Определение № 4198 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. К., чрез процесуалния си представител адв.П.К. от АК – [населено място], срещу решение №143/25.06.2025г., постановено по в.гр.д.№273/2025г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №36/17.02.25г. постановено по гр.д.№288/24г. по описа на РС-Тетевен, с което е:

• признато за установено на основание чл. 108 от Закона за собствеността по отношение на Н. Б. К., ЕГН [ЕГН], че СД „НИРАЙД - Калейчев, Станоева и Сие” - в ликвидация, ЕИК 040186833, представлявано от ликвидатора Р. Г. С., е собственик на Поземлен имот с идентификатор *по КК и КР на [населено място], област Л., с адрес на имота [населено място], [улица], с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план *, квартал *, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори *, *, *и *, заедно с построената в този имот вилна сграда, изградена на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено разрешение за строеж №43/25.07.1995г., която сграда е с идентификатор ***, с адрес на сградата [населено място]. [улица], със застроена площ от 99 кв.м., брой етажи 2, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна“, като е осъден да предаде владението върху описания имот;

• отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание извършена обстоятелствена проверка за собственост № 5, том I, рег. № 80, Нот. дело № 5/17.01.2024 г. на нотариус И. И., рег. № ***;

• отхвърлен като неоснователен, предявеният от Н. Б. К., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [община], [улица], вх. *, ет. *, ап. *и настоящ адрес в [населено място],[жк], [улица], ет. *, ап. * иск за признаване за установено по отношение на СД „НИРАЙД - Калейчев, Станоева и Сие”- в ликвидация: ЕИК040186833, с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] представлявано от Р. Г. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], *, [улица], вх. *, ет. *, ап. *, действаща като Ликвидатор, че Н. Б. К., с ЕГН [ЕГН] е собственик на Поземлен имот с идентификатор *по КК и КР на [населено място], област Л., с адрес на имота [населено място], [улица], с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план *, квартал *, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори *, *, *и *, заедно с построената в този имот вилна сграда, изградена на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено разрешение за строеж №43/25.07.1995г., която сграда е с идентификатор *, с адрес на сградата [населено място]. [улица], със застроена площ от 99 кв.м., брой етажи 2, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна“. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният първоначален иск бъде отхвърлен като неоснователен, а уважен насрещният иск за собственост.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК, но не са формулирани правни въпроси, които са от значение за изхода на делото.

Ответникът по касация СД „НИРАЙД - Калейчев, Станоева и Сие”, чрез процесуалния си представител адв.Н.А. от САК, е депозирал отговор в предвидения от процесуалния закон срок, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 от ГПК, подадена е от легитимирано лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Представено е решение от 18.08.1992 г. по гр.д.№21905/92 г. на СГС, от което се установява, че е регистрирано събирателно дружество „Нирайд, Калейчев, Станоева и сие“ със седалище [населено място] [община] и адрес на управление[жк]бл.*вх.* ап.***, представлявано от двамата съдружници В. Д. С. и Б. Н. К. заедно и поотделно.Понастоящем дружеството е обявено в ликвидация и се представлява от ликвидатора Р. Г. С.-К..

Съгласно нотариален акт №177 том II, дело № 633/1993 г. на Районен съд Тетевен, дружеството СД „НИРАЙД - Калейчев, Станоева и Сие” ЕИК 040186833 е закупило недвижим имот находящ се в [населено място], [община], област Л., съставляващ ПИ с идент. *по КК и КР на [населено място], област Л., с адрес на имота [населено място], [улица], с площ на имота от 556 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване до 10 м.“, с номер по предходен план *, квартал *, парцел *, при съседи: имоти с идентификатори *, *, *и *. Не е спорно между страните, че в имота е построена Вилна сграда, на основание одобрени проекти от 21.07.1994 г. и издадено Разрешение за строеж № 13/25.07.1995 г. в полза на СД „Нирайд“ София, което е приложено на л.83 от делото. Построената сграда е с иднетификатор ***, с адрес [населено място]. [улица], със застроена площ от 99 кв.м., брой етажи 2, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна“.

Приложен по делото е нот.акт № 5, том Първи, рег. № 80, дело № 5/2024 г. на Нотариус И. И., рег. № 305 - нотариална камара, с район на действие Районен съд– Тетевен, съгласно който Н. Б. К., с ЕГН [ЕГН] е признат за собственик въз основа на наследство, съдружие в дружеството СД „НИРАЙД - Калейчев, Станоева и Сие” - в ликвидация: ЕИК 040186833 и давностно владение на закупения от дружеството имот.

От представените писмени доказателства, решения на СРС, СГС, определение от 24.11.2009 г. по гр.д.№286/2009 г. на ТРС и определение от 25.03.2010 г. постановено по ч.гр.д.№139/10 г. от ЛОС, се установява, че между Р. С. и Н. К. е имало спорове по повод ликвидиране на СД“Нирайд Калейчев, Станоева и сие“-София и конкретно процесния имот, по отношение на който е бил предявен иск за делба между наследниците на двамата съдружници В. Д. С. и Б. Н. К..Искът е приет за недопустим, тъй като не е била налице съсобственост между страните по делото, с оглед принадлежността на имота на СД“Нирайд Калейчев, Станоева и сие“-София и начина на ликвидация на дружеството по реда на глава седемнадесета от ТЗ.

По делото са били изслушани показанията на свидетели, от които се установява следното:

Свидетелят К. С. излага, че страните имали претенции по отношение на този имот който е бил на техните родители и 2014 г. може би средата на април Р. С. й казала, че е получила решение на съда, в което тя е ликвидатор и отишли заедно с нея до процесния имот във връзка с това, че тя трябвало да влезе във владение.Твърди, че имало ключар и полиция, когато влезли в имота. Описва местонахождението на имота: след един мост се влиза в двор и къща с хол, трапезария и бокс с камина.Описва, че е имало много нападала мазилка, имота не е използван и не е стопанисван.Сочи, че е имало представител на полицията, но не е сигурна кой, но К. не е бил там по това време.Разказва, че ключарят дошъл, за да смени ключалката на входната врата, поставил нови ключалки, като Радиана налепила лепенки и тя й помагала, като целта на лепенките била да не се влиза, а и да се разбере, че е влизал някой. С. излага, че от 2014 г. насам е идвала последно тази година и когато С. си наглеждала имота, тя я придружавала, като тази година идвали пролетта на 2024г. и в тези 10 години са идвали поне 4-5 пъти. Заявява, че не са влизали вътре, само отвън гледали от оградата. Свидетелят С. Г. твърди, че през 2014 г. работел в РУ Тетевен, като младши разузнавач за няколко села, включително [населено място].Заявява, че познава само Р. С., а на дата 12.04.2014 г. след получен сигнал в дежурната част на районното, че собственик на имот не може да си влезе в имота, тъй като отговарял за Р. прекият му ръководител го изпратил на адрес „Д.“ № ***.Твърди, че когато пристигнал на място заварил само Р. С. и имало компания жени и мъже, които не познава.След като ги попитал какъв е казусът, те му казали, че не могат да влязат в имота, представили нот.акт, че са собственици на имота.Мисли, че е нотариален акт и било видно, че са собственици на имоти, но не си спомня точно документа и дали лицето собственик е било физическо или юридическо.Пояснява, че не е имало някой, който да се противопостави, имота бил дворна част, двуетажна сграда около 100 кв.м.Заявява, че Р. влязла в къщата извикали майстор П. Запалката местен майстор, който вече не е жив, той разпробил патронниците и ги сменил с нови. Твърди, че не били съставяни документи, защото не било необходимо, след като нямало противодействие.Казва, че след това служителите на РУ Тетевен си тръгнали, а Р. и другите лица останали. Пояснява, че в имота не е могло да се влезе, защото някой сменил патронниците, като той дочул, че ги е сменил човекът, с който С. живяла.

Свидетелят Д. Д. твърди, че приоритетно живее в София, но от петък до понеделник е в Р., като адресът е „Д.“ № ***, т.е живее срещу тяхната вила.Баща му бил военен и закупил имот през 80 – те години в [населено място], като с Н. се познават от времето на строителството, края на 90-те години началото на 2000г. Твърди, че в един момент Н. и Р. се разделили, но било някъде в началото на 2000 г. строежа бил завършен и след като се разделили той основно е контактувал само с Н., който идвал и стопанисвал вилата-всеки месец по няколко пъти.Пояснява, че Н. се грижил за всичко - косял тревата, поддържал двора, режел храстите, ремонтирал оградата, ремонтирал покрива на гаража.Признава, че зимата е имало периоди, които и свидетеля не е идвал, защото това са селски къщи и се зазимяват, като и К. е зазимявал, а през пролетта и лятото много по-често си идвал или по 2-3 пъти месечно или 1 път месечно.Д. заявява, че винаги го е възприемал като собственик, защото К. е строил и след това непрекъснато е стопанисвал имота, а след като се разделили, Р. е виждал един път, преди повече от 15 години.Сочи, че тя дошла с двама възрастни хора и влезли при съседите да си говорят.Свидетеля сочи, че Н. обитава вилната сграда в момента, като тази година го е виждал много пъти да идва включително през лятото за по-дълъг период от време и не знае да е имало момент да не може да влиза в имота.

От показанията на свидетеля В. И. се установява, че той живее на [улица] [населено място], знае къде е имота, познава човека лично и смята, че имота е на Н. К. и това го знае от самият Н. К..Твърди, че К. идвал събота и неделя, той си отключвал, все нещо ровел по двора, копаел, стопанисвал, косил, оставал е да нощува много пъти и се познават от много години.Свидетелят заявява, че е виждал г-жа С., която за да си отиде у тях, трябва да мине покрай неговия дом.С. и К. са живели заедно като семейство, но ако сега я види нямало да я познае, тъй като я е виждал преди 10 години в имота на „Д.“.Този свидител твърди, че не живее постоянно в Р., периодично посещава имота си.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищцовото дружество е доказало твърденията си, че е собственик на процесния недвижим имот на основание сключен договор за покупко-продажба от 1993г.Приети са за недоказани възраженията на ответника, че е владял имота като свой от 2008 година насетне.По делото са събрани доказателства, че между страните са съществували спорове относно ликвидацията на събирателното дружество, включително и досежно собствеността на процесния имот през 2009-2010г.От показанията на свидетелите С. и Г., както и от приложената фактура №5/12.04.2014 г. на л.16 от делото се установява, че на посочената дата 12.04.2014 г. ликвидаторът на дружеството със съдействието на полицията е сменил патрона на вратата на процесния имот, като за целта е повикан и ключар.Установява се още, че ликвидаторът на дружеството е посещавал имота спорадично след това, за да го „нагледа“.Освен това няма данни ответникът да е препятствал тези посещения и да ограничил достъпа до имота по отношение на собственика СД „НИРАЙД - Калейчев, Станоева и Сие” - в ликвидация.Ответникът владее без правно основание процесния имот, поради което предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде уважен.Прието е за основателно и искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на издаденият нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот на основание извършена обстоятелствена проверка за собственост № 5, том I, рег. № 80, Нот. дело № 5/17.01.2024 г. на нотариус И. И., рег. № 305, с който ответникът е бил признат за собственик на процесния имот.

Въз основа на изложената аргументация за основателност на предявения първоначален иск, въззивният съд е приел, че насрещният иск за собственост, предявен от ответника Н. К. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Според мотивите към т.1, Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТ касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В случая касаторът не е посочил правен въпрос, което е формално основание да не се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение