Определение № 1585 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 722/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Столична община – район „В.“, чрез юрисконсулт М. К.-М., срещу определение № 14858 от 07.12.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13378/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Столична община срещу разпореждане №91388 от 24.07.2023 г. по гр. д. № 67514/2022 г. на Софийски районен съд, с което е върната като просрочена подадената от страната въззивна жалба с вх. № 188881 от 03.07.2023 г. срещу решение № 9909 от 09.06.2023г. по гр. д. № 67514/2022 г. на Софийски районен съд.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение, като се иска отмяната му. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване по следните въпроси:

1. Собственикът – Столична община, която е страна и ответник в настоящото съдебно производство, може ли самостоятелно да предяви претенции за унищожаемостта на договора, представен от заветниците, с който се прехвърлят права върху недвижим имот, с вече вписан и отразен в регистрите на С. и Агенция по вписванията акт за общинска собственост, т.е. данни за собственост?

2. По какъв начин собственикът /ответникът в съдебното производство/ следва да предяви възражението за унищожаемост на документ за собственост – завещание, вписано в отдел „Общински приходи“ на Столична община преди настъпване на смъртно събитие за заветника?

3. Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните в процеса при своевременно релевирано още с отговора на исковата молба възражение с оглед липсата на документ, удостоверяващ правото на собственост на ищците?

4. Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест между страните в процеса от въззивния съд при допуснато нарушение на разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд и следва ли да бъде задължително изготвен нов доклад по делото от въззивния съд при констатиране на такъв вид нарушение?

5. Налице ли е ограничено право на защита на ответника с оглед неразглеждането на направените възражения за автентичност и истинност на представения документ за собственост при вече вписан и отразен документ за собственост на Столична община?

С подадения писмен отговор ответниците по жалбата Б. В. П., С. А. П., Жасмина Б. П. и А. Б. П., чрез адв. П. Г., оспорват основателността на частната касационна жалба. Направено е искане за присъждане на направените разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да остави без уважение частната жалба срещу първоинстанционното определение за връщане на въззивна жалба с вх. № 188881/03.07.2023 г., въззивният съд приел, че производството по гр.д. № 67514/2022 г. по описа на Софийски районен съд е било образувано по искова молба на Б. В. П., С. А. П., Жасмина Б. П. и А. Б. П. по обективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 76 и чл. 75 ЗС срещу Столична община. С постановеното по делото решение № 9909/09.06.2023 г. Столична община е осъдена да предаде на ищците владението върху процесния имот. Приел е, че решението е връчено на ответника- Столична община чрез ССЕВ на 13.06.2023 г. Ответната страна е подала въззивна жалба против решението по пощата на 28.06.2023 г. Като се е позовал на чл. 259, ал. 1 ГПК, съдът е приел, че двуседмичният срок от връчването на решение е изтекъл на 27.06.2023 г. – вторник – присъствен ден, поради което въззивната жалба, изпратена по пощата на 28.06.2023 г. е просрочена и първоинстанционният съд правилно е постановил връщането ѝ.

При тези мотиви на съда не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението на въззивния съд по следните съображения:

Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивният съд, с които е приел, че подадената въззивна жалба е просрочена. Въпросите са свързани с възраженията на ответника по съществото на главния спор между страните по предявените владелчески искове във връзка с правомощията на въззивната инстанция при неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, както и разглеждането на конкретни възражения на ответника. Спорът в частното производство касае спазването на двуседмичния преклузивен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за подаване на въззивна жалба. Доколкото поставените въпроси са ирелевантни за спорния предмет, то същите не могат да обусловят допускането на касационно обжалване поради липса на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че евентуалното нарушение на родовата подсъдност при разглеждането на спора, на което се позовава касаторът, не влече нищожност, а недопустимост на обжалваното решение. При положение, че въззивният съд не е бил надлежно сезиран, тъй като е прието, че въззивната жалба не е подадена в установения срок и липсва искане за възстановяването му, същият не може да се произнесе по съдържащите се в жалбата възражения за нарушение на родовата подсъдност.

С оглед изхода на спора на ответниците по частната жалба се дължат направените от тях разноски. Съобразно представените списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г., в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой в полза на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение