Определение № 60485 от 15.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 708/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. Х. В., приподписана от адв. Б. В. Ж., срещу въззивно решение № 100244/25.09.2020 г., постановено от Великотърновския апелативен съд по въззивно гр.д. № 150/2020 г. Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – представителство чрез адвокат, който не притежава процесуални правомощия. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба и по време на делото е бил непълнолетен, поради което е следвало да извършва лично процесуални действия, одобрени от майка му. По делото е представляван от адв. С. Д., упълномощен от майка му М. Х., като негов законен представител. За решенията по делото бил научил от адв. Б. Ж. (той е процесуален представител на другия ответник по делото, необходим другар на Л. В. и негово баща, с когото имат еднакви, а не противоречиви интереси) Насрещната страна Уникредит Булбанк, не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Х. Л. В. е необходим другар на касатора, а не негова насрещна страна, така че неправилно му е връчен препис от касационната жалба, като същият няма право на отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Русенски окръжен съд, е обявил, на осн. чл. 135 ЗЗД, за относително недействителен спрямо Уникредит Булбанк договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 27 от 23.04.2018 г., по описа на нотариус Г. Г., с район на действие РС - Русе, по силата на който длъжника на банката - Х. В., е дарил на сина си Л. В., със съгласието на неговата майка М. Х., недвижими имоти, подробно индивидуализирани в решението. Възложил съдебноделоводните разноски в тежест на ответниците. За да постанови този резултат, съдът установил, че банката е отпуснала кредит на „Полисан“ АД. Вземането е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот на длъжника в [населено място], [улица], залог на стоки и материални ценности и залог на вземания. Ответникът Х. В. е встъпил като съдлъжник. Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумата от 1 369 081 лв. в полза на банката срещу двамата солидарни длъжници. Малко преди да настъпи изискуемостта на вземането, солидарният длъжник Х. В. се е разпоредил чрез дарение, в полза на непълнолетния си син Л. Х. В., действащ със съгласието на майка си, със свои недвижими имоти. Съдът достигнал до заключение, че е осъществен фактическият състав по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и е уважил исковете. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване, като възпроизвежда касационните си доводи по чл. 281 ГПК, като счита, че това обуславя извод за очевидна неправилност на въззивното решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съображенията, идентични с тези по касационната жалба не сочат на порок, който може в случая да обуслови очевидна неправилност в смисъла, вложен от законодателя в цитираната разпоредба. При подаване на касационната жалба Л. Х. В. е пълнолетен, така, че съдът няма задължение и служебно да следи изцяло за правилност на въззивното решение. Освен това и подобен порок - по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК, не се следва само поради твърдение за ненадлежното процесуално представляване на касатора. Касае се не за производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а за касационно производство, в който случай трябва освен нарушение на съдопроизводствено правило, да се твърди още, че именно поради допускането му, е постановен крайният (неправилен) резултат по спора, т.е, че нарушението е съществено. В случая няма подобно твърдение - че именно поради ненадлежно представителство страната не е могла да направи конкретни оспорвания на фактически твърдения на насрещната страна, че не е навела конкретно изяснени правни доводи, че не е възразила на определени доказателствени искания и правни съображения, направени от насрещната страна, че сама е пропуснала да въведе релевантни факти в предмета на спора или да посочи относими и допустими доказателствени средства. В касационната жалба няма оплаквания за неправилност на фактическите изводи на съда или на неговите правни заключения. Следва да се посочи, че процесуалната защита на двамата ответника – баща и син, с непротиворечиви интереси, е била еднаква, макар и осъществявана от двама различни адвокати. Всъщност, касационната жалба на Л. Х. В. е приподписана от адв. Б. В. Ж., който е процесуалният представител по делото на другия ответник по иска - Х. Л. В., длъжник и праводател по дарението, предмет на иска по чл. 135 ЗЗДq и баща на касатора – приобретател по договора. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът