Определение № 2747 от 01.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1729/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. С. В., чрез законния й представител, нейна майка - С. А. А. – против определение № 156/25.06.2025 г. по ч.т.д.№ 129/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 66/13.05.2025 г. по т.д.№ 15/2025 г. на Окръжен съд - Ловеч, в частта му, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от задължение за заплащане на разноски по образуваното по нейни искове съдебно производство по това дело. Жалбоподателката оспорва правилността на въззивния акт, като постановен в противоречие със закона – чл. 83, ал. 2 ГПК – и формираната по приложението му съдебна практика на касационна инстанция. Неправилна и в разрив със задължителните указания в т.12 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, страната счита преценката на съда, че разполага с достатъчно средства за поемане на разноските по делото. Според нея, съдът не е отчел релевантни за преценката обстоятелства, като: възрастта й / малолетно лице /; обстоятелството че е отглеждана от единствен родител / след смъртта на баща й, за обезщетяване на имуществени вреди от която предявява иска по чл. 432, ал. 1 КЗ /; че не притежава движимо и недвижимо имущество. Оспорва се, като неправилен, и мотива на съда, че с оглед защитната позиция на ответника, доказателствените искания на ищцата в преобладаващата си част / съдебна автотехническа експертиза, съдебно – медицинска експертиза, разпит на свидетели / биха били излишни. Страната акцентира на липсата към момента на изрично признание на ответника, за настъпването на правопораждащите отговорността му факти, без каквото би дължала пълно и главно доказване на деликта, причинната връзка между същия и претърпените от нея имуществени вреди, съдържанието и размера на същите. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищцата, за освобождаване от разноски за призводството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивният съд е съобразил, че видно от представените ДСИС на малолетната и на нейната майка, справка от НОИ, от Бюро по труда – Луковит и удостоверение от [община], същите не притежават движимо и недвижимо имущество, ищцата притежава паричен влог от 400 лева, не получава наследствена пенсия, майката получава месечна помощ от 200 лева за отглеждане на дете и работи по трудов договор с „ДЕКРА Арбайт България„ ЕООД от 06.12.2024г. / сключен непосредствено преди подаване на исковата молба /, без данни за размер на трудово възнаграждение. Не е регистрирана като безработна, като се установяват и предходни трудови правоотношения с различни работодатели. Съобразено е, че нито малолетната ищца, нито майка й страдат от заболявания, предвид което и не обосновават нужда от допълнителни средства, извън нужните за издръжка. Съобразено е и обстоятелството по вече получено от ищцата застрахователно обезщетение от 60 000 лева, в обезщетяване на неимуществени вреди, в причинност от същото застрахователно събитие / ПТП по вина на водача на застрахован при ответното дружество,по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите автомобил, при което е настъпила смъртта на бащата на ищцата /. Наред с това въззивният съд е изложил съображение, че с оглед сключеното между пострадалата и застрахователя споразумение за обезщетяване на неимуществените вреди, последният очевидно признава настъпването на застрахователното събитие и причинната връзка между същото и смъртта на наследодателя на ищцата, от която претендира да търпи и имуществени вреди, обезщетение за които е предмет на иска. Предвид това и предвид липсата на изрично оспорване с отговора на исковата молба / в евентуалност спрямо каквото изрично оспорване самата ищца е отправила доказателствени искания /, на правопораждащите за отговорността на застрахователя факти, според съда, за ищцата остава в тежест единствено установяване размера на търпими имуществени вреди от смъртта на родителя, съизмеряващи се с невъзможността й да получава издръжка. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката формулира следните въпроси: 1/ За приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, критериите и обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати дължимите такси и съдебни разноски ? и 2/ Към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставки за освобождаване от съдебни разноски, по реда на чл. 83, ал.2 ГПК – към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаване от задължението, към момента на подаване на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК или към друг момент ? Допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с т.12 от ТР № 6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с определения по ч.гр.д.№ 335/2009 г. на ІІІ г.о.; гр.д.№ 139/2005 г.на І г.о., ч.гр.д.№ 298/2009 г. на І г.о., ч.т.д.№ 2139/2014 г. на ІІ т.о., ч.т.д. № 25/2015 г. на І т.о., ч.гр.д.№ 2434/2013г. на ІІ т.о.,ч.т.д. № 564/2010г. на ІІ т.о., ч.гр.д.№ 293/2012 г. на ІІ г.о.; ч.гр.д.№ 22/2012 г. на ІІ г.о. и ч.гр.д.№ 7695/ 2013 г. на І г.о. на ВКС. Първият от формулираните въпроси удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, доколкото критериите за преценка наличието на основание за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК на страната, от заплащане на разноски / в случая / ,са съобразими при всяко произнасяне по молба с това правно основание. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий с посочената съдебна практика, съобразено с въззивното определение. Въззивният съд е съобразил всички установени по делото обстоятелства, относими към преценка на имущественото състояние на ищцата, като решаващият му извод очевидно е основан на вече полученото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 60 000 лева и прогнозата за очаквани разходи по ангажирането на далеч по–малко от предвидените с исковата молба доказателствени средства. Впрочем, както се посочи по-горе, самата ищца е предявила част от тези си искания в евентуалност от изричната позиция на ответника, каквато – с оглед фазата на която се намира делото – тепърва предстои да бъде изяснявана, вкл. с активното участие на съда, съгласно задължението му по чл. 145, ал. 1 ГПК. От друга страна, настоящото произнасяне не преклудира възможността при промяна на обстоятелствата – допускане на конкретно доказателствено средство по делото - ищцата да предяви отново молба по чл. 83, ал. 2 ГПК. Посоченото в мотивите към т.12 на ТР по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК - че освобождаването от заплащане на такса и разноски ползва страната до приключване на делото във всички инстанции, освен при промяна на обстоятелствата - следва да се възприеме и като реципрочно приложимо при отказ от освобождаване: същият е преодолим при промяна на обстоятелствата, каквато промяна е и последващо вменено от съда конкретно задължение на страната по заплащане на разноски по делото. В частната жалба, като несъобразени от съда, страната сочи възрастта си, отглеждането от един родител и липсата на движимо и недвижимо имущество, но всяко от тези обстоятелства въззивният съд е взел предвид: първите две – чрез съобразяване на данните за имущественото състояние и на майката, отчитайки и получавано от нея трудово възнаграждение / за размера на което, впрочем, страната не е ангажирала доказателства /, както и съобразявайки, че липсват данни за нуждата от средства, с оглед здравословното състояние както на малолетното дете, така и на законния му представител, единствено полагащ грижи за същото. Жалбоподателят не е навел други значими аспекти на възрастта на ищцата и на факта на отглеждането й единствено от майката, без те самите да имат самостоятелно, обуславящо извод за нужда от допълнителни средства, значение. Вторият от въпросите също удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, макар да се нуждае от конкретизация, в съответствие със смисъла на формулирането му, очевидно предпоставено от съпътстващите съображения на съда, за очаквания обхват на доказването, с оглед позицията на ответника. Тези мотиви също имат качеството на решаващи, предвид задължението на съда при произнасянето си по молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, да съпостави размера на притежаваното имущество с размера на очакваните разноски, за да обоснове извод дали понасянето им не би или би затруднило страната, злепоставяйки задоволяването на нейни насъщни нужди. Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като цитираната съдебна практика на ВКС, вкл. мотивите към т.12 на ТР № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС изискват такава преценка, а не абстрактно позоваване на притежавано имущество. В случая, в аспект на очакваните разноски по делото, съдът е съобразил извънсъдебното признание на ответника, за настъпването на застрахователното събитие и причинната връзка между търпими от ищцата и същото неимуществени вреди, каквото значение има сключеното споразумение от 18.01.2023 г.. Както се посочи по-горе, след изпълнение от съда на задължението му по чл.145 ГПК, за отсяване спорно от безспорно, в случай че позицията на ответника, независимо от сключеното споразумене, обоснове допускане на предявените в евентуалност от ищцата доказателствени искания, нова молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, основана на промяна в обстоятелствата, не би била препятствана от настоящия отказ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение