Определение № 2976 от 23.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1280/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на З. И. С., И. В. С. и М. В. С. срещу решение № №479/16.04.2025 г. по гр.д. № 614 на САС, 16 с-в, В ЧАСТТА с която е потвърдено решение № 124/11.11.2024 г., по гр.д.№ 210/2023 г. на Софийски окръжен съд, 3 състав, В ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл.557, ал.1, т.1 във вр. с чл.558, ал.5, пр.1 от КЗ срещу Гаранционен фонд, предявени от страна на З. И. С., И. В. С. и М. В. С. за разликата от присъдените суми от по 80 000 лева до пълния им предявен размер за всеки иск от 200 000 лева за причинени им неимуществени вреди - душевни болки и страдания вследствие на смъртта на В. И. С., съпруг на ищцата З. И. С. и баща на ищците И. В. С. и М. В. С., настъпила при ПТП, причинено на 09.01.2023 год. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък [населено място] - [населено място], пътен възел за [населено място], по вина на неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установенокакто и съответната част за разпределение понасянето на разноските от ищците пред вете инстанции.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и при определяне на обема на съпричиняване на вредите, съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се сочи, че са налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба ГФ -София е депозирал писмен отговор на същата с излагане на съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационните жалби са допустими, редовни и подадени в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/. В процесния случай, според въззивния съд, този фактически състав се установява с оглед изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и от показанията на свидетеля М. Б. Л.. От тях се установява че на 09.01.2023 г. в района на 39-ти км на ПП I-8, пътен участък [населено място] - [населено място], пътен възел за [населено място], около 7 часа, когато било все още тъмно напълно, при интензивно движение и сух път, В. И. С. починал при ПТП, предизвикано от неустановен водач на МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Страните не са оспорили възстановената от вещите лица хронология на поредните удари между ППС и пешеходеца като съдът приема, че механизмът на ПТП е е бил следният: при първия удар с неизвестното ППС, пешеходецът е бил обърнат с дясната си страна към удрящата повърхностност и тъй като тялото е отхвърлено вляво по отношение посоката на движение .Най-вероятно ударът с пострадалия е осъществен в лявата челна част на увреждащият автомобил, като тялото на пострадалия е било отхвърлено от лентите за движение с посока [населено място] - [населено място] към лентата на движещия се в срещуположна посока лек автомобил „Ситроен”. Последвал е втори удар, осъществен между тялото на пешеходеца и челната и лява странична част на лекия автомобил „Ситроен”, управляван от свидетеля Л.. След втория удар тялото е отхвърлено в насрещната лента за движение /София - Сливница/ и е разчленено при прегазването му от влекача „ДАФ”, при което части от тялото на пешеходеца са контактували с долната част на резервоара, намиращ се на лявата странична част на влекача. Заключението на експертизата е, че тялото на починалия е контактувало с повече от едно ППС при ПТП, като едното от тях е бил лекият автомобил „Ситроен Ксара“. По делото липсват доказателства, които да установят, че сблъсъкът с лекият автомобил „Ситроен Ксара“ е причинил травматичните увреждания, които да са довели до леталния изход. Предвид изложеното съдът приема изведеното от експертите, че травматичните увреждания са причинени при ПТП с участието на водач на моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено. Вследствие на пътнотранспортното произшествие на пострадалия В. И. С. са причинени следните травматични увреждания: травматично разрушаване с разчленяване на трупа - раздробени счупвания на костите на черепа с евакуация на мозъчното вещество, многофрагментни счупвания на костите на гръдния кош, гръбнака и таза, откъсване на долните крайници със счупване на дългите им кости, разкъсани на парчета и размачкани вътрегръдни и коремни органи, които са евакуирани от съответните телесни кухини, контактно увреждане, локализирано външностранично на дясната подбедрица с подлежащо счупване на дясната малкопищялна кост. Причинената в резултат на ПТП съчетана травма е изключително тежка и несъвместима с живота и смъртта е настъпила мигновено. Ищците са предявявилиисковите си претенции в качеството си на наследници /съпруга и деца/ на починалия В. С.. С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила Постановление № 2/1984 г. на Пленума на ВС, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС. Според т. 1 от решението, "материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед посочените критерии ищците са легитимирани да предявят исковите претенции. С оглед установената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че са доказани елементите от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането: налице е увреждане настъпило на територията на Република България, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, противоправното поведение и вината на водача на неидентифицираното моторно превозно средство, както и причинно-следствената връзка между деянието на напусналия водач и причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател. Противоправното поведение и вина на неизвестния водач, според съдебния състав, се установяват от изслушаната комплексна медицинска и автотехническа експертиза, установила механизма на ПТП, която не е оспорена. Противоправното поведение и вина на неизвестния водач се извежда от изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Установеното от експертите настъпване на смъртта като следствие от множеството получени от пострадалия травми вследствие на пътнотранспортно произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения водач на неустановеното МПС е основание да се ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди, причинени от тази смърт. Предвид изложеното исковете са приетиза доказани по основание. Относно своевременно направеното възражение, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия,въззивният съд е приел същото за основателно. Обосновал се е с установения механизъм на ПТП. Последното е настъпило извън населено място в тъмната част на денонощието. Установено е, че пострадалият се е намирал по време на сблъсъка с неизвестното МПС на пътното платно - на път с изключително интензивно движение в двете посоки, с по две ленти за всяко платно, разделени от непрекъсната линия. Предприел е пресичането на пътя на необозначено за целта място, в тъмната част на денонощието, на неосветен участък. Съдът се е позовал на съдържанието на разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, според която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. Съгласно ал.2 на този текст пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗДвП извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, пешеходците могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4 / преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Съгласно чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП на пешеходците е забранено: 1. да навлизат внезапно на платното за движение; 2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост. По делото е установено, че в качеството си на пешеходец пострадалият е нарушил цитираните законови правила за движение на пешеходци. В случай, че същият не е навлязъл на пътното платно при липса на видимост и при липса на съобразяване с приближаващите пътни превозни средства, то би избегнал реализиралото се ПТП. С това си поведение същият е допринесъл за настъпване на ПТП като претърпените от ищците неимуществени вреди се явяват следствие и на неговото поведение. Въззивният съд намира, че приетият от първоинстанционния съд процент на съприочиняване е правилен и кореспондира с приноса на самия пострадал към ПТП. В тази връзка е счетено, че неоснователно възражението във въззивната жалба на ищците за липса на принос на пострадалия за настъпване на ПТП. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Релевантните в конкретния случай критерии по т.11 от ППВС № 4/1968 г., изискваща при определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Примерни обективни обстоятелства при причиняването на смърт съгласно постановлението са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение. От съществено значение за определянето на обезщетение, съдът е приел, че се явява начинът по който е настъпила смъртта на наследодателя - внезапно и по много тежък начин. Въззивният съд въз основа на изложеното е приел, че размерът на обезщетението за причинените на ищците неимуществени вреди е правилно определен от първоинстанционния съд на 160 000 лева. При отчитане на приноса на пострадалия за настъпване на ПТП съдът правилно е приел за основателни исковете за сумата 80 000 лева. В останалата част исковете се явяват неоснователни. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на жалбоподателите се формулират два въпроса, които следва да се поставят на дискреция по залегналите в разпоредбата на чл.280 ал.1,т.3 ГПК: 1. Следва ли при постановяване на решението САС да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон и 2. Дали при постановяване на решението си съдът следва да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви кои доказателства кредитира и кои не; Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Съобразявайки задължителните указания по тълкуване на ГПК относно касационното обжалване в цитираното ТР № 1/2009 г., следва да се приеме, че липсва установяване на общата предпоставка за достъп до касация- формулиране на един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. В случая, преди всичко не е ясно така формулираните въпроси да се свързват с конкретни процесуални нарушения, твърдения за които се съдържат в самите тях, за да може да прецени и относимостта на тези въпроси към изхода по спора. Освен това касаторът не развива и останалите предпоставки от фактическия състав на нормата в разпоредбата на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК-въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т.4 от ТР1/2010 на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед гореизложеното не се установява, да е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.290 ал.1,т.3 ГПК. На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на ГФ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за изготвяне на отговор на КЖ от юрисконсулт. Водим от изложеното, съдът