Определение № 2189 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4796/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. А. Я. и Л. А. Я. против решение № 9 от 17.01.2022 г., постановено по възз. гр.д. № 191/2021г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил в частта му, с която е потвърдено решение с № 260024 от 15.01.2021 г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр. д. № 1071/2019 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС от Р. А. Я. и Л. А. Я. срещу Й. Н. Б. – П. и А. Н. П. за преустановяване неоснователните действия, с които пречат на ищците да упражняват правата си върху поземлен имот с пл. № ......, за който имот, заедно с поземлен имот с пл. № ..... е отреден за УПИ VIII - ....., ..... и УПИ IХ - ....., ..... в кв. 48 по плана на [населено място], общ. К., като премахнат едноетажна масивна сграда с височина около 3. 60 м. разположена на уличната регулация и в рамките на имот с пл. № ...., която сграда е построена на границата със собствения им имот с пл. № ....., за които е отреден УПИ IX - ....., ..... и масивна постройка, разположена в имот с пл. № ....., построена на калкана със собствената им постройка - лятна кухня в имот с пл. № ....., която постройка се намира в частта на имот пл. № ...., попадаща в УПИ VIII - № ....., № ....

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възраженията на страните и по доводите, наведени във въззивната жалба ? Сочи се противоречие с т.19 от ТР 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС; ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 60089 от 02.08.2021г. по търг. д. № 934/2020г. на ВКС I-во т.о. и с решение № 197/29.01.2020г.- по гр.д. № 1047/2019г. на ВКС I-во г.о.

2.Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и съставлява ли пречка за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем? Поддържа се противоречие на приетото от съда с решение № 115/30.10.2020г. по гр.д. № 3769/2019г. на ВКС, I-во г.о.

3.Предоставя ли искът по чл. 109 ЗС правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта? По този въпрос се сочи противоречие с ТР № 31/84 от 06.02.1985г. по гр.д. № 10/84г. на ОСГК на ВКС и с решение № 118/01.07.2015г. по гр.д. № 5461/2014г. на ВКС, I-во г.о.

4. Нарушението на благоустройствените норми, което законът не допуска, води ли до препятстване на правата по смисъла на чл. 109 ЗС и представляват ли препятствие и вмешателство в правата, които са по- големи от обикновените за съответния собственик? Сочи се противоречие с т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017г. по тълк.д. № 4/2015г. на ОСГК на ВКС.

5.Дали осъществяването на строеж в съседен имот в отклонение от даденото разрешение съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109, ал.1 ЗС и следва ли в тези случаи ищецът да доказва по какъв конкретен начин незаконното строителство му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем? Поддържа се несъответствие на изводите на въззивният съд с решение № 42/08.06.2020г. по гр.д. № 3841/2019г. на ВКС, I-во г.о. и решение № 118/01.07.2015г. по гр.д. № 5461/2014г. на ВКС, I-во г.о.

Касаторите релевират и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане до касационно обжалване.

В срок няма постъпил отговор на касационната жалба от ответниците по касация Й. Н. Б. – П. и А. Н. П..

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Р. А. Я. и Л. А. Я. са предявили иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу Й. Н. Б. – П. и А. Н. П. за преустановяване неоснователни действия, с които ответниците пречат на ищците да упражняват правата си върху поземлен имот с пл. № ...., за който имот заедно с поземлен имот с пл. № ..... е отреден за УПИ VIII - ....., .... и УПИ IХ - ....., ..... в кв. 48 по плана на [населено място], като премахнат: 1. едноетажна масивна сграда с височина около 3. 60 м., находяща се в УПИ IX - ....., ...., разположена на уличната регулация в имот с пл. № ..... на границата с имот с пл. № ....; 2. масивна постройка, находяща се в УПИ VIII - ......, ...., разположена в имот с пл. № ..... на калкан със собствената на ищците лятна кухня в имот с пл. № ..... и 3. масивна ограда, изградена по цялата имотна граница между ПИ с пл. № ..... и ПИ с пл. № .....

Районният съд е отхвърлил изцяло иска, а въззивният съд след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважил иска за премахване на оградата и е потвърдил решението в останалата му част.

За да направи извод за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС относно двете постройки, въззивният съд е приел за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с пл. №....., с площ от 490 кв. м., за който имот заедно с имот с пл. № ..... са отредени УПИ VIII -....,.... и УПИ IХ - ....., .... в кв. 48 по плана на [населено място], а ответниците са собственици на поземлен имот пл. № ..... Действащият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен през 1963 г .На място имотите се ползват от собствениците по имотните им граници. Имотите са застроени, като според вещото лице Г. в [община] няма строителни книжа за нито един от строежите в двата имота.

Съдът е приел, че на уличната регулация на УПИ IX в границите на имот пл. №.... по ул. А. мак“ е разположена едноетажна обслужваща полумасивна сграда с размери около 7.20м./5.00м. и височина около 2.15м. до стрехата спрямо прилежащ терен и около 3.00 м. до билото. Според вещото лице, сградата може да се определи като полумасивна- тя е с масивни ограждащи стени, но без масивни конструктивни елементи вътре и с дървен покрив, който се крепи на външните стени и дървена конструкция вътре в сградата.

В имот пл. № .... има и постройка - лятна кухня, която е разположена на имотна граница с имот пл. № .... и е с размери около 5.20м./7.00м. /7.00м. Сградата е едноетажна, построена е върху бетонова площадка, носещата конструкция от три страни е изцяло дървена, с изключение на стената на имотната граница, която е масивна, покривът е едноскатен. Височината й е 2.15м. в най-ниската част и около 3.60-3.70м. в най - високата част. Постройката образува масивен калкан на имотната граница между имоти пл. № .... и ..... Второстепенната постройка в имот пл. № .... представлява също лятна кухня и е с двускатен покрив. Калканът по границата между двата имота е с форма на петоъгълник с най-висока точка около 3. 70-3. 80м., т. е. почти на височината на калкана на постройката в имот пл. № ...., но само в една точка. Като дължина калканите почти съвпадат, но във височина калканите на двете сгради не съвпадат.

Съдът е посочил, че според вещото лице сградите в имот пл. № .... не са опасни, изградени са сравнително стабилно, не са преместваеми обекти по смисъла на ЗУТ и имотът на ищците не се засенчва от тях. Постройката, изградена на уличната регулация на мястото на стара плевня е с по-малка височина, тъй като плевнята е била двуетажна с височина от 3.60 м., а и постройката била в свързано застрояване с всички съседни имоти. Съдът е приел за безспорно, че постройките в имот с пл. № .... са изпълнени от ответниците, като е издадено удостоверение с изх. №АГ09-52/01.12.2016 г., според което те са търпими строежи, не подлежат на премахване и забрана за ползване.

При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, че спорните постройки, са изградени от ответниците на мястото на стари постройки, без да са били издадени необходимите строителни книжа. Само поради факта, че са изградени без необходимите строителни книжа, негаторният иск за премахването им не може да бъде уважен, ако по делото не е установено, че те ограничават, смущават и пречат на ищците да ползват пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение. В случая подобно пречене не е установено. Реализацията на строежите не създава опасност от самосрутване. От факта, че лятната кухня на ответниците, долепена до калканната стена на тази на ищците е с височина, по-голяма от последната, не се установява да възниква каквото и да било неудобство за ищците. В показанията на свидетелите се съдържат данни за поява на влага и пукнатини по стената на лятната кухня на ищците, но няма как да се приеме за установено, че това се дължи на изграждането и наличието на калканно долепената сграда. Не е установено, че по - високият скат на покрива пречи на осветяването на имота на ищците. Също така, височината на лятната кухня - около 3. 60 метра е в пределите на максимално допустимата по чл. 46, ал. 2 изр. 2 от ЗУТ. Въззивният съд е приел, че височината на едноетажната постройка, изградена на мястото на стара плевня в УПИ IX отговаря на изискването на чл. 46, ал. 2 изр. 1 от ЗУТ и при допустимата по закон височина не е ясно как пречи на ищците и засенчва имота им, още повече, че непосредствено до тази постройка, пак на уличната регулация, има изградена от самите ищци друга такава.

В заключение е направен извод, че не се установява действията на ответниците по изграждане и поддържане на двете сгради в съсобствените УПИ да създават пречки на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не е налице поддържаното от касатора основание на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първия правен въпрос, по които се иска допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Тези въпроси са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил каква фактическа обстановка намира за установени и въз основа на какви доказателства. Въззивният съд е направил правните си изводи на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи. Въпросите са обосновани от касаторите с твърдения, че ако съдът бе взел предвид всички събрани доказателства, то би достигнал до други изводи. Т.е. въпросите са обосновани с твърдения за неправилност на въззивното решение, а правилността на изводите на съда не подлежи на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.

По втория правен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, защото не се установява противоречие между изводите на въззивния съд и посоченото от касатора решение № 115/30.10.2020г. по гр.д. № 3769/2019г. на ВКС, I-во г.о., според което строеж, извършен само от единия съсобственик в съсобствен имот без надлежно учредено право на строеж и без да е давано съгласие за построяването от другия съсобственик, може да бъде определен като неоснователно действие, което създава пречки на другия съсобственик да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, ако се намира в част от дворното място, определена за общо ползване за всички съсобственици, както и в хипотеза, при която ползването на дворното място не е било разпределено. Описаното решение е постановени при фактическа обстановка, различна от тази, приета за установена при решаването на настоящия спор. По посоченото дело е разгледан случай на ново застрояване на съсобствен УПИ, а в обжалваното решение извод, че се касае за ново строителство не е правен - съдът изрично е посочил, че спорните лятна кухня и едноетажна масивна сграда са изградени от ответниците на мястото на стари постройки.

Третият въпрос, формулиран от касаторите е общ и не е във връзка с решаващите изводи на съд, предвид на което и по него касационно обжалване не следва да се допуска. Въззивният съд не е отрекъл възможността на собственика/съсобственика на един имот да защити правото си на собственост с иска по чл. 109 ЗС, а е приел, че в конкретния случай този иск е неоснователен, защото изграждането на лятната кухня и постройката без строителни книжа не е достатъчно за уважаване на негаторния иск, ако не е установено, че те ограничават, смущават и пречат на ищците да ползват собствената си вещ според нейното предназначение, каквото пречене не е доказано.

По четвъртия правен въпрос изводите на въззивния съд не противоречат, а са в съответствие с приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, според което за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Видно от обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска именно защото е приел за недоказано, че с действията на ответниците се създават пречки на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. Изброените в мотивите на ТР № 4/2015 г. хипотези, в които естеството на извършеното нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем (въздействие върху чужд имот без облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут или действия в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, установени в закона единствено с оглед пълноценно ползване на съседни имоти и запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него), не са неотносими към настоящия спор, доколкото в случая не се касае за спор между собственици на съседни имоти, а сградите се намират в съсобствени УПИ и те са изградени на мястото на съществували такива.

Петият правен въпрос не кореспондира с приетата за установена от съда фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, поради което и по него не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът, така, както е поставен, касае строеж в съседен имот, извършен в отклонение на даденото разрешение, а както вече нееднократно се посочи в случая е предявен иск по чл.109 ЗС относно две постройки, намиращи се не в съседни, а в съсобствени на страните УПИ.

Върховният касационен съд намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение: Няма вероятност същото да е нищожно или недопустимо. Постановено е от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение