Определение № 746 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1884/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. П. и Р. И. Р., и двамата чрез адв. И. против решение № 104/02.03.2020г. по гр. д. № 13/2020 г. на Окръжен съд – Русе.

Ответниците В. Й. Т. и И. С. Т. не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не са ангажирали становище.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 1076/14.06.2019 г. по гр. д. № 7680/2018 г. на Районен съд – Русе (РС – Русе) в отхвърлителната част на предявения от касаторите против ответниците Т. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати продажната цена, на договора от 15.03.2018 г. за покупко – продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 86/15.03.2018 г. на помощник – нотариуса по заместване при Р. Л. – нотариус с рег. № 625 на НК, с който Н. Т. Ц. – майка на ищците, чрез своя пълномощник – първия ответник, се е разпоредила посредством продажба в полза на същото лице със собствения си поземлен имот в [населено място],[жк], [улица], с площ от 781 кв. м., ведно с построените в имота сгради, за сумата от 35 500 лв., както и в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ на предявените от касаторите против първия ответник искове по чл. 284, ал. 2 ЗЗД - за заплащане на сумите от по 17 250 лв. за всеки един от тях, като наследници на продавачката Н. Ц., съставляващи припадащата се част от общата неотчетена на последната като представляван продажна цена по двете продажбени сделки с недвижими имоти, оформени съответно с горецитирания нотариален акт (за имота със селищен характер) и с нотариален акт № .../... г. също на помощник – нотариуса по заместване при Р. Л. – нотариус с рег. № 625 на НК (за земеделските имоти – ниви, в м. „Г. д.“ и в м. „Б. л.“, находящи се землището на [населено място]).

В останалата му част – досежно произнасянето по останалите предявени искове, решението на второинстанционния съд е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че уговорената продажна цена на селищния имот – в [населено място], [улица], в размер на 35 500 лв., купувачът В. Т. – снабден с пълномощно, вкл. и да договаря сам със себе си, е превел по банков път на продавачката Н. Ц.. Приел е, че с превода на горната сума, извършен на 15.03.2018 г. по банкова сметка на продавачката е изпълнена отчетната сделка - преводът по сметка с титуляр продавача, представлява отчет на сделката. Развити са доводи, че върху изпълнението на задължението на купувача по продажбата да плати договорената цена на вещта не рефлектира факта, че в денят след сделката - 16.03.2018 г. ответникът е изтеглил парите, на основание друго пълномощно, което го е овластявало да извършва всякакви правни действия от името на упълномощителя Н. Ц. в „Пощенска банка“ АД, като „открие сметка в български лева, да внася и тегли неограничено суми по нея, както и да я закрие когато намери за добре, при условия, които сам прецени“. Обстоятелството, че в изпълнение на насрещното си задължение за цената на имота купувачът е превел дължимата сума и тя е постъпила по сметка на продавача в деня на сделката, е намерено за достатъчно за отхвърляне на иска за развалянето й на соченото основание – поради неплащане на цената, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя въпроси, които поддържа да са обуславящи изхода на делото и за които даденото разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и задължителната такава – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди също, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. о

Тяхното съдържание е следното:

1. „Може ли въззивният съд да се произнася по правилността на първоинстанционно решение извън посоченото във въззивната жалба и задължен ли да се произнесе по релевирано в жалбата пред него оплакване и направено искане с оглед правомощията му чл. 269 ГПК?“

По въпроса се сочи противоречие с ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГК, както и с решение № 247/2011 г. по гр. д. № 1644/2011 г. на ВКС, III г.о., решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 126/2015 г. по гр. д. № 5688/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 189/2012 г. по гр. д. № 107/2012 г. на ВКС, II г. о.

2. „Ограничен ли е въззивният съд от въведените с жалбата до него оплаквания за неправилност на първоинстанционнното решение съобразно правилото на чл. 269, изр. 2 ГПК и следва ли да се произнесе по всички тях “

Страната твърди, че въпросът е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.

3. „Задължена ли е въззивната инстанция да следи за допустимостта на обжалваното пред нея решение, като постановено по нередовна искова молба, която съдържа вътрешно противоречие между обстоятелствена част и петитум?“

По въпроса се сочи отклонение с разрешенията в ТР № 1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК.

Касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части не следва да се допуска.

Първият въпрос е релевантен, но по него не са мотивирани допълнителните основания за селекция на касационната жалба. Предвид на ограничения предмет на настоящото касационно производство – проверка на въззивното решение само в частта на произнасянето по иска за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договора за покупко – продажба на имота със селищен характер (на [улица] [населено място]) и в частта по иска за осъждането на първия ответник да заплати на всеки един от ищците като наследници на упълномощителя (продавачката Ц.) припадащата им се част от получената от овластеното лице сума от осъществените чрез представител продажбени сделки на имоти (едната за селищния имот, а другата за земеделските земи), следва да изтъкне, че в посочената част въззивният съд се е произнесъл по претенциите в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 269 ГПК, вкл. и тази, на която страната се позовава. Според там дадените разрешения относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на решението на първостепенния съд е прието, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; той проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на тези правомощия е в нарушение на чл. 269 ГПК. В случая втората инстанция като съд по съществото на спора се е произнесла по претенцията за разваляне на договора за продажбата на селищния имот по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД (доколкото в тази част производството е висящо пред ВКС), поради твърдяното неизпълнение на купувача, основано на неплащане на продажната цена и я намерила за неоснователна. Решаващите мотиви за този извод почиват на установените факти, че насрещната престация на купувача е осъществена в деня на сделката и договорената сума от 35 500 лв. е постъпила по сметка на продавача в банка. Така задължението на купувача за цената е изпълнено и няма основание за разваляне на съглашението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл и по предявения осъдителен иск (производството по който е също висящо пред касационната инстанция) като е мотивирал аргументи за неоснователност, почиващи на установените по делото факти за плащане в деня на сделката (за селищния имот) и заверяване в същия ден на банковата сметка на продавача с уговорената там цена, вкл. и на установената недействителност на договора по продажбата на земеделските земи на основание чл. 40 ЗЗД - поради наличие на споразумяване във вреда на представлявания, в изпълнение на който се претендира сума от ищците. Посоченият от страната в изложението към касационната й жалба тълкувателният акт пък е неприложим в случая, тъй като касае тълкувателната дейност на ОСГК, а под този номер е ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС по въпрос за отмяна на дарението на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

В обобщение, липсва основание за достъп до касация по първия от поставените въпроси.

Вторият въпрос пък се повдига за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. За да намери приложение това основание за селекция на касационната жалба съгласно обвързващото тълкуване, дадено с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въпросът осъществява общо основание, но не и допълнителното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Постоянна е съдебната практика по приложението на чл. 269 ГПК (решение от 01.02.2012г. по гр. д. № 1106/2010г., ІІ т.о. на ВКС, решение от 25.01.2012 г. по гр. д. № 1332/2010г., І г.о. на ВКС, решение от 29.08.2017 г. по гр. д. № 60218/2016 г. на ВКС, III г. о.), вкл. и установената по задължителен за съдилищата начин - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според която при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд не е ограничен при произнасянето си от посоченото в жалбата само в случаите, когато следва да бъде приложена императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушаване не е въведено като основание за обжалване, и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В останалите случаи въззивният съд е ограничен от съдържанието на въззивната жалба. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението - изискване, заложено в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. Предвид на изложеното в случая липсват мотивирани съображения, които да обосноват предпоставки в приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с достъп до касация по поставения въпрос.

Третият въпрос не формира общо основание – предвид пределите на касационна проверка – доколкото по исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 284, ал.2 ЗЗД са били изложени фактически твърдения за обстоятелствата, на които се основават претенциите и е направено съответно на тях искане за съдебна защита, т.е. сезирането в тази част е било редовно (отделен е въпросът за начина на свързване на отделните основания в контекста на поддържаната недействителност на продажбените сделки, при което се иска преимуществено развалянето им, поради неизпълнение на насрещната престация, което предпоставя и изисква валидни съглашения, а след това, в условията на евентуалност се претендира недействителност, но касационната жалба е ограничила обхвата на настоящото производство до произнасянето на въззивния съд само по горепосочените искове). Непоставянето на правен въпрос, само по себе си има за последица недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК.

В заключение, касаторът не обосновава предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение