Определение № 409 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 90/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 125/12.11.2019г., постановено по в.гр.д. №293/2019г. на АС- Варна. С обжалваното решение въззивнияат съд е осъдил Прокуратурата на РБ на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати на Б. К. О. за незаконно повдигнато обвинение по чл. 282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК по ДП 233/12г. и ДП 324/14г. по описа на ОД на МВР- Варна, следните суми: 40000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; 27711,74лв., представляваща обезщетение за неполучено трудово възнаграждение; и сумата от 6600лв., представляваща обезщетение за платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство; законната лихва върху главниците от 10.09.2015г. до окончателното плащане. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че на ищцата е било повдигнато незаконно обвинение по чл. 282, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 НК, била е задържана под стража за 72 часа, а след това е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и „забрана да напуска пределите на страната“, производството продължило около 2,4 години в досъдебна фаза, като през цялото време на досъдебното производство била отстранена от работа, а тя изпълнявала длъжност „старши инспектор по приходите в ТД на НАП- Варна“, била призната за виновна за престъпление по чл. 360 НК, а наказателното производство по обвинението по чл. 282 НК било прекратено. В резултат на незаконно повдигнатото обвинение по чл. 282 НК ищцата е претърпяла чувство на страх и тревожност, което е довело до трайно влошаване на психо- емоционалното и състояние, включително и към настоящия момент. Била е незаконно задържана за 72 часа, а в условията на ареста е претърпяла притеснения и неудобства, наложена е била забрана за напускане пределите на страната, както незаконно са били прилагани СРС-та срещу нея. Повдигнатото обвинение е за престъпление по служба, за което се предвижда лишаване от свобода от 1 до 8 години, а заеманата длъжност е била свързана с по- високи обществени очаквания. Задържането и станало достояние на съседите при отвеждането и от органите на Полицията, а случаят бил отразен в средствата за масова информация по направено прессъобщение от Прокуратурата. Макар да била призната за виновна по чл.360 НК и да е възстановена на работа, като и се дължат неплатените трудови възнаграждения, ищцата преживяла страдания главно по незаконно повдигнатото обвинение по чл. 282 НК. Срещу решението на въззивния съд, в касационната жалба на Прокуратурата са посочени касационни основания за неправилност единствено по отношение на иска за неимуществени вреди с правно основание по чл. 52 ЗЗД. Съответно и в Изложението към жалбата са поставени въпроси относно тълкуването на чл. 52 ЗЗД като се твърди, че разрешаването им противоречи на практиката на ВКС. Предвид рамките на очертания правен спор, настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта, в която съдът се е произнесъл по иска за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД по въпроса „Как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди?” на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото трайната практика на ВКС е, че съдът следва да посочи средния размер на обезщетението за неимуществени вреди, което се присъжда в типичния случай (вида на повдигнатото обвинение, взетата мярка за неотклонение, продължителността на производството) и след това да разграничи обстоятелствата, които водят до увеличаване на размера на обезщетението от една страна и от друга- тези, които водят до намаляване размера на обезщетението. В случая въззивният съд не е сторил това, поради което са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 52 ЗЗД. В останалата част на въззивното решение, а именно по отношение на исковете за имуществени вреди, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, защото в касационната жалба не са посочени основания за неправилност на решението в тази част, а ВКС се произнася само по посоченото в жалбата(чл. 290, ал.2 ГПК). И в съответствие с липсата на посочени основания за неправилност, липсват и формулирани основания за допускане на касационно обжалване в Изложението, по отношение решението на съда в частта, в която се е произнесъл по исковете за имуществени вреди. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО