Определение № 346 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 21.05.2012г. по гр.д.№554/2012г, с което Апелативен съд София е уважил иск с правно основание чл.93 ЗЗД Жоподателят Н. Г. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът К. С. П., чрез процесуалния си представители поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил Н. Г. да заплати на К. С. на основание чл.92 ЗЗДq във вр. с чл.6 от договор за заем от 28.05.2003г. сумата 108 057лв./сто и осем хиляди петдесет и седем лева/- неустойка по същия договор, дължима за периода 11.06.2007-17.05.2008г. начислена върху сумата 79 856лв.- левова равностойност на 50 000 щатски долара към датата на падежа по същия договор Прието е за установено, че с влязло в сила решение, по иск по чл.240 ЗЗД Н. Г. е осъден да заплати на К. С. главница от 63 377лв., като в мотивите на решението по гр.д.№ 1861/2009г. АС София е посочил, че левовата равностойност на заетата сума от 50 000 щ.д. към датата на падежа, когато вземането е станало изискуемо е 79 856лв., но предвид диспозитивното начало в процеса, на ищеца е присъдена посочената цена на иска 63 377лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването му 17.05.2008г. В решението за изложени решаващи мотиви по възражението на ответника, че заемната сума не му била предадена, като е прието, че влязлото в сила решение, с което ответникът е осъден да върне сумата 63 377лв. главница по договора за заем обвързва страните, налице е сила на пресъдено нещо относно задължението за връщане на заетата сума и въпросът за действителността на реалния договор за заем не може да бъде пререшаван. Прието е, че предявеният като главен иск за заплащане на неустойката е основателен, тъй като неустойката е уговорена за забава, а такава е налице. Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за недействителност на неустоечната клауза поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави /чл.26,ал.1 ЗЗД/. Прието е, че не е налице уговорка за неустойка при накърняване на добрите нрави: в нарушение на принципа на справедливост като морална норма с правно значение, тъй като в случая уговорката за 0.5% дневна неустойка след падежа на задължението цели стимулирането на длъжника да погаси в срок задължението си по договора за заем и такава уговорка не превишава предела на обичайните и допустими такива клаузи пред вид целта на договора и обичаите в практиката по тези договори и тази уговорка не е извън пределите на нравствената допустимост и справедливост и не е в противоречие с принципа гражданско-правните сделки да не могат да бъдат ползвани за неморално облагодетелстване. Изложени са съображения за това, че липсата на уговорка за краен стойностен предел на неустойката и на фиксиран времеви срок, до който се начислява също, не прави неустойката нищожна поради противоречаща да добрите нрави. На ответника е предоставен безлихвен заем на значителна сума за срок от една година, като интересът на кредитора може да бъде гарантиран именно чрез вземане за неустойка, което да стимулира длъжника към пълно и точно изпълнение на падежа. Прието е, че нито размерът на неустойката, нито периода до който тя може да бъде начислена водят до нищожност на поетото задължение. Прието е за неоснователно и възражението за прекомерност на неустойката и искането за намаляването й /чл.92,ал.2, предл.първо ЗЗД/ до размера на средната лихва за банкови депозити на търговските банки за процесния период. Непогасената главница по договора за заем е с левова равностойност към датата на падежа 79 856лв. и неустойката която се претендира върху нея за 341 дни /11.06.2007-17.05.2008г./ в размер на уговорените 0.5% дневно е 108 057лв. Преценката за прекомерност следва да се направи към момента на неизпълнението на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят твърди, че с решението е даден отговор на въпроса дали уговорка за неустойка в размер на 0,5% дневно без ограничение във времето е нищожна и какви са критериите, при наличие на които следва да се счете за прекомерна същата. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 21.06.2011г. по гр.д.№541/2010г. ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че договорната клауза за неустойка би могла да се нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните, решение от 22.06.2010г. по т.д.№911/2009г. І т.о. на ВКС, в което е прието, че с т. 3 на Тълкувателно Решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 ОСТК на ВКС се приема, че не е нищожна клауза за неустойка в търговски договори, уговорена без краен предел или фиксиран срок, но преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай и то към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, решение от 25.02.2009г. по т.д.№395/2008г., Іт.о. на ВКС, в което е прието, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право, каквито са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване С оглед на така изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто г.о., намира че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса :доколкото уговорка за неустойка в размер на 0,5% дневно без ограничение във времето е нищожна, тъй като нарушава моралните правила или следва да се приеме, че не се касае за прекомерност по смисъла на чл.92, ал.2 ЗЗД. Предвид изложените съображения, съдът