Определение № 2924 от 26.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1547/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. М., чрез адв.П. К., срещу решение № 98 от 23.03.2026г. по възз.т.д. № 419/2025г. на Апелативен съд - Пловдив. С него е потвърдено решението по т.д.№ 443/2024г. на Окръжен съд - Стара Загора за отхвърляне на предявения от касатора против ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], иск по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му Й. М., настъпила при ПТП на 26.02.2020г., в размер на 40 000лв., ведно със законната лихва от 16.04.2020г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на касатора.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с изводите на въззивния съд, че са недоказани трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и продължителни болки и страдания, търпени от неговата загуба. Счита, че оспорените изводи са направени въз основа на повърхностен и непълен анализ на доказателствата по делото и тяхното превратно обсъждане. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД и ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС относно кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен близък. По изложените подробни съображения искането е за отмяна на въззивното решение и за уважаване на иска.

В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са поддържани основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК за достъп до касация по следните въпроси:

Раздел I:

1. Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и при създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка?; Тази легитимация зависи ли от задължително условие лицата да са поставени при условия на „ която е изключение по своя характер“ и изискването за такова допълнително условие не представлява ли разширение на разясненията, дадени с ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК, и при доказана такава заместваща грижа длъжен ли е съдът да я анализира и оцени?

2. Кои са критериите при определяне на обезщетението по справедливост за лице, по отношение на което се приема основание за обезщетяване за неимуществени вреди по изключение, съгласно постановките в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС?;

3. 3а да възникне материалноправна легитимация на едно лице от кръга „членове на семейството“ да получи компенсация на търпени неимуществени вреди от смъртта на близък, достатъчно ли е да се установи търпене на вреди, еквивалентни с тези, които обичайно търпят лицата от най- близкия семеен кръг, или трябва да се установят отношения и връзка, както и търпени вреди, надхвърлящи съдържанието на тези от най- близкия семеен кръг - в случая при връзка родител-дете?;

4. Как следва да се разбират предпоставките за възникване на материалноправна легитимация на лицата от разширения семеен кръг, като за лицата, попадащи в съдържанието „членове на семейството“, достатъчно ли е доказването на връзка със загиналия, напълно аналогична с връзката между лица от най-близкия семен кръг- конкретно в случая, каквато е връзката родител-дете, или е необходимо доказване на отношения, надхвърлящи тази връзка?

Раздел ІІ:

1. Предвид даденото разделение на лицата, имащи право на обезщетение на посочените две групи – членове на семейството и други лица, изисква ли се доказване на изключение и на изключителни по своя характер отношения и вреди, когато се претендира обезщетение от лица от групата „членове на семейството“ или е достатъчно да се докажат действително търпени болки и страдания от смъртта на член от семейството?;

2. Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя и как следва да се ценят установените факти?;

3. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го близък родственик и приложими ли са критериите, въведени с ППВС № 4/1968г. ?;

4. Трябва ли за лицата, включени като „членове на семейството“, съгласно ТР № 1/2016г. на ОСНГТК, да се въвеждат нови, различни от вече установените, критерии за прилагане на принципа на справедливост при определяне на кръга на лицата, правото и размера на обезщетенията за неимуществени вреди?

5. Ако за едно лице е доказано, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, това изпълнява ли изискването за „изключение“, въведено с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС или е необходимо някакво друго „изключително“ обстоятелство, каквото очевнидно текстът на това тълк. решение не предвижда?;

6. При констатирани и приети от съда за доказани „обичайна родствена връзка, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на обич, подкрепа и взаимопомощ“ същите изключват ли създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпени от неговата смърт продължителни болки и страдания, ако същите са доказани (и очевидно включени в приетото от съда), обосноваващи активна процесуална легитимация на лица от разширения родствен кръг по Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС за компенсиране на вреди от смъртта на близък роднина?

Раздел ІІІ:

1. Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено?; Когато при формиране вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение, поради необоснованост?;

2. Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод - липса на материалноправна легитимация на ищеца за компенсиране на вредите, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение? Следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи не са в съответствие със събрани по делото доказателства, които, ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност, биха довели до други фактически и правни изводи?;

3. Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за липса на предпоставки за компенсиране вредите на ищеца, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила? Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата? Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на въведените с исковата молба фактически твърдения, очертаващи предмета на делото и установените по делото доказателства и факти, предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда… и представлява ли касационно основание, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК ? Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото и е направено в противоречие с константната съдебна практика?

Касаторът поддържа, че първите два въпроса са разрешени в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, и с практиката на ВКС, формирана с решение № 92 от 17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г., II т.о., решение № 646 от 01.11.2024г. по дело № 3793/2023г., III г.о.; третият въпрос от раздел І – в противоречие с решение по т.д. № 1275/2019г., II т.о, решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г., II т.о., и решението по т.д.№ 1199/2015г., по първите три въпроса от раздел ІІ е поддържано основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, същевременно по втория и третия въпроси от раздел II се поддържа, че са разрешени в противоречие с ППВС № 4/68г., Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., II т.о., решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г., I т. о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г., II т.о., решение № 88 от 09.07.2012г. по т.д. № 1015/2011г., II т. о., решение № 124 от 11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г., II т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. II т. о., решение № 177 от 27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г., II т. о. и др. По останалите въпроси от раздел II поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Относно първия въпрос от раздел III се твърди противоречие с решение № 186 от 22.03.2024г. по гр.д. № 4096/2022г., ІV г.о.; по втория въпрос от раздел ІІІ –противоречие с решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г., ІІІ г.о., а по останалите въпроси от раздел ІІІ – противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г., ОСГК на ВКС, решение № 87 от 04.09.1958г. по гр.д. № 55/1958г., ОСГК на ВС, решение № 42 от 05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г., IV г.о., определение № 1006 от 15.10.2010г. по гр.д. № 619/2010г., III г.о. Същевременно поддържат и основанията по т.2/формално/ и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

С писмен отговор насрещната страна ответникът ЗК „Лев инс“ АД, [населено място], чрез ст. юрисконсулт З. Т., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и изразява несъгласие с основателността на жалбата. Претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съставът на I ТО, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.432, ал.1 КЗ, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговия брат. Въз основа на анализ на показанията на свидетелката С. М., съжителстваща с брата на ищеца Б., с когото имат три деца, и на свидетеля К. И. е установил, че починалият е имал двама братя, един от които е ищецът, и една сестра; Ищецът и починалият му брат са живеели в един двор в „редени къщи“ и са имали общо занятие на сметосъбирачи, поради което прекарвали известно време заедно и си помагали взаимно, като починалият е бил особено загрижен за един от синовете на ищеца, който носел същото име - Й.; Същевременно ищецът е имал свое семейство – жена и четири деца, а починалият е живеел отделно със свои приятелки, като и двамата са били в различни домакинства; Ищецът плачел за брат си и ходел всяка седмица на гробищата. Съставът на апелативния съд е изтъкнал, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за медицински проблеми при ищеца, свързани със смъртта на брат му. При тези данни е приел, че не са доказани отношения, различаващи се по съдържание от нормалните между двама братя и не се установява, че страданията на ищеца по повод смъртта на брат надхвърлят по интензитет и времетраене присъщите за отношенията между братя. Изтъкнал е, че не е установено за ищеца да са били налице конкретни житейски обстоятелства, които да са станали причина обичайно съществуващата привързаност между двамата братя, отраснали заедно, да е станалаа толкова изключителна и не може да се направи извод, че между ищеца и починалия са били създадени отношения, сходни с тези с възходящите.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросите по т. т. 1, 2, 3 от раздел І и въпроси по т. т. 1, 2, 4 и 5 от раздел ІІ относно критериите за определяне наличието на трайна и дълбоко емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик /брат/, са обуславящи за изхода на делото, поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по тях произтича от отсъствието на допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г., и -по изключение- всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. В постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, II т.о., решение № 92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на ВКС, II т.о., и решение № 45/10.05.2021г. по т.д. № 370/2020г. на ВКС, II т. о., е прието, че, за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по – голяма от считаната за нормална за съответната родствена връзка /като примери, относими към връзката между братя и сестри са израстването им сами като деца, поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина/.

В разглеждания случай при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал и не се е отклонил от постановките на посоченото тълкувателно решение и от посочената постоянна практика на ВКС. Изводът, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на неговия брат, е формиран при преценка на приетите за установени въз основа на доказателствата по отношения на близост и подкрепа между двамата братя и понесените от ищеца значителни болки и страдания, като същевременно е отчетено, че тези отношения са обичайни за много близката родствена връзка между братя и претърпените от ищеца вреди са нормално присъщи за тази връзка. Решаващият състав е съобразил обстоятелствата, че отношенията между ищеца и брат му са били много близки, предвид на това, че са живеели в един двор и са имали общо занятие, но и че ищецът е създал свое семейство и деца, живеел е в отделно домакинство от това на брат си, поради което е счел, че не е налице изключителност в отношенията на братята. При преценка на събраните доказателства е направил извод, че между братята са съществували нормални, неизключителни, типични за българското общество, родствени отношения между братя, характеризиращи се с взаимна обич и морална подкрепа. Що се отнася до доводите на касатора, че изводите на въззивния съд за отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца с оглед възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии не съответстват на доказателствата по делото, то същите са относими към правилността на обжалваното решение и не могат да обосноват достъпа до касация при приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Въпрос по т. 3 от раздел ІІ от изложението относно приложението на принципа за справедливост, не се явява обуславящ за изхода на производството, тъй като не е обсъждан от въззивния съд поради извода му за липса на материалноправна легитимация на ищеца.

Въпросите в раздел ІІІ от изложението относно формирането на вътрешното убеждение на съда и за нарушаване на логическите, опитните и научните правила не отговарят на общия критерий за достъп до касация, доколкото същият съставляват доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост. Тези твърдения, извън основанието „очевидна неправилност“, биха могли да бъдат проверени единствено при осъществяване на същинския касационен контрол по чл. 290 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правните въпроси трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, т. е. несъгласието на касатора с приетата за установена фактическа обстановка и с правните изводи на съда, обективирано в твърдения за допуснати процесуални нарушения, не е достатъчно основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По въпросите, въведени в раздел ІІІ от изложението на касатора, относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСГТК, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г., І т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г., ІІ т. о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г., І т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г., II т. о. и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Даденото тълкуване е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Видно от мотивите, при постановяване на решението въззивният съд не се е отклонил от дадените в практиката на ВКС разяснения относно правомощията на въззивната инстанция.

Не е обосновано от касатора и приложното поле на допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, което е налице в случаите, когато е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд, както и когато е създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или е налице непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или в обществените условия. В случая не са въведени доводи за обосноваване на някоя от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата на посочени законови разпоредби, които да са неясни или непълни и произнасянето на ВКС по тях да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Не е налице и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, което е само формално въведено, без обосновка.

Не е обосновано и приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 2, пресл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт, които следва да могат да се констатират от касационната инстанция, без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът не релевира доводи за обосноваване на нарушение на закона, относимо към уредената в чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК квалифицирана форма на неправилност. Аргументите за необоснованост на извода на въззивния съд за липса на материалноправна легитимация на ищеца с оглед възприетите в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии, по своята същност представляват оплаквания за неправилност на акта по чл. 281, т. 3 от ГПК, която подлежи на преценка само по реда на чл. 290 от ГПК след допуснато касационно обжалване.

По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 евро.

Мотивиран от това, съставът на I ТО: