Определение № 536 от 18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2369/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 481/28.02.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 130/13г., с което Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 306/19.10.2012г. на Софийския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 12/12г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответниците [фирма], [населено място] и Н. П. Й., [населено място] оспорват частната жалба. Върховният касационен съд Търговска колегия, І отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правилно е прекратено производството по делото поради неостраняване на нередовностите на исковата молба по чл.422 ГПК. Изложени са съображения, че при наличието на възражения за каузално правоотношение, с което е свързан издаденият запис на заповед, ищецът следва да установи наличието на основно вземане, чието изпълнение е обезпечено, като посочи фактите и обстоятелствата, свързани с това правоотношение. Частният жалбоподател поставя въпроса чия е доказателствената тежест, в случай, че ответникът по иска по чл.422 ГПК е въвел конкретно каузално правоотношение, а ищецът не е твърдял връзка на записа на заповед с друг договор между страните. Настоящият състав на ВКС констатира, че отговорът на поставения въпрос ще бъде даден по образуваното тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което произнасянето по настоящото дело следва да се спре на основание чл.229, ал.1 т.7 вр. чл.292 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд