Определение № 287 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 292 от 19.11.2019 г. по в. гр. д. № 258/2019 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено решение № 219 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 1710/2018 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ втори жилищен етаж от еднофамилна /в действителност двуфамилна/ жилищна сграда със застроена площ от 159 кв. м., разположена в ПИ с идентификатор .... по плана на [населено място], [община], между Г. Н. В. и Й. Б. Я., при равни квоти и е отхвърлен искът за делба на първия етаж на същата сграда, преустроен в търговски обект, както и на гараж в същото дворно място. Въззивният съд е приел, че искът за делба на втория етаж от жилищната сграда е основателен. Налице е учредено право на строеж за жилище в ПИ с идентификатор .... на името на двамата бивши съпрузи Г. Н. В. и Й. Б. Я., реализирано по време на брака между тях, поради което обектът е станал съпружеска имуществена общност. Общността е прекратена с развод през 2018 г. Не се установява етажът да е станал собственост на някоя от страните на друго основание. Решението по бракоразводното дело, с което се утвърждава споразумението между страните, третира само правото на ползване на етажа, имащ характер на семейно жилище, но не и собствеността върху него. При прекратяване на брака съпрузите придобиват равни права върху това жилище, при липса на надлежни доводи и доказателства за трансформация на лично имущество в придобиването му. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Й. Б. Я.. Жалбоподателят счита, че въззивният съд неоснователно е отказал да зачете влязлото в сила решение по бракоразводното дело, с което съдът е утвърдил постигнатото между страните споразумение за жилището на втория етаж от сградата в [населено място]. Позовава се на чл.34 ЗС и счита, че делба на съсобствена вещ може да се иска само ако законът не разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. В случая е налице пречка за делба на жилището, тъй като с влязло в сила решение то е предоставено на него. Ако бъде допусната делба на същото жилище, ще са налице две противоречиви съдебни решения. Според него е нелогично съдът да му предостави само на него правото на ползване на жилището, а собствеността да се дели на две. Счита, че предоставеното му право на ползване на жилището няма временен характер, тъй като това не е посочено в съдебното решение, а и той не би се съгласил да подпише споразумението, ако знаеше за съществуването на такова правно положение. Позовава се на нотариалната заверка на съдебното решение по бракоразводното дело и на извършеното вписване в данъчните регистри, по които имотът се води на негово име. В изложението към жалбата се повтарят изложените оплаквания срещу въззивното решение и отново се поставя въпросът за силата на пресъдено нещо на процесното решение. Ответницата Г. Н. В. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, което не е изключено от касационен контрол заради цената на иска. Правният въпрос, който се поставя в изложението към касационната жалба, е за значението на влязлото в сила решение, с което се утвърждава споразумение между съпрузите по бракоразводно дело, в което семейното жилище се предоставя за ползване на един от съпрузите и дали това решение е пречка за извършване на делба на това семейно жилище. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е бил поставен пред въззивния съд и той се е произнесъл по него. По този въпрос обаче не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е съобразил със съществуващата практика на ВКС по прилагането на чл.298 ГПК. Трайно установената практиката по чл.298 ГПК приема, че влязлото в сила решение препятства воденето на нов спор между същите страни само ако е налице пълно тъждество на двете дела – както по страни, така и по предмет – в този смисъл са решение № 2 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5004/2014 г., I г. о., решение № 133 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2009 г., I г. о., решение № 33 от 24.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 53459/2015 г., III г. о. и др. Няма колебание в практиката на ВКС, че предметът на иска за делба на съсобствена вещ /бивше семейно жилище/ е различен от предмета на съдебното решение, с което съдът е определил по реда на чл.56 СК кой от бившите съпрузи да ползва семейното жилище или е утвърдил споразумение по брачното дело, с което страните доброволно уреждат този въпрос. Липсата на идентичност в делата дава възможност за предявяване на иск за делба на съсобственото жилище, въпреки че ползването му е предоставено на единия от съпрузите в брачния процес. С бракоразводното решение не се формира сила на пресъдено нещо по собствеността на семейното жилище, освен ако по този въпрос съпрузите не са се договорили изрично в споразумението, утвърдено от съда при прекратяване на брака им. В настоящия случай в брачното споразумение се урежда само въпросът за ползването на семейното жилище, но не и за неговата собственост, затова бракоразводното решение не е процесуална пречка за водене на иск за делба на жилището. Ползването на семейното жилище от единия съпруг въз основа на утвърдено споразумение с бракоразводното решение трае във времето до настъпване на нов юридически факт. Такъв факт би могъл да бъде съдебно решение за делба, с което жилището се изнася на публична продан. В случай, че жилището е делимо и делбата приключи чрез някой от способите по чл.352 или чл.353 ГПК, ползването ще се концентрира само в рамките на получения реален дял. Бракоразводното решение не представлява пречка по чл.34 ЗС за делба на процесното жилище и по този въпрос няма колебание в съдебната практика. В обобщение – липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,