Определение № 2116 от 12.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. –М. К. И. от [населено място],чрез адв. В. И. срещу решение №229 от 03.08.2022г .по в.гр.д. № 133/2022г. на Окръжен съд-Монтана,с което е след отмяна на решение №12 от 21.01.2022г по гр.д№1568/2021г. на РС-Лом относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете К. Д. Г.,режимът на лични контакти и издръжката по искове на основание чл. 127,ал.2 и чл.143 СК въззивният съд е постановил родителските права да се предоставят на бащата Д. А. Г.,местоживеенето е определено при него,определен е режим на лични контакти майката -сега касатор.Определена е дължимата издръжка занапред. Въззивният съд е ревизирал изводите на първоинстанционния съд,че е в изключителен интерес на детето е родителските права да се предоставят на майката. За фактическо изясненяване на въпроси от значение за спорните права и интереса на детето въззивната инстнация е проявена дължимата активност при допускане и събиране на доказателства-възлагане на нов социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” [населено място], изслушване и приемане на заключение на вещо лице психолог по задача поставена от бащата на детето като въззивен жалбоподател и като е допуснато изслушване на допълнително доведени от страните свидетели.Провел е и „очна ставка“ поради противоречивите им твърдения. Въззивният съд не е проявил активност в същата степен при обсъждането на събраните по делото доказателства и преценката им по критериите ,разяснени в ППВС №1/1974г.които иначе съответно е изтъкнал и цитирал като дължима насока на своите мотиви: факти относно възпитателските качества ,моралния облик ,начин вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето ,желание да живеят с него, привързаност на детето към съответния родител ,помощ на близки до детето трети лица ,на която при нужда да се разчита,социална среда в която предстои детето да живее /бит,нрави, манталитет на обкръжаващите родителя лица/ ,жилищно –битови условия ,финансови възможности ,начин на живот, пол и възраст на детето/,също така обучение, осигуряване на подходяща среда за образование.След като е приел, че и двамата родители желаят да им бъдат предоставени родителските права по отношение на детето К., вече навършила пет години, условията на живот в жилищата им са адекватни и подходящи, като и двамата притежават необходимия родителки капацитет, предпочитанието към бащата при възлагане на родителските права според мотивите на въззивната инстанция е заради по- добри битови условия - което не е определящо; че бащата няма създадени връзки с други жени и желае изцяло да се посвети на детето /няма корелиращи изводи по отношение на другия родител по така посочения от въззивния съд критерии /; че има добра семейна среда и е подпомаган от родителите си,баба и дядо на К. /този изводът е мотивиран от безспорни обстоятелства, както и от доказателствата по делото и е основан на тях/ Корелиращият извод за майката в тази насока е, че работи на пълен работен ден /същото следва и от доказателствата за трудова заетост при бащата,но те не са обсъдени/; че майката няма възможност да ползва помощ от близки и често е принудена да държи детето при себе си на работното си място.На следващо място е изтъкнато ,че бащата като отношение и поведение не е имал укорими прояви ,които да застрашават морала или психиката на дедето и да му вредят. Корелиращият извод на съда за майката в тази изследвана насока не е изразен ясно, при изложените от въззивната инстанция мотиви. Изтъкнато е, че майката водела детето на детска градина несресано, докато кашля, т.е болно и често с дрехи, неподходящи за времето или отеснели,че в детската градина имало случай при който детето реагирало неподходящо на ситуация по време на провеждано от учителката Цв.П. музикално занимание. К. наподобила танца кючек,тази проява учителката, изслушана по делото като свидетел ,след разговор с детето свързала с възприемане поведението на майката. Въззивният съд е обобщил ,че тези събития, макар и дребни на пръв поглед,които може би се случват във всяко средностатистическо семейство,водят до извода ,че майката среща по- големи трудности при отглеждането на своето дете и затова от всички доказателства следва извод,че бащата ще се грижи по-добре за него и че има капацитет и възможност да продължи да го отглежда и възпитава.Последното съображение кореспондира с приетото от въззивния съд ,че след раздялата на родитеитите през 2019г детето им,тогава на възраст от две години, първоначално е останало да живее „при баща си” и по-късно, след като ответницата се установила да живее в апартамента на брат си в същия град,започнала да го взема „епизодично”. Бащата също живее в [населено място] ,но родителите му имат отделен апартамент в същия блок и помагат за отглеждането. Въззивният съд не е обсъдил привременните мерки,определени от районния съд на 04.08.2021г в хода на висящия процес по иска на бащата,/спазвани като режим към момента на въззивното решение/ ,включително ефекта им като цяло.С привременните мерки упражняването на родителските права е било дадено времено на бащата и местожителството е определено в неговия дом, определена е и месечната издръжка ,както и майката да взема детето при себе си всяка седмица от месеца, от понеделник до сряда /до18.00ч./с преспиване ,както и през последната събота и неделя от месеца. В това производство ,образувано по реда на чл.323,ал.1 ГПК ,първоинстанционният съд е пристъпил към изслушване на двамата родители и на социалния работник ,изготвил възложения на Дирекция „ Социално подпомагане” [населено място] доклад. При изслушването родителите са изразили спорното си виждане за инцидентната ситуация към момента,за интереса от привременни мерки/оспорван от ответницата по иска/,или как мерките евентуално да се постановят приемливо и за двамата родители, предвид повишената заетост при майката през летните месеци и възможността бабата на детето по бащина линия да продължи активно да оказва помощ. На практика, тя е посветила времето и усилията си за отглеждането на К. в значителна степен,изслушана е и като свидетел по делото. При така поделеното време за отглеждане и виждане при двамата родители,изводите на последващите социални доклади по делото,както и на вещото лице психолог сочат, че детето не усеща драматично раздялата между родителите ,на този етап още възприема всички като едно семейство,няма приоритетно наличие на привързаност към член на това семейство, водеща при него е привързаността към двамата родители, но също и към бабата и дядото, няма данни за родителско отчуждение. Вещото лице предупреждава какви са рисковете за К. при това положение и кои са доловените симптоми на тревога при детето В касационната жалба и приложеното /след указания/ към жалбата изложение се поставят въпроси в оспорване основанията на въззивния съд да предпочете бащата като отглеждащ родител и се изтъква ,че не са обсъдени от въззивния съд поотделно и в съвкупност събраните доказателства ,което е довело до противоречие с ППВС №1/12.11.1974гВъзприемането на по-добри битови условия при бащата не отговаря на обективната действителност и фактическата установеност по делото според приетите социални доклади,като тези и други изтъкнати в жалбата и изложението изводи на въззивната инстанция,предвид значението на редица установени обстоятелства в хода на делото,решението противоречи на критериите в постановлението и обощената практика за решение в интерес на детето.Въпрос,по който се изтъква противоречие с практика на ВКС в решение № 222/2015г по гр.д №6894/2014г,е за служебното задължение на съда да назначи съдебно- психологическа експертиза при данни за родителско отчуждение, като защитата отнася настоящия случай към поддържаното правно разрешение поради твърдението си,че насрещната страна има поведение целящо отчуждаване от майката и че макар въззивният съд да е назначил по делото вещо лице-психолог,задачата е била ограничена и при изготвяне на приетото заключение не е разговяряно с майката.Въпрос,по който се поддържа противоречие с решение № 235/2015г по гр.д №5841/2014г и решение №30/2019г по гр.д № 3060/2018г /и двете на Четвърто г.о на ВКС/е за задължението на въззивната инстнация да изслуша родителите, когато първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по чл.59,ал.6,предл. първо СК, дори без оплакване в тази насока и поради засиленото служебно начало.В случая се изтъква ,че първоинстанционният съд е изслушал родителите само в производството по привременни мерки и се поддържа ,че служебно задължение за въззивната инстанция в този случай е било да предприеме изслушването им. В отговор бащата на детето Д. А. Г. чрез адв. Д. Ц. изтъква,че не е налице точно и мотивирано изложение на касационните основания Единствено се поддържат основания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Не е формулиран конкретен въпрос във връзка с цитираната съдебна практика ,което е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба до разглеждане .Не е налице и противоречие с изтъкнатата практика на ВКС. Психологическата експертиза е назначена и заключава ,че няма данни за родителско отчуждение. Задължението на съда да изслуша родителите не означава, че след като изискването е изпълнено от първоинстанционния съд, както в случая, въззивният съд трябва да извърши изслушване повторно. Въззивният съд изрично се е позовал на ППВС №1/1974г и установените в него критерии ,посочил е защо в интерес на детето е да се отглежда от бащата .Касаторката не сочи кои конкретно доказателства не са обсъдени ,нито практика на която решението противоречи,което прави искането за допускане до касационно обжалване неоснователно Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е посочила кои правни разрешения на въззивния съд ,засягащи задълженията му като проява на засилено служебно начало в процеса при спор относно родителските права и мерки оспорва ,съответно в кои актове на ВКС тези разрешения счита за дадени в противен смисъл.След като се изтъква противоречие със задължителна за съдилищата практика или установена практика на ВКС по въпрос, засягащ служебното начало, това е достатъчно за да се счетат въпросите за конкретно повдигнати при основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК,като в този случай /съгласно указанията в Тълкувателно решение№1 от 19.02.2010г на ОСГТК /касационната инстанция е в правомощията си да ги уточни и прецизира.С оглед императивния характер на разпоредбите относно упражняването на родителските права и охраняването на интересите на непълнолетните деца,въпросите свързани с предоставяне упражняването на родителските права са от значение за решаването на делото.Налице е основание чл. 280,ал.1, т.1 ГПК по въпроса за критериите,които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо малолетни деца,по който въпрос е налице задължителна практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г.,според което следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата.Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител,който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да полага адекватни грижи, включително за тяхното възпитание и изграждане като личности.Родителските качества и проявата им имат най-голямо значение при отчитане интереса на детето.По този въпрос въззивният съд е длъжен да мотивира изводите си. Решаващите преценки по обжалваното решение са формирани без ясни изводи по тези водещи критерии и дават основание за допускане до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК Решението на съда трябва да отчита задължителните указания по тълкуването на закона,дадени в ППВС № 1 от 12.11.1974г относно комплексния характер на преценката, включително в частта по мерките относно личните контакти с неоглеждащия родител ,който режим въззивният съд също е определил без да отчита конкретни обстоятелства. Не е обсъден и ефекта от привременните мерките до момента на постановяване на решението.Също така задължително е да се обсъди констатиран от вещото лице-психолог резултат при детето във всички изложени по приетото заключение аспекти,а не само по формулираната при допускането на експертизата задача, поставена от едната страна в оспорване на мотива на районния съд,че имало тенденция фигурата на майката да бъде заместена от фигурата на бабата по бащина линия и това няма да е в интерес на детето. Касае се за изясняване и преценка на дадености,за които освен строго експертна психологическа оценка,необходима е в решаваща степен комплексна преценка на съда с обсъждане на всички обстоятелства в интерес на детето. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по останалите поставени въпроси в изложението.Назначената от въззивния съд психологическа експертиза,макар и допусната по конкретна задача,е дала заключение което не сочи необходимост въззивният съд да назначава мерки за преодоляване на родителско отчуждение при детето К.,или да назначава служебно друга експертиза.Двамата родители са изслушани в първоинстанционното производство,като съдът ясно е означил това свое процесуално действие ,макар да го е извършил в заседанието, което е насрочил за разглеждане на исканите привременно мерки. Поради това не се е налагало въззивният съд да отстранява служебно пропуск ,или процесуално нарушение,в каквато насока неотносимо се привежда цитираната в изложението практика на ВКС. Доколкото обаче необходимост от изслушване /включително повторно изслушване/ на родителите при спор относно възлагане упражняването на родителските права и мерките относно личните контакти следва да се преценява до приключване на производството при засилено служебно начало и предвид конкретните обстоятелства ,както и предвид твърденията на защитата на касаторката И. за настъпило след приключване на въззивното производство развитие, свързано с мерки по Закона за закрила на детето, при допускане на въззивното решение до касационно обжалване по друг правен въпрос, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да изслуша отново родителите,като им укаже да се явят лично за насроченото открито съдебно заседание. Предвид гореизложеното ВКС състав на ІІІ г.о.