Определение № 742 от 05.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1444/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадената чрез Адвокатско съдружие „П. -Н.“, адв.Л. П., частна жалба на Г. Д. Д. срещу определение № 580/25.07.2023г. по т.д.№ 2193 по описа на ВКС за 2022г.С него е оставена без разглеждане подадената от Г. Д. Д. касационна жалба срещу решение № 214/08.06.2022г. по възз.гр.д.№ 214/2022г. на ПАС в частта, с която след частична отмяна на решение № 260003/25.01.2022г. по гр.д.№ 104/2019г. на Старозагорски окръжен съд, ІІІ гр.с., Г. Д. Д. е осъден да заплати на И. Д. Ж. и на Щ. Х. К. обезщетение от невъзможността на ищците да получат възнаграждение вследствие неправомерно използване от ответника на създаденото от тях произведение, обект на авторско право – статия „Лозя“ в издадената през 2016г. книга „Хербология“ на издателство „Сайпрес“: за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, в общ размер на 500лв. и за неимуществени вреди в общ размер на 1500лв. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно.Поддържа, че то е постановено преждевременно и влияе значително на окончателното решение по касационната жалба.Счита, че първият състав не е обсъдил нормите на ЗАПСП, касаещи основателността на всички обективно и субективно съединени искове, предмет на обжалваното решение.Искането е за отмяна на обжалваното определение. С подадения чрез ад.А. К. писмен отговор насрещната страна И. Д. Ж. и Щ. Х. К. оспорват редовността и основателността на частната жалба.Искането е за недопускането й за разглеждане, евентуално за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: В обжалваното определение е прието, че предявената и разгледана в производството по делото претенция за обезщетение по чл.95, вр. чл. 95а от ЗАПСП е в общ размер на 5000лв., от които 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди и 3500 лева обезщетение за имуществени вреди.Съобразено е, че предявеният общ размер на претенцията от 5000лв. не надхвърля установеното в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК ограничение на касационната обжалваемост по граждански дела.Крайните изводи са, че въззивното решение в частта по този иск не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е недопустима. Като законосъобразни, тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, вкл. за това дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, като не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимостта и редовността на касационната жалба, дадените погрешни указания на касатора и последващото неправилно администриране на касационната жалба. Ето защо първият състав на касационния съд е разполагал със служебни правомощия и преди всичко е дължал да се произнесе за съществуването на правото на обжалване, част от която е преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване, и да върне касационната жалба, ако прецени, че право на обжалване не съществува, тъй като решението е необжалваемо. Доводите в частната жалба, че обжалваното определение е преждевременно постановено са неоснователни. На следващо място, законосъобразни са изводите в обжалваното определение, че предявеният размер на претенцията за обезщетение по чл.95, вр. чл. 95а от ЗАПСП е в размер на 5000лв. По въпроса за предмета, съответно цената на иска в чл.94, ал.2 ЗАПСП (чл.95, ал.2 ЗАПСП) е формирана съдебна практика, обективирана в решение № 106/11.07.2012г. по т.д. № 769/2011г. на II т.о. на ВКС, което изцяло се споделя от настоящия състав.В него се приема, че предмет на иска по чл.94, ал.1 ЗАПСП ( чл.95, ал.1 ЗАПСП) е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението; Съдържанието на обезщетението е определено в разпоредбата на чл.94, ал.2 ЗАПСП ( чл.95, ал.2 ЗАПСП), според която обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението; Изведено е, че видът на вредите - имуществени или неимуществени, е от значение за размера на дължимото обезщетение с оглед правилото на чл.94, ал.4 във вр. с ал.3 ЗАПСП ( чл.95 ЗАПСП), че съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото, като вземе предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя приходи; Какво е действителното изражение на вредите, респ. какъв е техният характер - имуществен или неимуществен, е въпрос от значение за доказването на иска и за преценката на обстоятелствата по чл.94, ал.3 ЗАПСП ( чл.95 ЗАПСП), в зависимост от които съдът формира становището си за справедливия размер на обезщетението, който следва да се присъди на увредения носител на нарушеното право. Законосъобразни са и изводите, че въззивното решение е неподлежащо на касационно обжалване Ограничението за достъп до касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал. 3, предл.1 ГПК, по отношение на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв.- за граждански дела, и до 20 000лв.- за търговски дела, засяга всички оценяеми искове, за които в ГПК или друг нормативен акт изрично не е предвидено нещо друго, без оглед правното основание на иска и евентуалния порок на постановеното въззивно решение. Тъй като предявеният размер на претенцията в общ размер 5000лв. е под прага за касационно обжалване за граждански дела, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, въззивното решение е неподлежащо на касационно обжалване. Като законосъобразни, следва да бъдат споделени и крайните изводи в обжалваното определение, че подадената касационна жалба срещу неподлежащото на касационно обжалване въззивно решение е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед на този резултат частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на И. Д. Ж. и на Щ. Х. К. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на частната жалба, доказани с приложените договори за правна защита и съдействие. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: