Определение № 3000 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4153/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Ж. Б., срещу определение № 1955/28.07.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1572/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение № 1573/15.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1572/2023 г. на Апелативен съд – София. Излагат се доводи за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че в определение № 1573/15.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1572/2023 г. на СГС, във връзка с обжалването на което е направено искане за достъп до системата за правна помощ, изрично е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, поради което за жалбоподателя съществува правен интерес от предоставяне на правна помощ, за да може да упражни правото си да обжалва постановения акт. Посочва се също, че за всяко производство пред ВКС се изисква жалбата да бъде приподписана от адвокат, освен ако жалбоподателят има юридическа правоспособност, като в случая същият няма такава. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение № 1955/28.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1572/2023 г. Софийският апелативен съд е посочил, че от представените от Р. Б. декларация за материално и гражданско състояние и други писмени доказателства се установява, че същият отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ. Въпреки това е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 ЗПП не се предоставя /дори и да са налице предпоставките по чл. 23, ал. 3 ЗПП/, когато предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая Б. е направил искане за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване пред ВКС на определение № 1573/15.06.2023 г., постановено по делото, с което съдът е оставил без разглеждане частните му жалби срещу протоколно определение от 08.025.2022 г. по гр. д. № 5886/2020 г. на Софийски градски съд в частите му, с които съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за издаване на съдебно удостоверение, това за допускане на тройна съдебно- почеркова експертиза, както и искането за даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК, т.е. съдът е оставил без уважение искания за събиране на доказателства. Въззивният съд е отбелязал, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на самостоятелно обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е изрично предвидено от законодателя. В случая посоченото протоколно определение не подлежи на обжалване в частите, с които се оставят без уважение исканията за събиране на доказателства, като евентуални процесуални нарушения, допуснати от съда, биха били основание за отмяна на акта по същество на спора поради неправилност. Поради това съдът е оставил без разглеждане като недопустими частните жалби на Б. против протоколното определение в посочените му части. С оглед на това е приел, че след като определението в тези му части не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, то допускането на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Обжалваното определение е правилно. Когато се преценява дали предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея /чл. 24, т. 1 ЗПП/, следва да се вземат предвид действията, за извършването на които се иска помощта. Жалбоподателят, видно от молбата му депозирана пред въззивния съд, е поискал правна помощ за изготвяне на жалба срещу определение № 1573/15.06.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1572/2023 г. на Апелативен съд - София, с което са оставени без разглеждане като недопустими няколко частни жалби против различни части на протоколно определение от 08.02.2022 г. по гр. д. № 5886/2020 г. на СГС. В случая не е обосновано предоставянето на правна помощ, тъй като определението в посочените по-горе части подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. В хипотезата на чл. 274, ал. 2 ГПК законодателят не е предвидил изискване жалбата да бъде приподписана от адвокат или лице с юридическо образование, нито да съдържа мотивирано изложение на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това настоящият състав намира, че е налице и хипотезата на чл. 24, т. 2 ЗПП. С определението, чието обжалване се цели, въззивният съд е оставил без разглеждане частните жалби на Р. Б. срещу протоколно определение на първоинстанционния съд, с което се оставят без уважение искания за събиране на доказателства. Определението на първоинстанционния съд е по движение на делото. Константна е практиката на ВКС, че определенията по движение на делото не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и тяхната правилност се преценява при обжалване на постановеното решение. Поради това предоставянето на правна помощ е неоправдано, и правилно е отказано от въззивния съд. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение