Определение № 2816 от 04.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4022/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ч. И. Д. срещу определение на Върховен касационен съд, III г.о., № 1501 от 06.06.2023 г. по гр.д.№ 392/ 2023 г., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение на Пернишки окръжен съд № 230/ 19.07.2022 г. по гр.д.№ 273/ 2022 г. на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че предявеният от него иск е един и той е с цена 5 005 лв, което обуславя достъп до касационен контрол върху въззивното решение, с което този иск е частично уважен. Твърди, че иска се основавал на няколко договорни неизпълнения, но това не означавало, че били предявени няколко иска. Първоинстанционният и въззивният съд също били приели, че са сезирани с един иск и не било допустимо ВКС за първи път, вместо ищеца, да определя броя и цената на исковете. По други дела срещу същия ответник били постановени идентични въззивни решения, по едно от които касационният контрол бил намерен за допустим. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено и касационното обжалване да бъде допуснато. Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр.Перник, оспорва частната жалба. Поддържа, че по делото са разгледани два отделни иска за обезщетяване на неимуществени вреди с обща цена 5 005 лв, т.е. по 2 502,50 лв всеки. Цената на исковете била под прага, визиран в чл.280 ал.3 т.1 ГПК, затова въззивното решение, частично уважаващо един от исковете, не подлежало на касационен контрол. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество - и за основателна. Гр.д.№ 392/ 2023 г. е образувано пред друг състав на Върховен касационен съд /ВКС/, III г.о. по подадена касационна жалба от Ч. И. Д. срещу решение на Пернишки окръжен съд № 230/ 19.07.2022 г. по гр.д.№ 273/ 2022 г. С определение № 1501/ 06.06.2023 г. другият състав на ВКС оставил без разглеждане касационната жалба. Констатирал, че въззивният съд намерил претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради ограничаване на водоподаването /въведен воден режим/ за периода м.11.2019 г. - 01.04.2020 г. за неоснователна, а тази за неимуществени вреди поради доставка на вода с лошо качество за същия период за основателна за сумата 800 лв., като отхвърлил като неоснователни главните искове съответно изцяло и за разликата над сумата 800 лв. - до общо посочения пълен размер от 5 005 лв. Счел, че по делото били предявени претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на две договорни задължения на ответника - поради ограничаване на водоподаването /въведен воден режим/ за периода м.11.2019 г. - 01.04.2020 г. и поради доставка на вода с лошо качество за същия период. Доколкото претендираното обезщетение било посочено като такова в общ размер на 5 005 лв. без допълнителна конкретизация, следвало да се приеме, че всяка претенция била с размер 2 502,50 лв. Този размер бил под установения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум, поради което въззивното решение не подлежало на касационно обжалване. Този извод не се споделя от настоящия състав на ВКС. Основното производство е образувано пред Пернишки районен съд по искова молба на Ч. И. Д. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, предявени са осъдителни искове за сумите 2 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, 229 лв обезщетение за имуществени вреди и 75 лв - обезщетение в размер законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди за период от 01.04.2020 г. до 18.11.2019 г. В съдебно заседание от 24.01.2021 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на размера за иска за обезщетяване на неимуществени вреди от 2 000 лв на 5 005 лв. С решение от 25.02.2022 г. по гр.д.№ 1832/ 2020 г. този съд осъдил ответника да заплати на ищеца 800 лв обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договор за предоставяне на ВиК услуги до имот на ищеца със законната лихва от 01.04.2020 г. и 29,78 лв - обезщетение за забава в размер законната лихва за период 18.11.2019 г. - 30.03.2020 г., а отхвърлил исковете за разликата над сумата 800 лв до пълния предявен размер от 5 005 лв и за сумата над 29,78 лв до пълния предявен размер от 75 лв. Изцяло бил отхвърлен иска за обезщетяване на имуществени вреди. И двете страни са обжалвали първоинстанционното решение, по жалбите им е образувано гр.д.№ 273/ 2022 г. на Пернишки окръжен съд, който с решение от 19.07.2022 г. потвърдил обжалвания акт. Това въззивно решение подлежи на касационен контрол, тъй като не попада в кръга на изключенията, визирани в чл.280 ал.3 т.3 пр.1 ГПК. Според цитираната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв, като преценката надминат ли е този праг се предопределя от произнасянята на инстанциите по същество. Когато тези инстанции са приели, че са сезирани с един иск и са постановили решение по един иск, те са разгледали и разрешили спор по един иск. Когато постановеното въззивно решение е по един иск и той е с цена над 5 000 лв, това решение подлежи на касационен контрол, тъй като във фазата по проверка на допустимостта на касационната жалба ВКС няма право да осъществява контрол как би трябвало да се произнесат инстанциите по същество. Той изхожда от тяхното реално произнасяне и с оглед на това проверява допустима ли е жалбата срещу въззивното решение. Тъй като в случая въззивният съд е разгледал и разрешил гражданскоправен спор по един предявен иск с цена 5 005 лв, неговото решение подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 пр.1 ГПК. Обратното е прието в обжалваното определение, поради което то следва да бъде отменено. По изложените съображения състав на Върховният касационен съд