Определение № 264 от 07.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1466/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК и е образувано въз основа на подадената касационна жалба от П. „П. преводи-П.” при [фирма] С.,чрез процесуалния си представител- адвокат Ю. против въззивно решение № ІІ-49 от 1.06.2010г. по гр.д. № 648/2010г.на Б. окръжен съд,с което е потвърдено решение № 1495 от 5.02.2010г. по гр.д.№1010 по описа за 2009г. на Районен съд Бургас,с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ и са присъдени следващите се разноски. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставените два въпроса за материалноправната легитимация на ответника и за съобразяване от страна на работодателя с установените в закона критерии при осъществяване на подбора. Позовава се общо на три казуални решения на ВКС и едно на САС. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й. Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е налице реално извършено съкращаване в щата,но осъществения подбор е незаконосъобразен,тъй като първо в подбора е участвало лице,което не е заемало длъжността”служител издаване пътнически билети”/в подбора с участвали 21 служители при положение,че на тази длъжност са назначени 20/ и второ-има участващ в подбора/Г. П./,която е с по-ниска оценка от тази на ищцата и не е съкратена.Отделно-съдът е счел,че работодателят е бил длъжен да изложи съображения защо съкращава определена служителка, която оценява наравно с друга,при положение,че едната следва да остане на работа. От поставените от касатора въпроси,които са от значение за решаването на спора,тъй като са свързани с решаващите мотиви на съда, настоящият съдебен състав намира,че следва да се допусне касационно обжалване само по втория,свързан с рамките,в които съдът може да упражнява контрол относно извършения от работодателя подбор. Съществуващото в практиката противоречие по този въпрос –понастоящем е разрешено с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения, на които въззивното противоречи. С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение