Определение № 26 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3746/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Р. Д. Д. против разпореждане от 14.08.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 113/2020 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново, с което е върната частната й жалба вх. № 104216/13.08.2020 г. против определение № 94/22.06.2020 г. по същото дело. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на производството и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че определение № 94/22.06.2020 г., с което е потвърдено разпореждане № 378/28.02.2020 г. по в. гр. д. № 563/2015 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е върната подадената касационна жалба с вх. № 1446/13.02.2020 г. против постановеното по делото решение от 07.10.2015 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 3 (предишна ал. 2, т. 3) ГПК, не подлежи на касационно обжалване и е върнал частната жалба. Разпореждането е правилно. С определение № 94/22.06.2020 г., Апелативен съд - Велико Търново се е произнесъл по частна жалба по чл. 274, ал. 2 ГПК и потвърдил разпореждането за връщане на касационната жалба. Това определение не подлежи на инстанционен контрол, тъй като съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно изменението на ГПК, прието с ДВ. бр. 50 от 3.07.2015 г., в сила от 7.07.2015 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. В разглеждания случай производството е образувано след разделяне на гр. д. № 3810/2014 г. по описа на Районен съд - Плевен, като в настоящото е разгледан предявеният от Р. Д. Д. против УМБАЛ „ Д-р Г. Странски“ ЕАД иск на за заплащане на възнаграждение по трудово правоотношение с цена 4396,60 лв., който е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лв. Оплакванията на жалбоподателката, че изменението на чл. 280 ГПК не следва да се прилага са неоснователни, защото и преди изменението на ГПК, обнародвано в ДВ. бр. 50/2015 г., въззивното решение, предвид цената на иска също не подлежеше на касационен контрол. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.