Определение № 2682 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3616/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.303/19.06.23 по ч.г.д.№.161/22 на АС В. Търново е потвърдено определение №.132/202.23 по ч.г.д.№.946/20 на ОС В. Търново в частта, с която молбата на Л. Х. Ч., С. П. Ч. и Е. П. Ч. за освобождаване от внасяне на разноски /за осъществяване на превод от унгарски език на български език на документи, изискани чрез съдебна поръчка от Унгария/ и за намаляне на техния размер е оставена без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от Л. Ч., С. Ч. и Е. Ч., в която се твърди, че с определението незаконосъобразно е потвърден отказа да бъдат освободени от държавна такса и от разноски. Налице е позоваване на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При увеличение на цената на предявения иск по реда на чл.214 ал.1 ГПК следва ли на страната, която е частично освободена от заплащане на ДТ по реда на чл.83 ал.2 ГПК, да бъде указано плащане на държавна такса за разликата над първоначалния размер на иска и ако да, как следва да се определи размера й?“ /т.12 ТР 6/13, ОСГТК/; 2.“Може ли преценката за наличието на предпоставките на чл.83 ал.2 ГПК да бъде извършвана на основаната на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доходи?“ /опр. №.686/12.12.14 по г.д.№.7091/14, I ГО/; 3.“Длъжен ли е въззивният съд да формира мотивите си въз основа на всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, след като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност при спазване правилата на формалната и правната логика?“ /ППВС 1/13.07.53, ППВС 7/27.12.65, ППВС 1/10.11.85, ТР 1/4.01.01 по г.д.№.1/00, ОСГК, реш.№.212/1.02.12 по т.д. №.811/12, II ТО, реш.№.17/ 23.07.14 по т.д.№.811/12, II ТО, реш.№.111/3.11.15 по т.д.№.1544/14, II ТО, реш.№.136/6.11.15 по т.д.№.2483/14, II ТО, реш. №.180/11.01.16 по т.д.№.1618/14, II ТО, реш.№.94/13.09.16 по т.д.№.3768/14, II ТО, реш.№.161/ 4.10.16 по т.№.2220/15, II ТО, реш.№.222/27.03.18 по т.д. №.505/17, II ТО/. Ответната страна ЗАД“ДаллБогг Живот и здраве“ не взема становище. Настоящият състав констатира, че в атакуваното определение липсва произнасяне на АС В.Търново по частната жалба в частта й срещу отказа на първоинстанционния съд да освободи трите ищци от държавна такса предвид увеличената цена на исковете им, което препятства извършване на дължимия касационен контрол. При тези обстоятелства касационното производство следва да се прекрати и делото - да се върне на въззивния съд за произнасяне по целия предмет на частната жалба, респективно за постановяване на надлежен въззивен акт, който да подлежи на касационна проверка. При същото следва да се съобрази, че ищците Л. Х. Ч. и Е. П. Ч. вече са освободени от внасяне на държавна такса над сумата 300лв /т.12 ТР 6/13, ОСГТК/, а ищцата С. П. Ч. е поискала освобождаване от държавна такса за първи път предвид увеличената цена на иска й и върху отказа не е осъществяван въззивен контрол. След постановяването на надлежен въззивен акт по целия предмет на частната въззивна жалба, с която АС В.Търново е бил сезиран, и съобщаването му по реда на ГПК със съответните последици от това, делото следва да се изпрати на ВКС за извършване на касационна проверка. С оглед на изложеното ВКС, състав на III ГО,