Определение № 5231 от 17.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4208/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 2 - ал.4 АПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от „Специализирана болница за активно лечение по кардиология“ЕАД/„СБАЛК“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез упълномощен адв. А. Кукушева. Първата частна жалба е предявена против определение № 505 от 07.03.2023г., постановено от Административен съд - Плевен, по адм.д. № 182/2023г. Частният жалбоподател счита, че съдът не е съобразил реалната възможност за настъпване на труднопоправими вреди за „СБАЛК“ ЕАД като адресат на административния акт, тъй като прекратяването дейността на дружеството в конкретното населено място - гр. Плевен, ще доведе до невъзможност пациентите да имат достъп до болницата. Излага становище, че незабавното извеждане на болницата от ползвания от нея имот, в който предоставя медицинска помощ на лица, страдащи от сърдечно-съдови заболявания ще наруши възможността за осигуряване на адекватна медицинска помощ, а преместването й на новия адрес няма да бъде технически обезпечено. Твърди се, че вреди ще възникнат и поради прекратяването на трудовите правоотношения с наетия персонал, което ще бъде свързано с голямо социално напрежение и претенции за изплащане на финансови обезщетения по Кодекса на труда. Сочи, че от закриването и преместването на болницата ще настъпят значителни финансови разходи, свързани с логистиката и съхранението на медицинската апаратура. Втората частна жалба е подадена против разпореждане № 1252 от 03.04.2023г., постановено от Административен съд - Плевен по същото дело, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „СБАЛК“ ЕАД срещу определение № 1795 от 27.02.2023г. по адм. д.№ 1899/2023г. на Административен съд - София – град, с което на основание чл.133, ал.2 от АПК е изпратена жалбата на дружеството по подсъдност на АС- Плевен. Частният жалбоподател намира, че родово компетентен съд за произнасяне по частната жалба по адм. д.№ 1899/2023г. на дружеството е ВАС, а не АС- Плевен, поради което постановеното от него определение подлежи на обезсилване. Счита, че съгласно чл.133 АПК делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат, поради което в случая местно компетентен за разглеждане на жалбата е бил АССГ, а не АС- Плевен. Претендира се отмяна на обжалваното определение и обезсилване на обжалваното разпореждане от Върховният административен съд, като се постанови спиране на предварителното изпълнение на заповед №ДС – 30-01/07.02.2023г. на областния управител на област Плевен. Ответникът - Областният управител на област Плевен, не изразява становище по частните жалби по реда на чл. 232 АПК. Ответникът – Медицински университет - Плевен, оспорва частните жалби чрез ректора си Д. Димитров, който с писмени отговори, представени по реда на чл. 232 АПК, пледира за отхвърляне на частните жалби и оставяне в сила атакуваните съдебни актове, като законосъобразно постановени. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете частни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежна страна в преклузивния 7 - дневен срок, регламентиран в чл. 230 и чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК. Разгледана по същество частната жалба срещу определение № 505 от 07.03.2023г., постановено от Административен съд - Плевен, по адм. д. № 182/2023г. е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С него е оставено без уважение искането на „СБАЛК“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ДС-30-01/07.02.2023г. на областен управител на област Плевен, с която на осн. чл. 80 ал.1 от Закона за държавната собственост е наредено изземването от „СБАЛК“ ЕАД – София част от недвижим имот – частна държавна собственост с адрес: гр. Плевен, ул. „Г.В.В.“ № 91, в база „Проф. М. Ганчев“, корпус Б на МУ – Плевен, представляващи помещения с площ от 274 кв.м. на първи етаж и помещения с площ от 750 кв.м. на трети етаж, поради това, че "СБАЛК" ЕАД владее и държи без правно основание описания имот – прекратен е договор за наем, считано от 09.01.2023г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Плевенския административен съд е констатирал, че съгласно представеното по делото разрешение за осъществяване на лечебна дейност № СБ-322/25.04.2017г. "СБАЛК" ЕАД – София осъществява медицинска дейност на два адреса в гр. Плевен – на ул. „Генерал Вл. Вазов“ № 91 и на ул. „Пиер Кюри.“ № 2, като на втория адрес осъществява дейността си МБАЛ „Сърце и мозък“ – Плевен, която разполага с клиники по кардиохирургия, кардиология, анестезиология и интензивно лечение в системата на кардиологични болници в цялата страна. С оглед на това е преценено, че както лежащите в момента пациенти – 27 бр., така и преминаващите без хоспитализация и планирани пациенти, медицинският персонал и апаратура могат своевременно да бъдат пренасочени на втория адрес в гр. Плевен, намиращ се в непосредствена близост до първия и извършващ дейност по същите клинични специалности и направления и принадлежащ организационно към същата група лечебни заведения. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 166 ал.2 вр. ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на чл. 80 ал.3 ЗДС предварително изпълнение на процесната заповед за изземване на държавен имот, защото макар и да е възможно да причини организационни и административни трудности на болницата, то те няма да бъдат значителни и труднопоправими вреди, респ. да са противопоставими на защитавания от закона обществен интерес за бърза защита на държавната собственост. Според настоящия съдебен състав горепосоченото обжалвано определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, които да налагат отмяната на съдебния акт. Това е така, защото по силата на чл. 80, ал. 3 ЗДС, законодателят е предвидил, че обжалването на заповед за изземване на имот - държавна собственост не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. Това представлява изключение от общото правило в административното правораздаване, въведено в чл. 166, ал. 1 АПК, че оспорването спира изпълнението. Следователно предварителното изпълнение на процесната заповед е регламентирано в закон, поради което постъпилото искане за спиране следва е разгледано по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. От съществено значение е обстоятелството, че самото производството по чл. 80 ЗДС предполага наличието на важни държавни и обществени интереси, които трябва да бъдат защитени чрез незабавното изпълнение на издадения административен акт. Съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, основание за спиране на предварителното изпълнение е налице, когато то би причинило на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Само такива по вид и значение вреди могат да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение. В случая първоинстанционният съд правилно е преценил, че договорът за наем е бил сключен за максималния срок от 10 години, който безспорно е изтекъл на дата 08.01.2023г., като „СБАЛК“ ЕАД е била своевременно уведомена на 09.11.2022г., два месеца преди изтичането му за намерението на наемодателя за прекратяване. В конкретната хипотеза частния жалбоподател мотивира искането си, твърдейки евентуално нанасяне на вреди, които ще претърпи в резултат на незабавното освобождаването на имота. Процесната заповед е била издадена на 07.02.2023г, като е даден тридесетдневен срок за доброволно изпълнение от връчването й, който е изтекъл на 07.03.2023г. В тази връзка неоснователно се твърди, че незабавното изземване ще причини огромни финансови разходи, свързани с преместване и съхранение на медицинската апаратура. От датата на уведомяване за изтичащия наемен договор /09.11.2023г./ „СБАЛК“ ЕАД е разполагало с около четири месеца време, което е достатъчно, за да се организира логистично и да пренасочи пациентите, персонала и медицинската апаратурата, с което да минимизира своите разходи. Освен това, съгласно константната съдебна практика, когато претендираните вреди имат финансово съизмерим характер, те не са непоправими. От значение е обстоятелството, че в непосредствена близост е МБАЛ "Сърце и мозък "ЕАД в гр. Плевен, която извършва дейност по същите клинични специалности и направления и принадлежи организационно към същата група лечебни заведения. Възможността за реорганизация и пренасочване на дейността на дружеството - жалбоподател е реална и осъществила, както правилно приел първоинстанционния съд, поради което оплакванията на жалбоподателя не се включват в разбирането на законодателя за трудно поправими вреди. Освен това в гр. Плевен осъществяват медицинска дейност още Държавна многопрофилна университетска болница и множество частни болнични заведения, в т.ч. и МБАЛ „Сърце и мозък“, които също разполагат с кардиологични отделения, поради което пациентите, от областта и от цялата Северозападна България няма да бъдат лишени от възможността за качествена, специализирана кардиологична помощ, каквито твърдения са развити в частната жалба. Ето защо решаващият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваният съдебен акт - определение № 505 от 07.03.2023г., постановено от Административен съд - Плевен, по адм.д. № 182/2023г. е законосъобразно постановено и не страда от инвокираните в частната жалба пороци - отменителни основания. По отношение на втората частна жалба, с която се оспорва разпореждане № 1252 от 03.04.2023г., постановено от Административен съд - Плевен по същото дело, настоящият съдебен състав счита, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази частна жалба е релевирано възражение, че местно компетентен за разглеждане на жалбата, съобразно чл. 133 АПК е бил АССГ, а не АС- Плевен. Частният жалбоподател се позовава на съдебна практика по идентични казуси и счита обжалваното разпореждане на съда е недопустимо. Следва да се има предвид, че според нормата на чл. 133, ал. 1 АПК /Изм. – ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В ал. 2 от същия законов текст е предвидено, че когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата по ал. 1 се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на администрацията на органа, издал акта, а във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. Установява се безспорно, че адресати на обжалваната заповед и страни в производството са както „СБАЛК“ ЕАД, така и Медицински университет – Плевен. Настоящият съдебен състав счита, че в тази хипотеза са неприложими правилата за местна подсъдност по чл. 133, ал. 1 изр. 1 и по чл. 133, ал. 2, изр. 1 АПК. Следва да бъде приложено правилото на чл. 133, ал. 2, изр. 2 АПК за местна подсъдност на административния съд, в района на който е седалището на органа издал процесната заповед/областен управител на област Плевен/, до какъвто правилен извод е стигнал и административния съд. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 229 ал.1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат две категории актове: 1. определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и 2. в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение № 1795 от 27.02.2023г. по адм.д.№ 1899/2023г. на Административен съд София – град не е прегражда развитието на производството, а разглеждането му продължава в съда, на когото е изпратено. В дизпозитива на това определение съдът изрично е указал, че то не подлежи на обжалване, а и в приложимия АПК липсва разпоредба, посочваща, че определението, с което делото се изпраща по подсъдност подлежи на оспорване, а напротив - разпоредбата на чл.135, ал. 8 АПК повелява, че определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Проверка относно допустимостта на частната жалба е надлежно извършена от страна на АС- Плевен, с оглед на което тричленният съдебен състав на Върховния административен съд намира за правилно и законосъобразно обжалваното разпореждане № 1252 от 03.04.2023г., постановено от Административен съд - Плевен по адм.д. № 182/2023г., което обстоятелство изисква отхвърляне на частната жалба срещу този съдебен акт. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,