Определение № 4175 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2746/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение18.09.2025 г.докладчик Бисера Максимова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 51796/28.04.2025 годна, подадена от П. П. И., действаща чрез адвокат С. Й. Д., срещу определение № 7510 от 14.04.2025 година на СГС, постановено по в. ч. гр. дело № 3769 по описа за 2025 година на СГС. Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. П. И., действаща чрез адвокат С. Й. Д., срещу определение № 7510 от 14.04.2025 година на СГС, постановено по. в. ч. гр. дело № 3769 по описа за 2025 година на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба, подадена от адв. С. Й. Д., пълномощник на П. П. И., срещу определение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2025 г. по гр. д. № 24290/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав, с което производството по делото е прекратено. В подадената от нея жалба жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Ответната страна не е депозирала отговор. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл. 274, ал. 4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела и до 20 000 лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявен от П. П. И. срещу „С.В.“ АД, ЕИК[ЕИК], иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 135,76 лева, представляваща половината от сумата от 271,52 лв., фактурирана на името на наследодателката й за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2021 г. по партида с абонатен № [ЕГН]. В случая е видно, че е налице хипотеза, при която цената на иска е под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимум и въззивното решение по такъв иск не би подлежало на касационно обжалване – респ. не подлежи на касационно обжалване и постановеното от състав на СГС и атакувано в настоящото производство въззивно определение. Предвид изложеното, жалбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,