Определение № 4909 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 90/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 138 от 27.07.2023 г. по в. гр. д. № 52/2023 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 260004 от 06.07.2022 г. по гр. д. 828/2020 г. на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. Р. И. срещу М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. иск по чл.109 ЗС за премахване на обекти в имота на ответниците, уточнени от въззивния съд съобразно молба вх. № 1449/08.03.2023 г. както следва: постройка с квадратура от 52,70 кв. м. и височина 2.90 м. до кота корниз на границата към имота на ищеца и върху изградената подпорна стена, а към имота на ответниците 2,20 м., изградена от носеща стоманена конструкция и термопанели, ведно с армирана бетонова плоча с дебелина от 25 см., върху която е изградена постройката, разположена в десния ъгъл на границата между имот с идентификатор [№] и имот с идентификатор [№] от гледна точка на имота на въззивника с идентификатор [№]; бетонов пояс, изпълняващ ролята на допълнителна подпорна стена и ограда, изграден по протежение на цялата граница между процесните имоти с идентификатори [№] и [№], с височина около 1 м, стъпил върху съществуващия стар сух каменен зид с височина от около 1.60 м, или с обща височина на така изградената подпорна стена от 3.10 м. и дължина около 13 м.; част от постройката, представляваща една гаражна клетка с квадратура 24, 5 кв. м., находяща се непосредствено на имотната граница с поземлен имот с идентификатор [№], както и на натрупаната над нивото на старата суха каменна подпорна стена до горното ниво на новоизградената от ответниците бетонна подпорна стена с цел заравняване на имота на ответниците и изграждане на описаната по-горе постройка земна маса с обем около 60 куб. м.

Въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на ПИ [№], а ответниците – на ПИ [№] по КККР на [населено място]. Двата имота са съседни, с голяма денивелация между тях, като имотът на ответниците се намира над имота на ищеца.

Между двата имота първоначално е била изградена подпорната стена от каменна зидария и бутобетон с височина 2,10/1,50 м. (в двата края), която не е предмет на иска по чл.109 ЗС. По-късно ответниците надградили тази подпорна стена с втори пласт с височина 0,95/0,75м., а през 2018 и със стоманобетонов пояс с височина от 0,25 м. В най-високата си част подпорната стена сега е с видима височина 3.30 метра, съответно 2.50 м. Стената е изграждана през различни периоди, като за нея няма издавано строително разрешение и не е обхваната от разрешението за допълващо застрояване в имота на ответниците.

Върху изпълнения стоманобетонов пояс и върху земя, допълнително насипана от ответниците за изравняване на терена в собствения им имот, през 2019 г. е изградена процесната сграда на допълващо застрояване с размери 400/250 см. Сградата е от термопанели, разделена е на три отделни клетки и е осъществена посредством планки, забетонирани в стоманобетонния пояс на подпорната стена и заварени към тях стоманени колони. Според вещите лица, на които съдът се е доверил, точковите товари от тези колони се предават на бетонния пояс и се превръщат в равномерно разпределен товар по цялото сечение на пояса, като имат пренебрежимо малко влияние върху подпорната стена. Сградата е фундирана върху ивични фундаменти, които са оразмерени да поемат усилията, идващи от колоните и да ги трансформират в напрежения, поемани от почвата, без да предизвикат разрушаване или продънване на земната основа. Тези ивични фундаменти не създават допълнителни натоварвания върху подпорната стена и не увеличават земния натиск върху нея.

Строителството на сградата е осъществено въз основа на виза за проектиране изх. № УТИД-04-0233/001/18.04.2018 г., разрешение за строеж № 35/04.07.2018 г. и други строителни книжа. Видно от визата, тя е издадена въз основа на становище от инженер конструктор.

Обсъждайки заключенията на вещите лица въззивният съд е достигнал до извод, че четирите елемента, предмет на иска по чл.109 ЗС, са необходимо свързани. Сградата укрепва общата имотна граница, като стоманобетонните колони заздравяват подпорната стена. Отводнителните елементи на сградата имат благоприятно въздействие върху стената и земния насип, тъй като ги предпазват от ерозия и разрушаване. В обратния насип зад стената е изпълнена настилка с дебелина от 0.12 м. армиран бетон, което е довело до отводняване на повърхностните води. В резултат на това сградата зад стената не се отчита като водонаситена и не изисква изчисляване на земен натиск с обемно тегло под вода и хидростатичен натиск от вода в порите.

За да отхвърли иска по чл.109 ЗС въззивният съд е приел, че при изграждането на подпорната стена са спазени изискванията за застрояване в ЗУТ, чл.48, ал.4 от Нормите за проектиране на подпорни стени, метода на граничните състояния по БДС 14784 за основно съчетание на натоварванията и „Плоско фундиране“. Правилник за проектиране“, съгласно SNiP - нормативно действащи към момента- заключение по съдебно-техническа експертиза вх. № 260117/28.03.2022 г. Стената е била заздравена с изграждането на бетонна основа над нея и поставянето на носещите елементи на сградата. След отводняването на стената чрез изграждането на стопанската сграда е премахнат и част от натиска върху нея и пренасищането на земната основа с атмосферни води. Още при първоначалното изграждане на стената е следвало да бъдат поставени барбакани-отвори или да се даде гравитачно оттичане на атмосферните води. Състоянието на сухата каменна зидария е увредено като последица от изнасянето на частиците от свързващата смес от гравитачно стичащите се атмосферни води преди изпълнението на армираната настилка в имота на ответниците. Предвид на това премахването на част от подпорната стена и настилката зад нея ще доведе до преовлажняване на почвата зад стената през валежните сезони, увеличаване на земния натиск с добавяне на хидростатичен натиск и свличане на незащитения почвен слой.

Прието е, че строителните и насипни дейности в процесния имот отговарят на изискванията на Наредба № 1/10.09.1996 г. за проектиране на плоско фундиране /в сила от 08.01.1997 г./ и Наредба № 12/03.07.2001 г. за проектиране на геозащитни строежи; както и Норми за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения, Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Насипването на земна маса зад подпорната стена остава под армираната бетонова настилка и почвата не е видима. При изчисленията на земния натиск върху подпорната стена от почвата /хоризонтален и вертикален/ може да се приеме, че в сечението на стената няма да възникнат по-големи от допустимите деформации като последица от въздействащите върху нея товари. Следователно земният насип не създава натоварване върху подпорната стена, което би довело до срутване на стената върху имота на ищеца. Направените изчисления за устойчивост на подпорната стена – напреженията в основната плоскост на стената и сравняването им с нормативните, показват удовлетворяване на нормите за устойчивост т. е. няма да възникнат по-големи от допустимите деформации вследствие на действащите върху стената товари. Тази стабилност е налична, дори и при занижени показатели на камъка.

По отношение на изградената в имота сграда – два склада с гаражни врати и трета отворена клетка /посочена като навес с пунктир в комбинираната скица с обща площ 24. 5 кв. м./ няма нарушение на изискванията на Наредба № 7 за малки и много малки градове - интензивност на застрояване 1.0-2.0 за зона Център. Сградата допълващо застрояване е допустима и са спазени изискванията на Приложение № 2 към чл.81 от Наредба от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове териториални и устройствени зони. Сградата е построена при спазване на минималното отстояние при действие на чл.48, ал.1 ЗУТ. Тези изводи се подкрепят от становището на главния архитект на [община]. Застроителният план на [населено място] от 1969 г. предвижда застрояване на триетажна сграда в имота на ответниците. В одобрения квартален силуетен план по заповед № 1506/22.12.1975 г. сградата е запазена като триетажна и съответно се обсъжда нискоетажна жилищна зона с малка височина по смисъла на чл.19, ал.1 от Наредба № 7/22.12.2003 г. По този текст показателите на застрояване за жилищната устройствена зона с малка височина са: плътност на застрояване в от 20 до 60 %, интензивност на застрояване – от 0. 5 до 1. 2 и необходима озеленена площ - от 40 до 60 %. Издадената виза от 18.04.2018 г. отговаря кварталния силуетен план от 1975 г. и е спазено изискването на чл.46, ал.1 ЗУТ, в т. ч. и за покриване на калканните стени с бъдещо застрояване в съседните имоти. Трите метални клетки не са концентрични и не водят до допълнително натоварване на подпорната стена поради разпределение на товара.

В обобщение съдът е приел, че не е доказано извършване на действия от ответниците, накърняващи правото на собственост на ищеца. Подпорната укрепителна стена, земният насип и сградата на допълващо застрояване не препятстват правата на ищеца да полза по предназначение собствения си недвижим имот в пълен обем. Извършените строителни дейности не създават пречки за конкретното ползване, застрояване или ремонтиране на имота на ищеца. Застроената подпорна стена не овлажнява неговия имот, защото има канализация за оттичане на повърхностните води; не го засенчва, тъй като имота му е с южно изложение и не създава опасност за него. При разрушаване на трите складови клетки и бетонната настилка под тях земната маса, върху която са изградени, ще остане без покритие и цялата повърхностна вода ще преминава в имота на ищеца. Това ще повиши налягането в подпорната стена, почвата ще бъде водонаситена и ще се оголи ската с голямата денивелация между двата имота. Попадащата вода върху каменната зидария на подпорната стена при отрицателни температури ще замръзва и руши стената. В долната страна на стената премахването на 1. 20 от бетоновата настилка и оставането само на каменна зидария ще доведе 12% наклон на ската, излив на дъждовните води в имота на ищеца и подкопаване на четириетажната жилищна сграда на ответниците. Премахването на допълващото застрояване няма да постигне възстановяване терена до първоначалното застрояване. За да се постигне такъв ефект следва да бъде премахната и армираната бетонова настилка, която е в дълбочина и последиците за укрепването на земните маси на ската биха били трайно неблагоприятни.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Б. Р. И..

Жалбоподателят поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и се е позовал само на избрани части от техническите експертизи. Решението противоречало и на материалния закон. Старата каменна ограда била надградена от ответниците без строително разрешение, като достигнала височина над 3 метра. Разрешение за строеж на подпорна стена над 2 м. се изисква задължително според чл.147, ал.1, т.5 ЗУТ. Тази норма е въведена с оглед безопасността на подпорните стени. По настоящото дело няма данни, от които вещите лица да могат да преценят устойчивостта срещу хлъзгане, обръщане, разрушаване на земна основа под фундамента и дълбоко хлъзгане по кръгово-цилиндрична повърхнина, якост и устойчивост на конструкцията на подпорната стена и нейните елементи. Изчисленията, на които се позовава вещото лице инж.П., не са направени от нея, а от трето лице, което не е експерт по делото, затова съдът не е имал основание да им се довери. От събраните по делото доказателства се установявало, че стената не е стабилна, а бавно се руши, като от стария сух зид падат камъни и за да се спре този процес според вещото лице зидът трябвало да се почисти и фугира от страната на жалбоподателя. Както подпорната стена като строеж по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, така и сградата на допълващо застрояване, трябвало да отстоят на 3 м. от общата граница между имотите на страните, съгласно чл.42, ал.3 ЗУТ, а изключението на чл.42, ал.2 ЗУТ било технически неизпълнимо заради денивелацията в терена. Не само ослънчаването, но и прекомерната гъстота на застрояването бил критерия за смущаване на правото на собственост на ищеца. Ако е вярно становището на главния архитект, че имотът на ответниците попада в зона за средно застрояване с КИНТ до 2, то тогава е налице пречката на чл.46, ал.1 ЗУТ за изграждане на сграда на допълващото застрояване, което е възможно само за имоти в зона с ниско застрояване. Строежът не бил допустим съобразно разпоредбите, действали по време на извършването му, не е допустим и съобразно изискванията на ЗУТ. Визата била издадена в противоречие със закона, тъй като не отчитала невъзможността за припокрито калканно застрояване на новопредвидените постройки поради денивелацията на терена. От установеното по делото, че подпорната стена, която представлява и ограда, е изградена в едната си част в имота на ищеца, а в другата част – в имота на ответниците, следвало, че за нея се отнася чл.48, ал.4 ЗУТ и за ограда с височина над 0,6 м. на плътната част се изисквало съгласието на ищеца. Комплексната техническа експертиза била оспорена от жалбоподателя и по негово мнение тя била некомпетентно изготвена, тъй като не представила поисканите от съда изчисления за здравината, стабилността и неизменността на конструкцията на подпорната стена. Затова необосновано съдът приел, че тази стена е безопасна. Били налице и други необосновани изводи на експертите, свързани с възможността за припокриване на калканната стена на процесната сграда на допълващото застрояване и за спазения КИНТ. Заключението съдържало много правни изводи, които не били от компетентност на вещите лица. Строежите в имота на ответниците създавали пречки по смисъла на чл.50, вр. чл.53 ЗС за несмущаваното ползване на имота на жалбоподателя.

В изложение към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да разгледа всички възражения и доводи на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото, като изложи свои собствени мотиви към решението, които следва да са логични и непротиворечиви;

2. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача; може ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК;

3. Допуснатите нарушения на множество конкретни норми и разпоредби относно строителството и устройството на територията следва ли да се тълкуват като нарушение на постановките на ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС. Следва ли при наличие на изложени твърдения от страна на ищеца относно наличие на множество такива нарушения на строителните и градоустройствени норми съдът да изследва и да съобрази наличието на такива нарушения с оглед постановките на ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС.

Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, поради нарушението на множество императивни законови норми, въвеждащи изискванията към строителството, които не са обсъждани от въззивния съд.

Ответниците в производството М. М. К., Н. Д. Н. и С. С. С. оспорват жалбата. Считат, че няма основание за допускането й до разглеждане по същество, както и че е неоснователна. Считат, че въззивното решение съответства на приетото в т.3 на ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск с правно основание чл.109 ЗД, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 1 е свързан от жалбоподателя с оплакванията, че въззивният съд не е отчел необходимостта от строително разрешение за изграждането на процесната подпорна стена, след като тя надхвърля 3 м.; че не са обсъдени противоречията в трите становища на главния архитект на [община] по въпроса дали за имота на ответниците е предвидено ниско или средно застрояване, а оттам и какъв е точният КИНТ за този имот; че в издадената виза е предвидено свързано застрояване на четири имота, а според чл.41, ал.2 ЗУТ такова застрояване се предвижда само между два имота.

По този въпрос не може да се допусне касационно обжалване, тъй като не е свързан с решаващи изводи на въззивния съд от една страна, а от друга страна обсъждането на определени факти и обстоятелства в съдебното решение е без значение за изхода на делото с оглед практиката на ВКС по прилагането на чл.109 ЗС. Повишената плътност на застрояването в имота на ответниците не е въведена в исковата молба като основание на иска по чл.109 ЗС, т.е. тя не е посочена като пречка за упражняване на правото на собственост на ищеца, а оттук е без значение какъв е точният КИНТ за имота на ответниците и дали той е надвишен. Липсата на строителни книжа само по себе си не е основание за уважаване на иск по чл.109 ЗС за събарянето на строежа – решение № 493 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., I г. о., решение № 328 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2010 г., II г. о. Затова е без значение за изхода на делото липсата на строително разрешение за надграждане на съществуващата каменна ограда. По същия начин предвиденото във визата за строителство свързано застрояване на други два съседни имота, освен имотите на страните по делото, не обосновава пречка по смисъла на чл.109 ЗС, която да обуслови уважаването на този иск.

2. Въпрос № 2 отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е свързан на първо място с посоченото в исковата молба, че подпорната стена в сегашния й вид и намиращата се върху нея сграда, както и натрупаната земна маса за изравняване на имота на ответниците, не отговарят на изискванията за безопасност на строителството и с това застрашават имота на ищеца, както и с оплакването в касационната жалба, че приетите по делото експертизи не дават задоволителен отговор на тези опасения на ищеца. На второ място въпросът е свързан с оплакването, че експертизите не дават отговор на въпроса има ли в конкретния случай техническа възможност за свързано допълващо застрояване между имотите на страните и за покриване на калканите при това застрояване с оглед денивелацията на терена и изградената подпорна стена. Не е налице обаче специалната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според посочената от жалбоподателя практика на ВКС - решение № 50181 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2022 г., III г. о., решение № 25 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2976/2019 г., II г. о., решение № 267 от 4.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 30/2013 г., I г. о., решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о., решение № 117 от 22.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1409/2019 г., I т. о., съдът следва да прецени заключението на вещото лице съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора; заключението се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост; оценката на заключението във всички случаи следва да се мотивира от съда; съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори да не е оспорено, когато на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, но в този случай трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати.

Обжалваното решение не противоречи на тази практика. Действително, вещите лица по настоящото дело не са могли да отговорят пряко на въпроса съответства ли подпорната стена на действащите конструктивно-инженерни норми, има ли изградени основи, изградена ли е според строителните стандарти, особено във връзка с обема и тежестта на насипа над нея, като направят съответните изчисления. Причината за това е обяснена от вещото лице инж.С. С. – не се вижда нито дебелината на каменната част от подпорната стена, нито състава на почвата /обратния насип/, който тя носи. Същевременно вещото лице е обърнало внимание на това, че по повод бъдещото строителство на процесната сграда на допълващото застрояване е изготвено становище на инженер-конструктор и той трябва да е съобразил тези обстоятелства. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд също се е позовал на становището на въпросния инженер конструктор, като е установил, че данни за него се съдържат в представената виза за проектиране изх. № УТИД-04-0233/001/18.04.2018 г. и книжата към нея. По този начин съдът е действал в съответствие с практиката на ВКС, че следва да съпостави заключението на вещото лице с другите доказателства по делото. На стр.118-120 от първоинстанционното производство се намира въпросното конструктивно становище от 04.07.2018 г., изготвено във връзка с бъдещото строителство на „сграда за допълващо застрояване - лека постройка за отоплителни материали и инвентар“, в което се дават конкретни предписания за начина на изпълнение на изкопа, изискванията за фундиране на конструкцията, начинът на изпълнение на обратния насип и бетонната настилка върху него; каква следва да бъде носещата конструкция на сградата и как да бъде изпълнена, като е дадено заключение, че при спазване на конструктивните препоръки се удовлетворяват изискванията за надеждност и дълготрайност и може да бъде издадено разрешение за строеж. Вещото лице инж. Ч. е констатирало, че бетонната плоча, върху която е изградена постройката, е армирана, т.е. спазени са препоръките на конструктора. Същото вещо лице счита, че бетоновият пояс, който надгражда каменна зидария, е заздравил стената, укрепваща денивелацията между двата съседни имота. Вещото лице инж. С. се е присъединила към това мнение, като изрично в съдебно заседание от 04.04.2022 г. е заявила, че строителството в имота на ответниците не застрашава имота на ищеца, тъй като изпълнената бетонова настилка, както и основата на постройката като цяло, заздравява повърхностния слой на почвата, като не допуска каквито и да е повърхностни води да измиват почвата и да се свличат по стръмния терен; че няма ерозия на почвата, тъй като е изпълнено отводняване на терена и водата отива директно в канализацията, което също съхранява пласта под бетона. Въззивният съд е обсъдил тези части от заключенията на вещите лица и въз основа на тях е приел, че след отводняването на подпорната стена чрез изграждането на процесната стопанска сграда е премахнат и част от натиска върху нея и пренасищането на земната основа с атмосферни води; че няма ерозия на почвата; че земният насип не създава натоварване върху подпорната стена, който да доведе до срутване на стената върху имота на ищеца, както и че при разрушаване на трите складови клетки и бетонната настилка под тях земната маса, върху която са изградени, ще остане без покритие и цялата повърхностна вода ще преминава в имота на ищеца и ще руши подпорната стена; че премахването на допълващото застрояване няма да постигне възстановяване терена до първоначалното застрояване; че за да се постигне такъв ефект следва да бъде премахната и армираната бетонова настилка, която е в дълбочина и последиците за укрепването на земните маси на ската биха били трайно неблагоприятни. Освен това следва да се отчетат и обстоятелствата, че процесната сграда на допълващо застрояване е изработена въз основа на одобрен архитектурен проект на инж.Т. – стр.134-135, включващ план на основите с изрични указания как да бъдат изпълнени, а според вещото лице инж. С. сградата е изпълнена по проект – стр. 128. На следващо място - въз основа на издадената виза за проектиране въззивният съд е приел, че в случая е спазено изискването на чл.46, ал.1 ЗУТ за изграждане на второстепенни постройки на допълващото застрояване. Съгласно чл.21, ал.4 ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници, т.е. на калкан. Вярно е, че въззивният съд не е обсъдил изрично довода на ищеца, че ако построи второстепенна постройка на допълващо застрояване според издадената виза за проектиране той не би могъл да припокрие калканната стена на постройката на ищеца заради съществуващата денивелация на терена и височината на подпорната стена между имотите. Този пропуск на съда обаче не е съществен и не налага допускане на касационно обжалване. Съществено е предвиденото с виза за проектиране свързано застрояване на вътрешната граница между двата съседни имота, което е обсъдено от въззивния съд. Съществено е и това, че нарушаването на строителни правила и норми при осъществяване на един строеж не във всички случаи води до уважаване на иск по чл.109 ЗС за премахване на този строеж.

Следователно въззивният съд е обсъдил задълбочено заключенията на вещите лица във връзка с конструктивното становище, което е част от строителните книжа за процесната сграда, преценявал е техните заключения за здравината на цялостната конструкция, нейната безопасност за имота на ищеца и обратно – опасността, която би настъпила, ако тази конструкция бъде премахната в резултат на уважаването на иска по чл.109 ЗС. Преценявал е и предвиденото с одобрена виза за проектиране свързано застрояване на вътрешната граница между имотите на страните. По този начин въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по втория въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по третия въпрос – дали допуснатите нарушения на множество конкретни норми относно строителството и устройството на територията следва да се тълкуват като нарушение на постановките на ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС. Смисълът на посоченото тълкувателно решение се свежда до това, че искът по чл.109 ЗС е допустим и тогава, когато касае незаконен строеж, за който е предвиден и административен път за премахването му, като гражданският съд е компетентен да се произнесе по иска за премахването на този строеж. Въззивното решение не противоречи на това тълкувателно решение, тъй като съдът е приел за допестим и е разгледал по същество иска по чл.109 ЗС, касаещ премахване на строеж, за който ищецът твърди да е незаконен – надградена подпорна стена и постройка на допълващо застрояване върху нея. Същевременно тук следва да бъде отчетена и практиката на ВКС, според която за успешното провеждане на иска по чл. 109 ЗС не е достатъчно само, че изградената постройка е незаконна, необходимо е ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик - решение № 316 от 18.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2746/2003 г., IV г. о. Същото се приема и в решение № 690 от 8.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2008 г., IV г. о. - че самият факт на незаконен строеж не е достатъчен сам по себе си за да се приеме за основателен негаторният иск за премахването му, без да е налице установено негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Тези две решения са постановени преди Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК. В т.5 на посоченото тълкувателно решение се приема, че неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС да например онези действия на ответника, които са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Същевременно след постановяването на тълкувателното решение е налице практика на ВКС, че и в тези случаи следва да се извършва конкретна преценка на нарушенията на строителните правила и норми от гледна точка на пречките по смисъла на чл.109, вр. чл.50 ЗС. Приема се, че строителните правила и норми не са самоцелни, те имат за задача да създадат такова градоустройство, което максимално да осигурява добра жизнена среда и възможност за пълноценно упражняване правото на собственост върху имотите; че в определени случаи самият закон създава отклонения от изискванията за отстояния, например в разпоредбата на чл.36 ЗУТ, а в други случаи целите на градоустройството могат да бъдат постигнати и при минимални отклонения, които при исковете по чл.109 ЗС във всички случаи следва да се преценяват във връзка с чл.50 ЗС и установената практика, според която търсената защита трябва да съответства на нарушението. В този смисъл е решение № 231 от 12.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1232/2023 г., I г. о. Въззивното решение съответства на тази практика на ВКС, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Като резултат строежът, извършен в имота на ответниците, е преценен от въззивния съд като такъв, който не създава пречки на ищеца да упражнява правото си на собственост в своя имот по-големи от обикновените, напротив, той заздравява подпорната стена между двата имота, препятства оттичането на повърхностни води върху стената и в имота на ищеца, а премахването му може да доведе до нарушаване на това равновесие.

По изложените по-горе съображения въззивното решение не е очевидно неправилно, т. е. не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. От прочита на решението не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

При този изход на делото на ответниците следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 900 лв. по договор за правна защита и съдействие от 27.11.2023 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,