Определение № 60 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Д., чрез пълномощника й адвокат Г. П., против решение № 260796 от 14.06.2021 г., постановено по гр. д. № 560 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 260132 от 31.01.2021 г. по гр. д. № 4537/2020 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявения от М. А. Д. против К. Б. А. установителен иск за собственост на УПИ *, * от кв. 73 по подробния устройствен план на [населено място], [община], област П., одобрен 1976 г., с административен адрес: [населено място], [община], [улица], без сградата в имота, на основание покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 148, том VІ, рег. № 7397, дело № 1125/9.12.2013 г. на нотариус Т.Д.. К. Б. А. е подал чрез пълномощника си адвокат С. Ж. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното: В касационната жалба не се оспорва възприетата по делото фактическа обстановка: процесният урегулиран имот е притежаван от И. С. Д. и Ф. А. Д. в режим на съпружеска имуществена общност. На 18.05.1992 г. двамата прехвърлят собствеността на сина си И. Д. срещу задължение за гледане и издръжка. Ф. Д. е починала на 13.11.1994 г. и е наследена от съпруга си И. Д., дъщеря си Б. А. и синовете си А. и И. Д.. На 3.06.2008 и 17.11.2008 г. са вписани договори за ипотека върху имота с ипотекарни длъжници И. и Н. Д. На 13.07.2010 г. е вписана искова молба на И. Д., Б. А. и А. Д. проти И. Д. и Н. Д. за разваляне на договора от 18.05.1992 г. Договорът е бил развален изцяло с влязло в сила решение, вписано на 15.08.2012 г. В хода на това дело е вписана на 27.10.2011 г. възбрана върху процесния имот в изпълнително производство за вземане по ипотеката от 3.06.2008 г. На 9.12.2013 г. И. Д., Б. А. и А. Д. (при вписан от И. Д. отказ от наследството на Ф. Д.) са продали имота на ищцата М. Д.. В изпълнителното производство имотът е бил предмет на публична продан и е възложен на ответника К. А. с постановление за възлагане от 12.11.2019 г. Въззивният съд е посочил, че спорът по делото е за противопоставимостта на правата на ответника К. А., придобити от приобретатели по договор, който е развален и след като собствениците на имота след разваляне на договора са се разпоредили с правото на собственост в полза на ищцата М. Д.. Счел е, че правата на трети лица, каквото е ищцата, не могат да се противопоставят на купувача по публична продан, ако не могат да се противопоставят на взискателя. В случая вписването на исковата молба е след вписването на договорните ипотеки и затова решението по иска за разваляне на договора за прехвърляне на собствеността от 1992 г. срещу задължение за издръжка и гледане е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор, съответно на купувача от публичната продан, защото той извлича правата си от реализирането на ипотечното право на ипотекарния кредитор да изнесе имота на публична продан в качеството му на трето лице по смисъла на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. След като развалянето на договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане не може да се противопостави на ипотекарния кредитор, чиято ипотека е подновена в срока по чл. 172, ал.1, изр. второ от ЗЗД с поредни номера 2 и 3 от справка на Службата по вписванията, то решението, с което се разваля посочения договор е непротивопоставимо и на купувачът от публичната продан на процесния имот. В обобщение е направен извод, че макар ищцата да е закупила имота преди влизане в сила на постановлението за възлагане, нейните права са непротипоставими на купувача от публичната продан, поради което предявения иск е неоснователен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. А. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, евентуално по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: придобива ли право на собственост купувачът по постановление на съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот, когато имотът не е бил собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната от съдебния изпълнител. Сочените основания са обосновани с тезата, че вписването на исковата молба за разваляне на договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот, има оповестително-защитно действие (арг. от чл. 114, б. „а“, изр. второ ЗС), а съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата на трети лица, придобити преди вписване на исковата молба. Следователно конкуренцията на правата на купувача, който се легитимира като собственик на имота на основание влязлото в сила постановление за възлагане от публична продан и тези на лицето, което се легитимира като собственик в резултат на обратното действие на развалянето на договора (чл. 88, ал. 1 ЗЗД) законодателят разрешава според поредността на вписване на възбраната и исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като се зачитат правата на лицето на основанието вписано първо по ред. Купувачът по постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление. Ако длъжникът не е бил собственик на имота, то вещно-правния ефект на постановление за възлагане в рамките на принудителното изпълнение не може да бъде зачетен по принцип, защото няма транслиране на вещно право. Ако длъжникът не е собственик на недвижимия имот, респ. правото на собственост не е част от неговия патримониум, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание по см. на чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект, поради което и моментът за вписване на възбраната в процеса на принудителното изпълнение и противопоставимостта на извършените разпореждания с този имот в полза на трети лица, се явява неотносим при спор за собственост между купувача по публична продан и действителния собственик. При условие, че първа по ред е вписана възбрана в полза на взискателя по изпълнителното дело, по което купувачът е придобил имота от публична продан, тогава без правно значение би било дали към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане има вписано решение за разваляне на договора, респ. искова молба за разваляне на договора, легитимирало длъжника като собственик и дали е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС. Очевидно неправилно въззивният съд не се е произнесъл по тези защитни доводи и възражения, изложени във въззивната жалба. С оглед посочената обосновка не е налице сочено основание за допускане на касационно обжалване. Тезата на касаторката е приложима в хипотеза, в която принудителното изпълнение за парично задължение е насочено против недвижим имот, който не е собственик на длъжника към момента на налагане на възбраната и който имот не се счита собственост на длъжника в отношенията му с взискателя. Когато правна норма допуска насочване на принудително изпълнение върху недвижим имот, който към този момент не е собственик на длъжника, но отпадането на правата му или извършено от него разпореждане не е противопоставимо на взискателя, тази теза е неприложима. В този случай в отношенията между взискателя и длъжника имота се счита за собственост на длъжника, независимо, че в отношенията между длъжника и третото лице, имота се счита за собственост на третото лице и третото лице понася последиците от валидно придобиване на вещното право от купувача по публичната продан. Именно тази хипотеза е приложима съобразно фактите по настоящото дело, доколкото ипотеката следва имота независимо дали същия е придобит от трето лице след учредяването й на деривативно или оригинерно основание (освен ако изрична правна норма не урежда погасяването й при оригинерно придобиване) и дава възможност на ипотекарния кредитор на насочи изпълнение на върху този имот, а съответно и купувачът по реализиран изпълнителен способ публична продан за парично вземане, да придобие собствеността. След като доводите и възраженията на ищцата по отношение придобитото от публичната продан право на собственост на ответника, са неотносими с оглед фактите по делото, то липсата на изричното им възпроизвеждане и формиране на извод за неотносимост по всеки от тях, не може да се приеме за очевидно неправилно, след като съдът е посочил кои са релевантните за тези факти правни норми и каква е последицата от прилагането им при разрешаване спора между страните. Именно с оглед конкретните факти по делото – наличие на вписана ипотека преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и отпадане правата на ипотекарните длъжници и непротивопоставимост на развалянето на ипотекарния кредитор – липсва противоречие между въззивното решение и тълкуването по решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр. д. № 17/2012 г. на ВКС, І гр. о. тълкуването по решение № 37 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6418/2014 г. на ВКС, II гр. о. за това дали публичната продан на недвижим имот за удовлетворяване на парично вземане е деривативен или оригинерен способ за придобиване на вещни права и по приложението на нормите на чл. 492 вр. чл. 496, ал. 2 ГПК, доколкото тълкуването не касае хипотеза като настоящата. Ответникът по касационната жалба не е направил искане за възстановяване на разноски, поради което такива за настоящото производство не следва да се присъждат. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение