Определение № 182 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 13444/14.06.2010 година на Т. С. Г. от[населено място] [община] чрез адв.А. Г. –АК П. срещу въззивно Решение Nо 613 от 04.05.2010 година, по гр.възз.д. Nо 3257/2009 година на Окръжен съд- Пловдив, В ЧАСТТА с която е отменено решението на първата инстанция и е постановено ново, с което е отхвърлен иска да се признае за установено по отношение на Д. чрез М. и М. и Областния управител Област П. и О.”Р.”-[населено място], че Т. С. Г. към 1990 година е бил собственик на 1/3 идеална част от реална част с площ от около 4 730 кв.м. от имот пл. Nо 1697 по плана на[населено място], попадаща извън регулация, както и в ЧАСТТА ,с което е оставено в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск да се признае за установено по отношение на Д. чрез М. и М. и Областния управител Област П. и О.”Р.”-[населено място], че Т. С. Г. към 1990 година е бил собственик на 2/3 идеална част от реална част с площ от около 4 730 кв.м. от имот пл. Nо 1697 по плана на[населено място], попадаща извън регулация. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че в обжалваните части въззивното решение е в противоречие със практиката на ВКС- Определение Nо 427 от 22.11.2007 година по ч. гр.д. Nд 2131/2007 година на ВКС-I. отд и на ПП ВС 9-73. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- О. администрация[населено място], с който се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване поради липсата на посочен конкретен материално правен въпрос, който да противоречи на задължителната съдебна практика. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес при характера на производството, квалифицирано като такова по ЗКИР. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е 1/. Оставил в сила решението на първата инстанция с което е прието за установено по отношение на [община][населено място], че към 1990 година Т. С. Г. е собственик на 1/3 идеална част от реална част от 4730 кв.м. имот пл. Nо 1697 / извън регулация на[населено място] /, а в частта, с която по отношение на община „Р.”[населено място] е отхвърлен иска за останалите 2/3 идеални части решението е отменено и е постановено нов, с което искът, заявен на основания чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ е уважен; 2./ отменил решението на първата инстанция и е постановил ново решение, с което е отхвърлил иска да се признае за установено по отношение на Д. чрез М. и М. и Областния управител Област П. и О. ”Р.”-[населено място], че Т. С. Г. към 1990 година е бил собственик на 1/3 идеална част от реална част с площ от около 4 730 кв.м. от имот пл. Nо 1697 по плана на[населено място], попадаща извън регулация, както и е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск да се признае за установено по отношение на Държавата чрез М. и М. и Областния управител Област П. и О.”Р.”-[населено място], че Т. С. Г. към 1990 година е бил собственик на 2/3 идеална част от реална част с площ от около 4 730 кв.м. от имот пл. Nо 1697 по плана на[населено място], попадаща извън регулация. Касационното обжалване по отношение на посочените части на въззивното решение не може да бъде допуснато на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК се прие, че в изложението на касатора на първо място следва да има точно и конкретно формулиран материално-правен или процесуално -правен въпрос и то такъв, обусловил крайния извод на съда по спорното правоотношение, които въпрос да е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика /1/, или да се разрешава противоречиво от съдилищата, като това се илюстрира с приложени решения в обратен смисъл при сходни хипотези / т.2/ или е въпрос, които налага произнасяне поради упоменатите в ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС причини, обосновани от касатора за конкретния случай / т.3./. В конкретния случай искът е отхвърлен/ в обжалваните части/ по отношение на ответниците Д. чрез М. и М. и Областния управител Област П. и О.”Р.”-[населено място] след като е прието, че процесният имот има селищен характер, запазен като предназначение и след изключване на спорната част от 4 730 кв.м. от регулация през 1963 година, не попада в приложното поле на действие на чл. 5 ал.2 З./ ДВ. бр.107 от 18.11.1997 год./, поради което като реална част от общия сънаследствен имот е могла да се придобие по давност в обема права от 2/3 идеални части на останалите сънаследници / Ф. Г.-майка и Й. В.-сестра/ и се числи към остатъчния общински поземлен фонд, които обстоятелства сочат, че противопоставими права на собственост има само в отношенията с [община], но не и с останалите ответници. Не може да се поддържа, че е налице противоречие/ макар и без посочен въпрос с Определение Nо 427 от 22.11.2007 година по ч. гр.д. Nд 2131/2007 година на ВКС-I. отд., тъй като това определение е постановено по настоящото дело и касае произнасяне на ВКС относно допустимостта на иска с оглед на привопоставените права на собственост Не може да се поддържа, отново без точно и конкретно формулиран въпрос и противоречие дори на самото въззивно решение с ПП ВС 9-73, тъй като дадените с него разясненията по приложение на закона касая обобщаване на съдебната практика по регулации и обжалване на заповедите на административните органи по регулации и обезщетяване/ оценки/ по ППЗТСУ, но не и спорове относно характера на имота/ земеделски или дворищно-регулационен парцел /. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия