил същата, а претенцията на А. М. е отхвърлил. Окръжният съд на свой ред е достигнал до различни правни изводи. Според въззивния съдебен състав възникналият правен спор следва да бъде разрешен при приложението по аналогия на чл. 80, ал. 1 ЗС, която изисква, освен установяване на фактическа власт върху обекта, и изтичане на предвидения от закона 5-годишен давностен срок. При липсата на този допълнителен фактически елемент от юридическото основание за възникване на правото на собственост не може да се приеме, че ищците са станали собственици само и единствено на основание намирането на метеоритния камък, придобил статут на движима вещ по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС с попадането си върху земната повърхност. С тези мотиви частично е отменено решение № 71 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 620/2022 г. на Районния съд - Раднево и е постановен отхвърлителен диспозитив по насрещния положителен установителен иск за собственост, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено. Срещу така постановеното въззивно решение № 2 от 04.01.2024 г. по в. гр. д. № 589/2023 г. на Старозагорския окръжен съд са постъпили касационни жалби по съображения за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, както следва: от ищеца по предявения първоначален иск А. А. М., представляван от адв. К. А.; от ответниците Г. С. Р. и Н. Т. Р., чрез адв. Й. Т.; и от ищеца по предявения насрещен иск И. А. И., с пълномощник адв. Т. В.. По процесуалната допустимост на постъпилите касационни жалби: Подадената от ответниците Г. и Н. Р. жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване на въззивно решение, с което изцяло са отхвърлени предявените срещу тях положителни установителни искове за собственост. Останалите две касационни жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. По предпоставките за допускане на касационно обжалване: Становището и на двамата касатори - ищци по предявените искове, е за неправилно приложение на материалния закон при формиране на изводите относно приложимите правни норми към хипотезата на придобиване на собственост върху движима вещ с извънземен (космически) произход. Поддържа се тезата за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед необходимостта от изясняване на предпоставките, които следва да се съобразят, и приложимия закон за придобиването на движими вещи от извънземен произход, и в частност: относно правния статут на попаднала на земната повърхност вещ с извънземен произход- метеорит, възможността за възникване на право на собственост върху нея и допустимите от закона способи за това. Касаторът И. И. поддържа и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. Така поставените от касаторите правни въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция по предмета на спора и по тях липсва практика на касационната инстанция. Също така е налице празнота в нормативната уредба, като с оглед достигнатите изводи относно прилагането по аналогия на разпоредби на Закона на собствеността спрямо спецификата на конкретно възникналия правен спор, следва да се сподели становището за наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,