Определение № 232 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 823/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от А. У., чрез пълномощника му адв. С. Х. АК-П. срещу определение № 3310/22.11.2013 г. по ч. гр. д. № 3460/2013 г. на Пловдивски ОС, с което е потвърдено определение по гр. д. № 113/2013 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване производството по делото на основание чл. 321, ал. 1 ГПК. Касационният довод е за необоснованост на извода, че неявяването на страната в първото заседание за разглеждане на иск за развод не се дължи на уважителна причина. Допускането до касационна проверка се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по разрешения процесуален въпрос – приложима ли е разпоредбата на чл. 321, ал. 1 ГПК в случаите, когато ищецът по иск за развод не се яви на първото съдебно заседание поради трайно отсъствие от държавата, но е упълномощил процесуален представител да го представлява. Позовава се на практиката на ВС на РБ и ВКС: ПП на ВС № 10 от 03.11.1971 г.; определение № 704 от 31.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5413/2013 г. на ВКС, опр. № 156 от 04.02.2013 г. по гр. д. № 42/2013 г. на ВКС. Ответницата по касация К. У. чрез процесуалния си представител адв. Е. Г. от АК-П. намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Настоящият състав на ВКС, г. о. взе предвид следното: Касаторът, гражданин на Република Турция, е предявил, чрез пълномощника си, иск за прекратяване на брака на основание чл. 49 СК. Посочил е, че бракът е сключен през 2009 г., от него нямат деца и са във фактическа раздяла повече от 3 години. В обстоятелствената част на исковата молба и в писмена декларация с нотариална заверка на подписа ищецът е заявил, че бракът между страните е сключен в [населено място]. Един месец след сключването му ответницата е напусната семейното жилище и Република Турция и от тогава са във фактическа раздяла. Първото съдебно заседание е проведено на 08.10.2013 г. Ищецът не се е явил лично, вместо него се е явил пълномощника му адв. Х. изрично упълномощен да предяви иск за развод и да го представлява в това производство като изразява и поддържа волята му за това. Съдът е намерил, че няма основание за даване ход на делото, тъй като ищецът не е посочил уважителна причина за неявяването си по делото. Такава не е заявена в представената декларация, която съдържа твърдения за факти, относими към спора между страните по същество. От това е направил извод, че е налице основание за прекратяване на производството на основание чл. 321, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване, като е приел, че не са били налице уважителни причини за неявяването на ищеца. Намерил е за неоснователен доводът, че пълномощникът на ищеца е упълномощен изрично с правата да предяви иск за прекратяване на брака и да представлява повереника си в това производство, поради което при явяването на пълномощника личното явяване на упълномощителя не е необходимо. Налице е основание за допускане на обжалваното въззивно определение до касационна проверка на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по поставения в изложението процесуален въпрос. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Необоснован от данните по делото е изводът, че не е налице уважителна причина за неявяването на ищеца за провеждане на първото съдебно заседание по иск за прекратяване на брак. Ищецът е гражданин на друга държава, което е достатъчно уважителна причина да не се явява, тъй като явяването е свързано както с предварително снабдяване с виза за влизане на територията на РБ, с ползване на отпуск, а също и с разходи за пътуване. Съдебната практика приема, че уважителна причина за неявяване на страната по смисъл на чл. 321, ал. 1 ГПК е това, че тя пребивава трайно в друга държава, където и работи. (решение № 164 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 42/2013 г. на ВКС, ІV г. о. В случая вместо страната в съдебното заседание се е явил неин процесуален представител, изрично упълномощен да предяви иск за прекратяване на брака, да представлява упълномощитея в това производство, както и да потвърждава волята му за прекратяване на брака. При тези данни не е било налице основание за прилагане нормата на чл. 321, ал.1 ГПК. Направеният извод от съда в обратен смисъл е необоснован, което е довело до неправилно прилагане на процесуалния закон. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.