Определение № 60417 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2024/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищеца А. Б. срещу въззивно определение на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционно определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по реда на чл. 130 ГПК. Извода си за недопустимост на предявените евентуално съединени искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ въззивният съд е обосновал със съображенията, че главните искове за установяване на нищожност на вписвания в търговския регистър са недопустими поради липсата на твърдения за обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като основания за нищожност на вписването. Приел е също, че за всички искове (както главните, така и евентуалните за установяване на недопустимост на вписванията, евентуално за несъществуване на вписаните обстоятелства) за ищеца не е налице правен интерес по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като ищецът не твърди да е акционер в ответното дружество, а обосновава интереса си само със съществувалото и прекратено мандатно правоотношение по договор за управление и с качеството си на кредитор с приети вземания в откритото спрямо дружеството производство по несъстоятелност, които обаче не обосновават интерес, тъй като независимо от тях взетите решения и съответно извършените въз основа на тях вписвания не засягат правната сфера на ищеца. Изложил е и съображения, че с предявените искове се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 74 ТЗ предвид липсата на акционерно качество на ищеца. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по т. II от ТР № 1/2002, ОСГК, относно допустимостта на иска за установяване на нищожност на решение на общо събрание на търговско дружество. Касационно обжалване не следва да се допуска. На първо място, не е формулиран точно и ясно правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. В изложението единствено, след цитат от мотивите на въззивния съд, се оспорва правилността им с доводи, че ищецът има интерес от установяване на нищожността на решенията на ОС и СД, както и на самото вписване, с оглед съществувалата до момента на вписването негова представителна власт, даваща му възможност да брани интересите на дружеството. Така изложените доводи обаче не обосновават допускане на касационно обжалване, а представляват оплаквания по правилността на въззивното определение, която е извън предмета на първата фаза на касационното производство. На второ място, дори и от тези оплаквания да бъде изведен правен въпрос, същият не би бил релевантен. Въззивният съд не е отрекъл възможността трети лица да оспорват по исков ред вписвания в търговския регистър, а е приел, че в конкретния случай за ищеца не е налице правен интерес с оглед изложените от него твърдения. От тази гледна точка релевантен би бил въпрос дали качествата управител или член на управителен орган на търговско дружество, респ. кредитор с приети вземания в производство по несъстоятелност, при липса на качеството съдружник/акционер, обосновават правен интерес по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, какъвто от страна на жалбоподателя не е формулиран. С тези мотиви съдът