Определение № 327 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 229/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по искане на [община] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 469 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 780/ 2011 г. С посоченото решение, след като е отменено решение на Пещерски районен съд по гр.д.№ 947/ 2010 г., по предявените от М. В. Ц. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. Ц., извършено със заповед № 630/ 16.08.2010 г. на кмета на [община], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист „Строителство и контрол по строителството” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 575,86 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправните въпроси (уточнени съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) 1. налице ли е реално съкращаване на щата при противоречие между длъжностно разписание, утвърдено от кмета и структура на общинската администрация, приета от Общинския съвет; и 2.длъжен ли е работодателят да извърши подбор при съкращаване на длъжности с еднакво наименование, ако присъщите им трудови функции са различни и се изпълняват на различни места. Ответницата по касация М. Ц. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно. За да го постанови, окръжният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, което кметът на общината - касатор е прекратил с едностранно изявление поради съкращаване на щата – чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Съкращаването на щата е реално и ищцата не се е ползвала от предварителна закрила преди уволнение съгласно чл.333 ал.4 от КТ, но работодателят е извършил неправилно подбор. Задължението за подбор е изведено от обстоятелството, че в [община] са предвидени две длъжности за „главен специалист „Строителство и контрол по строителството”, независимо от това, че заемащият втората длъжност е имал трудови функции по длъжностната характеристика, които не отговарят на съответната длъжност и са различни от функциите на ищцата. Изведено е още, че щатната длъжност няма нищо общо с мястото на работа на лицето, което я заема. При така изложените от въззивния съд мотиви първият поставен въпрос не обуславя решението му, тъй като уволнението не е счетено за незаконно поради липса на реално съкращаване на щата. Напротив, въззивният съд изрично е посочил, че такова съкращаване е извършено и че то е реално. Следователно въпросът кой е компетентен да съкрати една щатна длъжност в общинска администрация е без значение за изхода от спора. Вторият въпрос обаче обуславя спора, тъй като въззивният съд е счел за работодателя да съществува задължение да извърши подбор между две длъжности с еднакво наименование, но с различни функции и с различно място на работа. Това разрешение противоречи на практиката на ВКС (чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – решения по гр.д.№ 954/ 2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 1152/ 2010 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 973/ 2009, ІV г.о.), поради което касационното обжалване следва да се допусне. По изложените съображения Върховният касационен съд