Определение № 1190 от 09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1700/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1190

гр. София, 09.05.2024 г.

№ 1190 [населено място], 09.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева

като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20238002901700 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Кей Би Си България“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ срещу решение № 1475/23.03.2023 г. по в. гр. д. № 1 1 746/2021 г. на Софийски градски съд, поправено с решение 4143/21.07.2023 г., в частта, с която е потвърдено решение № 20117413/17.05.2021 г. по т. д. № 233/2020 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу И. К. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сума над 4 817, 45 лв. до претендирания размер от 12 463, 73 лв. и връщане на исковата молба по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за претендираните с установителния иск по чл. 422 ГПК суми. В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява се оплакване, че въззивният съд не е разгледал направеното от банката твърдение, че със самата искова молба прави изявление за предсрочна изискуемост на вземанията си по договора за кредит. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като са формулирани въпроси, обусловили според касатора изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните: 1. „Когато волеизявлението на банката кредитор за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е инкорпорирано или приложено към исковата молба, настъпва ли предсрочна изискуемост в хода на исковия процес и от кой момент?“ 2. „Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск по чл. 422 ГПК, основан на настъпила преди 1 заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?“ 3. „Предсрочната изискуемост, настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и предсрочната изискуемост, настъпила с получаване на исковата молба от длъжника, представляват ли различно основание на иска за присъждане на сумите, дължими по договора за кредит?“ По въпросите се твърди противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК, както и, че разрешението им е от значение за точно прилагане на закона и развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като вместо него бъде постановено друго такова за уважаване на предявената претенция в цялост, евентуално за разглеждане на осъдителната претенция. Претендира се присъждане на разноски. От ответника по касация И. П. К. е подаден отговор. В него се оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице твърдените от касатора основания за селектиране на жалбата до касационен контрол. Формулирано е искане тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да отмени атакувания пред него акт, въззивният съд е счел, че основните доводи във въззивната жалба са свързани с въпроса дали банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и дали е обявила предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В мотивите на решението е споделил приетото от първостепенния съд, че банката не е направила кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, нито е провела доказване да е отправила изявление за обявяване на цялата сума за предсрочно изискуема. Възприемайки разрешенията, дадени с ТР № 8/02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК и т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е преценил, че предявеният иск по чл. 422 ГПК по отношение на вземането за главница, съставляваща компонент от вноските с настъпил падеж до датата 24.11.2022 г. /приключване на устните състезания пред въззивната инстанция/, е основателен. Счел е, че законна лихва върху главницата се дължи от датата на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК. Отрекъл е основателността на подадената частна жалбата в частта, с която 2 първоинстанционният съд е прекратил производството по предявената искова молба, обективираща евентуална осъдителна претенция за заплащане на същите суми, тъй като ищецът е предявил абсолютно идентични вземания, произтичащи от едно и също основание, което изключва наличието предпоставките за обективно съединяване на искове при условията на евентуалност. Първият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е обусловил изводите на въззивния съд, че ищецът не е провел доказване да е отправял изявление за обявяване на цялата сума по кредита за предсрочно изискуема. Той е разрешен в отклонение от практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и цитирана от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /решение № 10/2020 г. по т. д .№ 16/2019 г. на II т.о., решение № 60 009/2021 г. по т. д. № 2891/2019 г. на II т.о., решение № 42/202 г. по т. д. № 1680/2019 г. на т.о., решение № 60 048/2021 г. по т. д. № 2122/2020 г. на I т.о./, поради което се мотивира достъп до касация. Годността на втория и третия въпроси да предпоставят касационна проверка за законосъобразност е обусловена от изхода на спора по предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и частичното му уважаване с влязло в сила решение, респективно като резултат от това допустимостта на предявения като евентуален осъдителен иск /виж гр. д. № 5600/2014 г., гр. д. № 862/2019 г. на IV г.о., т. д. № 230/2017 г. на II т.о. на ВКС/. Настоящият състав счита, че те не могат да бъдат третирани като основание за селектиране на въззивното решение до касация. Отделно, практиката, на която се позовава касаторът, е неотносима към настоящата хипотеза, доколкото с решение № 50 175/2022 г. по гр. д .№ 3374/2021 г. на III г.о. е даден отговор на въпроса :“При влязло в сила решение, с което е отхвърлен установителен иск поради ненастъпила предсрочна изискуемост …допустим ли е осъдителен иск с твърдения за настъпила предсрочна изискуемост в покъсен момент?“ В процесния случай няма влязло в сила решение, което да преклудира установяването на факти, настъпили в хода на процеса, респективно което да обоснове поддържането на друг иск, в който да се твърдят тези новонастъпили факти. В заключение, достъп до касационен контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса: „Когато волеизявлението на банката кредитор за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е инкорпорирано или приложено към исковата молба, настъпва ли предсрочна изискуемост в хода на исковия процес и от кой момент ?“ При извод за достъп до касация поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК безпредметно се явява обсъждане на наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „Обединена българска банка“ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 153 лв. 3 С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Мотиви