Определение № 326 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 204/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска телеграфна агенция /БТА/ срещу въззивно решение № 574/16.08.2022 г., постановено по в. т. д. № 1099/2021 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 261289/07.09.2021 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „А-три архитектура и изпълнения“ ООД сума в размер на 87 227, 75 лв. с ДДС на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща незаплатено възнаграждение за извършени от ищеца доставки и СМР по договор № РД-14-Фсо-19/07.08.2018 г., 5 892, 94 лв. с ДДС - извършени доставки и СМР на обекта заради настъпилото наводнение на 18.06.2018 г. и 4 434, 07 лв. - мораторна лихва върху главницата от 87 227, 75 лв. за периода от 20.10.2018 г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Със същото решение са отхвърлени предявените от БТА насрещни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 87 ЗЗД, чл. 88, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в размер на 78 816 лв. - неустойка за разваляне на договора /30% от общата стойност на договора/; 14 299, 14 лв. - недължимо платено възнаграждение, както и 2 556, 60 лв. - обезщетение за забава върху горепосочените суми в размер на законната лихва от 08.02.2019 г. до 23.05.2019 г. /датата на подаване на насрещната исковата молба/. Касаторът обжалва въззивното решение с оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че то е неправилно, тъй като по делото няма изрично или мълчаливо изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора. Обратно - има надлежно изложени възражения за установени съществени отклонения при изпълнението й. Навежда доводи, че съдът не е разгледал въпроса за липсата на обусловеност между задължението за подписване на актове в хода на извършване на работата и задължението за плащане на приети строително-монтажни работи. Жалбоподателят поддържа, че съдът е постановил решението си в противоречие с § 5, т. 38, т. 42, т. 44 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“г“ ЗУТ и Наредба № РД-02-20-1/05.02.2015 г. и в нарушение на съдопроизводствените правила, касаещи разпределение на доказателствената тежест и обсъждане на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност. Възложил е в тежест на касатора извършването на невъзможни от практическа гледна точка усилия, за да докаже влагане на некачествени материали, доколкото не притежава каквито и да било документи относно вида, количеството и качеството на вложените материали, които документи несъмнено са в държане единствено на изпълнителя. Съдът не е обсъдил част от доказателствата и не е обосновал защо не приема особеното мнение на вещото лице П.. Нарушил е и чл. 193 ГПК, тъй като, въпреки направеното искане от страна на БТА, не е задължил ищеца да представи доказателства относно автентичността на представените доказателства, установяващи качествено извършени СМР. Касаторът заявява, че въззивното решение е необосновано поради излагането на вътрешнопротиворечиви мотиви и в същото време неизлагането на мотиви по въпроси от съществено значение на разрешаване на спора. От една страна, на страница 8 от решението съдът е приел, че възложените СМР нямат характера на строеж, приемайки безрезервно твърденията на двете вещи лица от тричленната съдебно-техническа експертиза, а по-надолу в решението е уточнил, че става дума за строеж от категория 5 по ЗУТ. В противоречие с приетите по делото доказателства и установени факти въззивният съд е направил заключение, че погиването на вложените от изпълнителя материали не е резултат от форсмажорно обстоятелство, с което имплицитно е вменил вина на БТА, че не поддържала сградата, за какъвто извод по делото не са събрани каквито и да било доказателства. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулира въпроси, които според него са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно: относно предпоставките и условията, които следва да са налице, за да се счита, че възложената работа е надлежно приета; относно правната легитимност и обвързваща сила на приемо-предавателните протоколи за изпълнение на възложеното. Тези въпроси според него са разрешени в отклонение от практика на ВКС, обективирана в цитирани решения. Другата група въпроси счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно: относно правната природа на договора за осъществяване на инвеститорски контрол, в който липсва изрично упълномощаване за представителство на възложителя от страна на лицето, упражняващо инвеститорски контрол; относно възможността за автоматично създаване на мандатни отношения между възложител и изпълнител по сключен договор за осъществяване на инвеститорски контрол, респективно договор за упражняване на авторски надзор по отношение на обект, чието изпълнение е възложено по договор за обществена поръчка между същия възложител и трети лица; при положителен отговор на втория въпрос и липса на изрично упълномощаване в съответните договори относно вида мандатни отношения, които се създават между възложителя и лицата, осъществяващи инвеститорски контрол и авторски надзор при приложение на чл. 292 ЗЗД; при положителен отговор на трети въпрос при сключени едновременно договор за осъществяване на инвеститорски контрол и договор за извършване на авторски надзор относно разпределяне обвързващата сила на подписите на лицата, които изпълняват съответните функции по тези договори по отношение на възложителя, и необходимостта лицата и по двата договора да положат кумулативно подписите си под съответните технически и строителни книжа в хода на изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка, доколкото за възложителя не е налице нормативно задължение да сключва подобни договори за съответната категория строеж. При заявените доводи в касационната жалба БТА формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и отменено в неговата цялост като се отхвърлят исковете срещу касатора, съответно се уважат предявените от него насрещни искове с присъждане на разноски като последица от това. Ответникът по касационната жалба „А-три архитектура и изпълнения“ ООД я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Заявява становище, че няма причини въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол поради наличие на очевидна неправилност, евентуално поради това, че касаторът е формулирал въпроси, изопачавайки установените по делото факти, както и въпроси, които не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на касационната инстанция. Въпросите, за които касаторът твърди, че са от значение за прилагане на закона и развитие на правото не са обуславящи изхода на делото, и не са били включени в неговия предмет. В случай, че касационно обжалване бъде допуснато, ответникът претендира въззивното решение да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по молба на „А – три архитектура и изпълнение“ ООД, обективираща претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на стойността на извършени от ищеца доставки и СМР по договор № РД-14-Фсо-19/07.08.2018 г. в размер 87 227, 75 лв., 5 892, 94 лв. с ДДС – извършени допълнителни доставки и СМР на обекта поради настъпило на 18.06.2018 г. наводнение, и 4 434, 07 лв. мораторна лихва върху главницата от 87 227, 75 лв. за периода от 20.10.2018 г. до завеждане на исковата молба. Ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 87 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата от 78 816 лв. - неустойка за разваляне на договора, сумата от 14 299, 14 лв. - недължимо платено възнаграждение поради неизпълнение на договорни задължения, както и сумата от 2 556, 60 лв. - обезщетение за забава върху горепосочените суми в размер на законната лихва от 08.02.2019 г. до 23.05.2019 г. - датата на подаване на насрещната исковата молба. Първоинстанционният съд е уважил предявените от ищеца искове и е отхвърлил насрещните искове. Въззивната инстанция е преценила решението на Софийски градски съд за валидно и допустимо, както и, че с него правилно са установени фактите по делото, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратила към тази част от решението. Съдът е счел за несъответна на доказателствата по делото поддържаната от въззивника БТА теза, че не е приел нито една от извършените СМР в обекта, тъй като протоколите не били подписани от представляващия агенцията. Преценил е, че, предвид необходимостта от специални технически знания, възложителят е делегирал правомощията си по оценка и приемане на СМР на лице с инженерно образование в тази област, какъвто е инженер Б., с когото е бил сключен договор за осъществяване на инвеститорски контрол, а отделно от това, е бил сключен договор с архитектурна агенция “Братя К.“ за упражняване на авторски надзор, част от който е участието в комисии по етапното приемане на извършените строителни работи и подписването на строителни книжа. Съобразил е, че всяко лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Поради това e приел, че протоколите от 01.10.2018 г. и от 09.10.2018 г. дават израз на съгласието на възложителя безрезервно да приеме описаните в тях СМР, тъй като подписите на инженер Б. и архитект К. гарантират, че видовете работи са извършени и подлежат на заплащане. От значение единствено в отношенията между възложителя и поверениците му е евентуалното неодобрение на извършените от тях действия, но това според въззивния съд не може да се отрази на правата на изпълнителя да получи възнаграждение за описаните в протоколите СМР. Същите съображения е счел за приложими и относно извършените в хода на изпълнението на договора замени на едни СМР с други. Мотивирал е недопустимост на възраженията относно разминаване на положената настилка в обекта с техническото задание и, че вложените материали не съответстват на уговореното в договора качество, тъй като в протокола 09.10.2018 г. е посочено, че всичко изпълнено на обекта съответства на договореното и няма недостатъци. Вследствие на това съдът е счел за необосновано особеното мнение на вещото лице П., който е изразил становище, че вероятно настилката е компроментирана поради използване на некачествен материал /материал, който с времето е продължил да съхне/, лоша основа /циментова замазка/ или лош монтаж. Съставът на Апелативен съд София е отделил като безспорно обстоятелството, че на 18.06.2018 г. помещението, в което са били извършвани възложените строително-монтажните работи е било наводнено от дъждовни води и шест месеца по-късно самият възложител е установил, че в помещението влажността е над нормата, което еднозначно е потвърдено и от вещите лица К. и Т.. Според заключението на мнозинството експерти тази влажност е въздействала върху качеството на дървената настилка и е предпоставила появата на фуги. В заключение съдът е направил извод, че, независимо дали влажността е произтекла от наводнението или от спецификата на помещението /сутерен/, и в двата случая е поради причина на външни влияния, а не по вина на изпълнителя. В мотивите на въззивното решение съдът абстрактно е допуснал, че, ако причината за образуването на фугите е използването на лош материал, или на скрити недостатъци в циментовата замазка, или на некачествен монтаж, то доказването на тези факти е изцяло в тежест на заинтересованата страна - възложител, но такива доказателства по делото не са били ангажирани. По-нататък в решението въззивният състав е оценил причиненото наводнение като резултат от небрежността на възложителя да положи необходимата грижа на добрия стопанин за собствения си имот като вземе всички необходими мерки така, че да не допусне наводнение на сутеренното помещение в сградата. При настъпил падеж за изпълнение на задължението за заплащане на извършените СМР възложителят БТА е изпаднал в забава, поради което въззивният съд е счел за основателна и претенцията за мораторна лихва. Апелативният съд е споделил изводите на първостепенния, че насрещните искове са изцяло неоснователни, тъй като всички възложени СМР са били изпълнени, поради което съдът е отрекъл достоверността на твърдението, че е налице съществено неизпълнение на договора, обуславящо правото на БТА да го развали. Като резултат от това съдът е преценил претендираната неустойка за разваляне за недължима. При съвкупен анализ на доказателствения материал по делото като неоснователна съставът е приел и претенцията за възстановяване на разходи, извършени във връзка с отстраняване на некачествено изпълнени СМР, с мотив, че по делото не е установено такива некачествено изпълнени СМР да са били извършени, а от друга страна не са ангажирани доказателства за заплащане в полза на трето лице на възнаграждение, което да изпълни вместо „А-три архитектура и изпълнение“ ООД качествено тези СМР. Не са налице основанията, релевирани от касатора, за директен и факултативен достъп до касационен контрол. Наведеното твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение не е обосновано съобразно установената от настоящата инстанция практика. Въпреки това, отново следва да бъде изяснено, че релевираният порок, който обосновава необходимост от директен достъп до касационен контрол, предполага прилагане от въззивния съд на несъществуваща/отменена правна норма, или прилагане на норма в нейния обратен смисъл, както и драстично нарушаване правилата на формалната логика и на основни правни принципи. Подобни пороци не се констатират от настоящия състав при запознаване с мотивите на обжалвания съдебен акт. Твърденията на касатора ответник за нарушения на чл. 264 ЗЗД и чл. 5 ЗОП, както и на процесуалните правила, задължаващи съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, изцяло се субсумират под разпоредбата на чл. 281, т. 3, предл. 1 и 2 ГПК и представляват оплаквания за обикновена неправилност. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси не притежават характеристиката, очертана в чл. 280, ал. 1 ГПК, да са обусловили произнасянето на въззивния съд и да са включени в предмета на спора, съответно да кореспондират с оплакванията в касационната жалба, а не да са хипотетично зададени. Двата въпроса, за които касаторът твърди, че са разрешени в отклонение от практика на касационната инстанция, не могат да обусловят достъп до касационен контрол, тъй като въззивният съд не е отрекъл необходимостта приемането на извършената работа да е манифестирано изрично чрез нарочно съставяне на приемо-предавателни протоколи или черз конклудентни действия. Отделно, те не кореспондират с оплакванията в касационната жалба. Последните акцентират върху допуснати процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест по приемане на работата, както и при обсъждане на доказателствения материал в неговата цялост. Релевантни биха били процесуалноправни въпроси, поставени в корелация на изложеното в жалбата, или въпроси относно възможността приемането на възложената работа да бъде извършено от трето лице, различно от възложителя, но такива не са зададени. Втората група въпроси, които касаторът е подвел под хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също не са от естество да обусловят позитивна селекция на въззивното решение с цел извършване на касационен контрол. Въззивният съд не е мотивирал решаващите си изводи, изхождайки от правната природа да договорите за инвеститорски контрол и авторски надзор и тяхното действие, а е акцентирал върху обстоятелството, че възложителят изрично е натоварил инженер Б. и архитектурна агенция „Братя К.“ вместо него да преценяват дали работата на изпълнителя е извършена качествено и съобразно постигнатите уговорки, предвид притежаваните от тях специални знания. Дали правилно е разтълкувал волята на страните, обективирана в договорите, съответно дали с тези договори е уговорено упълномощаване за приемане на извършената от изпълнителя работа е въпрос по правилността на въззивното решение, която не може да бъде изследвана в настоящото производство. Във въпросите е заложена тезата, че възложените от БТА СМР не са изпълнени в съответствие с договореното, която е в пряко противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и с изслушаните и приети експертни заключения. Отделно, касаторът не е изложил никакви съображения коя правна норма се нуждае от разяснение поради проблеми в правоприлагането й като ги илюстрира с примери, или коя практика счита за неправилна или неактуална, съответно не е аргументирал нуждата от промяната й. Цифровото посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се явява достатъчно условие за осъщестяване на касационен контрол, тъй като настоящата инстанция няма задължението служебно да преценява необходимостта от наличието на някой от критериите, които биха могли да обусловят достъп до касация. Изложеното налага извод за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в доказания по делото размер от 6 979, 15 лв. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС