Определение № 2946 от 04.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1408/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. А.,подадена чрез адв. Ж. Ч. срещу решение №224 от 12.12.2025г по в.гр.дело № 513/2025г. на Варненски апелативен съд в частта ,с която е отменено решение №80 от 14.07.2025г по гр.д № 161/2025г на Окръжен съд-Търговище за осъждане на ответника да заплати разликата над сумата 29 700 лева до размера на присъдените 50 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ,заедно с лихви по чл. 86, ал.1, във вр. чл.84,ал.3 ЗЗД считано от 05.08.2024г в резултат на непозволено увреждане по иска, предявен срещу Д. А. Х. и отхвърлен с въззивното решение в тази част,както и по касационна жалба на Д. А. Х.,обжалвал чрез пълномощника адв. А. Д. въззивното решение в частта,с която е потвърдено присъдено обезщетение за неимуществени вреди поради причинени телесни повреди до размера на сумата 29 700 лева, на основание чл.45 ЗЗД, с лихви по чл. 86, ал.1 във вр чл.84,ал.3 ЗЗД, считано от 05.08.2024г. С молба вх. №1631/02.03.2026г на пълномощника адв. А. Д. тази касационна жалба е уточнена като насрещна.В частта, с която искът е отхвърлен за разликата до претендираните 62 000лева ведно със законната лихва върху посочената главница, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд на свой ред е приел ,че на 05.08.2024г в [населено място] ответникът Д. А. Х. е причинил виновно и противоправно телесни повреди на ищеца Д. С. А.,осъществен е фактическият състав на чл. 45 ЗЗД при разглеждане на гражданските последици от деяние,за което ответникът е признат за виновен в споразумение на основание чл.383 ал.1 НК по н.о.х.д№916/24г по описа на ТРС, което споразумение на основание чл. 300 ГПК ,така както и влязлата в сила присъда, е задължително за гражданския съд в обсега на посочените факти. Ревизиран е извода на първоинстанционния съд ,че с поведението си пострадалият е съпричинил вредоносния резултат. Обратното,макар в минимален размер на приноса приема съставът на Окръжен съд Търговище по възражение на ответника. По тази причина е присъдена сума в размер на 50 400 лева с първоинстанционното решение, като за разликата искът е отхвърлен .Въззивният съд,като е приел за основателни оплакванията за завишен размер на обезщетението за неимуществените вреди,собствено е приложил критерия на чл. 52 ЗЗД и е определил като справедливо и достатъчно обезщетение от 33 000 лева. Доколкото обаче ищецът не е обжалвал постановеното от първоинстанционния съд решение за намаляване на определеното съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение с десет процента и като въззиваема страна в хода на въззивното производство не бил оспорвал така приетото съпричиняване, въззивният съд е намалил със същия процент определеното обезщетение. Поради това е потвърдено присъденото по иска с решение №80 от 14.07.2025г по гр.д № 161/2025г на Окръжен съд Търговище само до размера на сумата 29 700 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като над този размер ,за обжалваната от ответника разлика до 50 400 лева, искът е отхвърлен със законните последици. В касационните жалби на двете страни се сочи неправилност на решението в обжалваните части и се изтъкват оплаквания по чл.281 т.3 ГПК В приложеното към жалбата изложение от касатора Д. С. А. се поддържа основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по два въпроса, първият от които е за процесуалната допустимост на приетото от апелативния съд основание за влизане в сила на мотивите на първоинстанционното решение относно приетия процент съпричиняване и намаляване на възприетия размер на обезщетението за неимуществени вреди от въззивната инстанция.Изтъква се противоречие с т.18 от ТР №1 от 04.01.2001г ОСГК относно самостоятелното обжалване на мотивите. При основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК се поставя въпрос за критериите при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, като се сочи противоречие с ППВС №4/1968г и установена практика на ВКС по прилагане на чл. 52 ЗЗД поради неотчитане на множеството травми и продължителното по време отражение върху възможността ищецът да води пълноценен живот поради уврежданията. Писмен отговор по жалбата е постъпил от ответника, оспорват се основанията за допускане до касационно обжалване и основателността на подадената касационна жалба. В касационната жалба на ответника по иска Д. А. Х., уточнена като насрещна,се сочат взаимоизключващи се мотиви по въпроса за съпричиняването, неправилна оценка на действията на ищеца ,възбудил и задействал действия по неизбежна отбрана и несъобразяване с критерия за справедливост при определяне на обезщетението,като в приложено изложение при изтъкнати основание на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поставят въпросите (1)Определянето на съпричиняване по чл.51,ал.2 ЗЗД обуславя ли се от анализ на събрания по делото доказателствен материал за релевантния обективен принос.(2)Какъв размер на съпричиняване следва да бъде отчетен от въззивния съд при определяне на обезщетението при своевременно направено възражение в отговора на исковата молба .По първия въпрос се изтъква противоречие с практика на ВКС в решение №18 от 17.09.2018г на 4-го г.о на ВКС,по втория въпрос се изтъква значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Поставен е и въпрос