Определение № 531 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 15/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 4609 от 04.12.2024 г., подадена лично от С. Н. И., и частна касационна жалба вх. № 4808 от 19.12.2024 г., подадена чрез назначения му процесуален представител адв. А. Г., против определение № 704/19.11.2024 г. по в.ч.гр.д № 490/2024 г. на ОС - Силистра, с което е потвърдено определение № 810/10.10.2024 г. по гр. д. № 993/2024 г. на РС - Силистра за връщане на исковата молба и прекратяване на производство по делото поради неотстраняване на нередовностите й. В жалбата от 19.12.2024 г. се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се, че всички нередовности на исковата молба са били отстранени своевременно. Посочени са фактите и обстоятелствата, на които се основава искът, посочени са вредите и цената на иска. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК бланкетно се поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Не е формулиран конкретен и значим материалноправен или процесуалноправен въпрос, чийто отговор да допринася за точното прилагане на закона и развитие на правото. Частната касационна жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против преграждащо въззивно определение, което подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството, въззивният съд е приел за установени следните факти: делото е образувано по искова молба, предявена от С. Н. И. с ЕГН [ЕГН], [населено място]. С определение № 870/10.10.2024 г. по гр. дело № 993/2024 г. РС - Силистра е задължил ищеца да уточни срещу кого и какъв иск предявява, за какви вреди и от какво действие или бездействие, да конкретизира исковата си претенция като уточни дали същата касае искане по наказателно производство или действия или бездействия на други длъжностни лица, като посочи кое точно производство или преписка и в каква връзка; при условие, че предявява самостоятелна искова претенция срещу С. Д. Н., да посочи обстоятелствата, на които основава иска си, като в случай, че претендира вреди следва да ги конкретизира по основание и размер – от какво произтичат и в какво се изразяват, както и да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с исковата молба всички писмени доказателства, да представи преписи от исковата молба и от приложенията към нея. Съдът е предоставил правна помощ на ищеца, изразяваща се в процесуално представителство по делото. На 29. 08. 2024 год. назначеният адвокат е представил допълнителна искова молба. Съдът е приел, че не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, не е посочен видът на вредите, причинени на ищеца – от какво произтичат и в какво се изразяват. С определение № 810 от 10.10.2024 г. производството е прекратено поради неизпълнение на указанията за отстраняване нередовностите на исковата молба. Въззивният съд приел, че жалбата на ищеца срещу прекратяването на производството е неоснователна, тъй като всички посочени от РС нередовности са налице и след указанията за изправянето им - не са посочени обстоятелствата, на които се основава искът, нито е посочен видът на вредите, от какво произтичат и в какво се изразяват те, как е формирана исковата сума в размера, посочен от ищеца. По тези съображения потвърдил първоинстанционното определение. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на частната касационна жалба, намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускането й до касационен контрол. В изложението не е формулиран правен въпрос. Приложното поле на касационното обжалване на въззивните съдебни актове е очертано в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК - доколкото касаторът е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който съгласно мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК на ВКС следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в акта му. Без формулирането на такъв правен въпрос не се изпълнява и условието на закона за мотивираност на основанията за допускане до касационно обжалване. Изискването е да се постави правен въпрос, към който могат да се обвържат конкретните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК. В приложение на принципа за диспозитивното начало задължение на касационния жалбоподател, а не на настоящата инстанция, е да изведе правния проблем и да го постави за отговор от съда. Касационната инстанция може само да уточни и и конкретизира правния въпрос, но не и служебно да го формулира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това. В настоящия случай жалбоподателят, действащ чрез назначен от съда процесуален представител, не е изпълнил посоченото по-горе условие и не е поставил правен въпрос, поради което частната му касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане по същество. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по предпоставките, за които касационният съд следи служебно. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение