Определение № 609 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 859/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 1527/18.07.2012 година на Д. И. Д. от [населено място] заявена чрез адв. К. Б. - САК срещу въззивно Решение Nо 252 от 08.06.2012 година по гр.възз. д. Nо 804/2011 година на Софийския окръжен съд, в частта, с която е отменено решението на първата инстанция и постановено ново като искът за съдебна делба на апартамент в [населено място] ,[жк][жилищен адрес] сградата на Ж. ”Г. И. В.”- С., е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила касаещи правилното изготвяне на съдебния протокол, уважаване на доказателствените искания, отделяне на спорното от безспорното, както и на материалния закон, основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, касаторът поддържа, че допускането на касационното обжалване се свързва със следните въпроси, считайки ги за обусловили изхода на правния спор - следва ли съдът да води запис на съдебното заседание, ако не е възможно да се записва всичко казано в съдебната зала; следва ли съдът да приеме доказателства по делото, представени пред въззивната инстанция, в противоречие със разпоредбите на ГПК, след като тези доказателства не са нито нови, нито новооткрити; порочно ли е решението на съда, позовано на недопустими доказателства; решението на съда, когато не е допуснал събирането на доказателства, не нарушава ли равнопоставеността между страните: при направено възражение за обстоятелства, за които не се спори, съдът следва ли да отдели спорното от безспорното и следва ли да се доказват обстоятелства за изтекла придобивна давност върху недвижим имот, ако направеното възражение не се оспорва от ответната страна, с оглед на които поддържа довод за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК на съдебната практика по приложение на ЗСГ, ЗЖСК, ЗС и по конкретно по приложение на чл. 35 ал. 2 ЗЖСК относно придобивния момент на правото на собственост, в хипотезите когато преди смъртта на общ наследодател, е налице влязъл в сила окончателен разпределителен протокол и ценообразуване на обектите, но самият нотариален акт за право на собственост в ЖСК е издаден след смъртта на наследодателя, с оглед на съществуваща колизия с нормите на ЗГС и ЗС и коя е приложимата норма, позовавайки се на Решение Nо 1674 от 30.06.1974 година по гр.д. Nо 1102/1973 год. на ВС-II отд. По делото е подаден отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК от ответника по касация- Г. К. Б. чрез адвокатите Д.Ц. и Е.Х. - САК, с който отговор се поддържа становище, че с изложението към касационната жалба защитата на касатора не се сочи конкретен правен въпрос, който да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна или незадължителна съдебна практика, или да е от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото, в която насока за дадените с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС разяснения. Поддържа се довод, че изразените съображения са равни на липса на съображения, който да обосновават допускане на касационното обжалване, а доводите касаят по същество касационната жалба и по конкретно приложение на разпоредбите на чл. 23 ЗЖСК, чл. 35 ал.2 и ал.3 ЗЖСК, по приложението на който текстове е налице постоянна съдебна практика. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на правния спор- иск за съдебна делба в първата фаза-по допускането. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решението на районния съд по допускане на делбата на недвижим имот, включен в делбената маса по искане на Д. Д., а именно - апартамент Nо 5 в [населено място][жк]в блок на Ж. ‘Г..И. В.” Nо 305А ет. 3, след като е приел, че собствеността на процесното жилище е придобита след прекратяване на брака на наследодателя Н. Д. и съпругата му Р. Д., последната единствено заместила наследодателя в членственото-правоотношение със Ж. „И. В.” на основание чл. 23 ЗЖСК, след издаването на нотариален акт по чл. 35 ал.2 ЗЖСК. При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и/ или т.3 ГПК. По силата на задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК- Решение Nо 216 от 30.07.2010 година постановено по гр.д. Nо 263/2009 година, ВКС-II г.о. се приема, че право да встъпят в членственото правоотношение на член- кооператор в Ж. имат само лицата, изрично посочени в закона- чл. 23 ЗЖСК, в която насока е и предхождаща задължителна съдебна практика – ПП ВС 3/83. След като се касае до ред за встъпване в членствено правоотношение, като съвкупност от лични и имуществени права на починалия член – кооператор в Ж., уреден от специален закон, то не може да се поддържа, че общите правила за наследяване на лицето, когато същото е било член –кооператор е Ж. или друга кооперация, са в отношение на колизия- специалният закон винаги има приоритет на приложение пред общия закон. Не е налице противоречива практика по приложение на разпоредите на ЗЖСК, след като с цитираното решение по реда на чл. 290 ГПК относно придобивният за член-кооператора момент на правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 35 ал.2 от ЗЖСК изрично се установява, че „правото на собственост на жилища или други обекти в ЖСК се придобива от член-кооператорите с издаването на нотариален акт по реда на закона”. Правото на собственост се придобива първоначално от Ж. на някое от визираните в чл. 77 ЗС придобивни основания, поради което отново не може да се поддържа теза за колизия на правни норми или придобивни основания по ЗЖСК и ЗС, респ. ЗСГ. Изложените правни съображения по приложение на ЗЖСК се споделят от съдилищата безпротиворечиво, поради което не се налага ново тълкуване с оглед уеднаквяване на съдебната практика. Не е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като цитираното и приложено Решение Nо 1674 визира разбиране, преди действието на ЗЖСК, приет с ДВ. бр. 55/14.07.1978 г. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия