Определение № 376 от 10.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 388/2009 г.

ВКСIII гражданско отделение10.07.2009 г.докладчик Мария Иванова Илияна Папазова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба,подадена от В. Т. К. от гр. В. против въззивно определение № 1* от 03.04.2009г.по ч.гр.д. № 426 по описа за 2009г. на Окръжен съд Варна. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от В. Т. К. от гр. В. против въззивно определение № 1* от 03.04.2009г.по ч.гр.д. № 426 по описа за 2009г. на Окръжен съд Варна,с което е оставено в сила определение № 1* от 23.01.2009г., постановено по гр.д. № 125/2009г.на Районен съд Варна,с което е прекратено производството по делото. Като основание за допустимост на подадената частна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Независимо,че не поставя конкретен въпрос,за който да се твърди,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,от изложението такъв може да се изведен и той е свързан –с това дали е легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ- М. на п., когато претенцията е обоснована с твърдения за извършени от съдилищата незаконни действия. Срещу така подадената частна жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното: Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос. В случая фактите са следните: В. Т. К. е предявил иск срещу М. на п. иск с правно основание чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините да вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 10 000лв.,представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, вследствие на твърдяно незаконно действие на съда,изразяващо се в отмяна на постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателно производство срещу ищеца,вследствие на което е бил внесен обвинителен акт, образувано е н.о.х.д. № 2988/07г.на ВРС,което е завършило с постановяване на оправдателна присъда. С определение № 1* от 23.01.2009г., постановено по гр.д. № 125/2009г.на Районен съд Варна и с обжалваното определение № 1* от 03.04.2009г.по ч.гр.д. № 426 по описа за 2009г. на Окръжен съд Варна, е прието,че по така предявения иск М. на п. няма надлежна легитимация. При така описаните факти- повдигнатият с частната жалба въпрос за легитимацията на М. на п. е от значение за изхода на делото, но по отношение на него не е налице твърдяната предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В чл.2 от ЗОДОВ е уредена отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи,каквито са органите на дознането,на следствието,на прокуратурата и на съдилищата. Отговорността е на държавата -чрез нейните органи,преки причинители на увреждането. Затова-пасивно легитимирани по иска по чл.2 от ЗОДОВ са съответните държавни органи,които са посочени в закона. Посоченият от ищеца ответник-М. на п. не е провозащитен орган и не е сред посочените в чл.2 от ЗОДОВ органи. На това основание-правилно съдилищата са приели,че така както е предявен иска,насочен срещу М. на п. ,производството по него е недопустимо,като насочени срещу страна,която не може да бъде ответник по исковете. Съгласно ТР № 3 от 22.04.2004г.по т.гр.д. № 3/2004г.на ОСГК - М. на п. е държавният орган,който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия само на съдия-изпълнителите и на съдите по вписванията. Това е така, защото тези длъжностни лица са в служебни правоотношения с М. на правосъдието. С оглед на горното,като намира,че по така поставеният въпрос - не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато разглеждане на жалбата по същество. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6