Определение № 4595 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 943/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. А. срещу въззивно решение № 316 /24.10.2025 г. по в.гр.д. № 239 /2025 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е отменено решение № 17 /07.01.2025 г. по гр.д. № 1229 /2024 г. на Хасковския районен съд в частта на определения режим на лични отношения на бащата К. И. А. с детето П. К. А., е определен по-разширен режим на лични отношения между детето и бащата. Жалбоподателят иска този режим да бъде разширен още, като прави предложения за това. Ответникът Д. П. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. Детето П. К. А. е родено на г. За мотивите на въззивния съд: Обсъдил е задълбочено доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства за фактите, които имат правно значение за спора поотделно и в съвкупност. Приел е следните правни изводи: И двамата родители имат нужните умения и качества, необходими за осъществяване на пълноценен контакт със сина си, както и битови условия и финансова възможност, необходими за обезпечаване нуждите на детето. Отношенията между родителите са влошени. Съдът е отчел обстоятелството, че по време на висящността на делото пред въззивния съд, детето на год. е навършило две години, поради което определеният с обжалваното решение режим на лични контакти за този период – до навършване на две години, не следва да бъде обсъждан. Ценейки заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд съдебно психиатрична експертиза и констатациите, обективирани в социалния доклад, съдът e прие., че режимът на лични отношения между бащата и детето следва да бъде определен като поетапен такъв, изводи в каквато насока се изложени и в мотивите към обжалваното решение. Такова е и желанието на страните. На този етап – навършени две години на детето, съдът e намерил, че режим с приспиването на детето при бащата не следва да се определя. Такъв се явява адекватен едва след навършване на три годишна възраст на детето. В тази насока заключението на експерта – психолог е категорично и обосновано с това, че прилагането на режим с приспиване следва бъде осъществен след провеждането на по-чести и по-кратки срещи на бащата с детето и след адаптирането му в детската ясла, в която синът на страните е записан през 2025 год. – 2026 год.. Въззивният съд е приел, че другото обстоятелство, което следва да бъде съобразено при определяне на режима на лични контакти, е времевата заетост на въззивника (бащата). В тази насока по делото са събрани доказателства, че въззивникът работи като Ди Джей, като основно ангажиментите му са всеки петък и събота от седмицата. Въззивният съд е приел, че е налице промяна в поведението на майката, констатирана от социалния работник, изготвил доклада, в който се посочва, че от нейна страна се проявявала гъвкавост при определяне на срещите между бащата и детето. Така съдът е намерил за уместно да се запази режимът на лични контакти между бащата и детето през неделните дни, но с по-разширен времеви диапазон, като бъде осигурена възможност за майката да прекарва със сина си време през почивните дни. Съдът е приел, че това време би било недостатъчно за бащата със сина му, отчитайки и заетостта на бащата през съботните дни, съдът е счел, че следва да бъде определен режим на контакти и през други дни на седмицата, като е предвидил, че след навършване на тригодишна възраст на детето, срещите с бащата да се разширят, включително с два пъти по 15 дни през лятото. Така въззивният съд е обосновал променения и разширен режим на лични контакти между бащата и детето (дословно): До навършване на три годишна възраст на детето: Всяка втора и четвърта неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, със задължение бащата да взема детето от дома на майката и го връща там след изтичане на определеното време; Всяка първа и трета сряда от месеца за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, бащата да взема детето от детската ясла /детската градИ./ и го връща в дома на майката, след изтичане на определеното време; Всеки първи и трети четвъртък от месеца за времето от 17.00 часа до 20.00 часа, бащата да взема детето от детската ясла /детската градина/ и го връща в дома на майката, след изтичане на определеното време; В случай, че детето през посочените дни от седмицата – сряда и четвъртък не е на градИ., вземането да става от дома на майката. След навършване на три годишна възраст на детето - За времето от 10.00 часа на всяка втора и четвърта неделя от месеца до 10.00 часа в неделя до 08.00 часа в понеделник, с приспиване, със задължение бащата да взема детето от дома на майката в неделния ден и го води в понеделник в детската градина /детската ясла/, а в случай, че детето не е на детска градина в понеделник, връщането да става в дома на майката; За времето от 17.00 часа на всяка първа и трета сряда от месеца до 08.00 часа в четвъртък /следващ срядата/, с приспиване, със задължение бащата да взема детето в сряда от детската градина /детската ясла/ и то връща там в четвъртък, след изтичане на определеното време, а в случай, че детето не е на детска градина в сряда и четвъртък, вземането и връщането да става от и в дома на майката; 30 дни през лятото, разделени на два пъти по 15 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като времето се определя по споразумение най-късно до 31.05. всяка календарна годИ.; На Новогодишните празници /30 - ти декември, 31 – ви декември и 1 - ви януари/ всяка нечетна година от 10.00 часа на 30.12. до 18.00 часа на 01.01. следващата четна година, с преспиване; На Коледните празници /24 – ти декември, 25 – ти декември и 26 – ти декември/ всяка четна година от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 26.12., с преспиване; На рождения ден на детето 12.10. двамата родители да празнуват заедно с детето, а при липса на съгласие бащата да празнува с детето рождения му ден – на следващия календарен ден 13.10. от 17.00 часа до 19.00 часа. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационният жалбоподател навежда следните доводи за неправилност на въззивното решение: че въззивният съд, който е обосновал решението си със становищата на страните, с установените от него обстоятелства, социалния доклад и със заключението на експерта – психолог, не е съобразил всички критерии от значение за конкретния случай - конкретния интерес на детето, както и настъпилите в хода на делото обстоятелства, като са определени по-редки контакти до навършване на 3-годишна възраст на детето, отколкото с привременните мерки във въззивната инстанция; че бащата е спазвал привременните мерки и детето сее адаптирало към този режим; че отношенията между страните са влошени; че висшият интерес на детето изисква то да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Във връзка с тези доводи касационният жалбоподател поставя следния правен въпрос: Какви са критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката си какъв режим на лични отношения между детето и родителя да определи в изпълнение на служебното си задължение да охрани най-добрия интерес на детето? Твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с Постановление № 1 /12.11.1974 г. на Пленума на ВС и следните решения на ВКС: решение № 217 /27.05.2015 г. по гр.д. № 6851 /2014 г. на IV г.о., решение № 36 /20.03.2015 г. по гр.д. № 4794 /2014 г. на III г.о., решение № 35 /12.03.2015 г. по гр.д. № 3585 /2014 г. на III г.о., решение № 50079 А /24.07.2023 г. по гр.д. № 2778 /2022 г. на III г.о., решение № 596 /20.10.2025 г. по гр.д. № 385 /2025 г. на III г.о. и с посочени определения на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е обуславящ, но видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, не разрешен в противоречие, а в съответствие с установената практика, като на първо място е съобразен интересът на детето, преценен при конкретните установени обстоятелства. Въпросът е разрешен в точно съответствие с приетото в посоченото ППВС 1 /1974 г. и с дадения отговор в първото посочено от жалбоподателя решение на ВКС - по гр.д. № 6851 /2014 г. на IV г.о, в който е обобщена установената практика на ВКС: последователно е приемано, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства (общи и специфични) се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Въпросът е разрешен в точно съответствие с приетото и в останалите посочени решения на ВКС, от които последното по време - по гр.д. № 2778 /2022 г. на III г.о. е постановено след обобщаване и на по-късната практика на ВКС (в следващия период от време - от 2015 г., докогато са постановени предишните посочени решения, до 2023 г:): 1/ Чрез решението по чл. 127, ал.2 СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на "по-добрия" (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на детето, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие, неговите физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към детето; желанието му и способността му да се грижи за детето, умението му да поддържа връзка с детето, да го зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на неговите интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с детето, както и спрямо детето, умението да водят диалог в името на детето, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики. 2/ Режимът на лични отношения между децата и родителите, както е постановено в чл. 59, ал. 3 СК, към който препраща чл.127, ал.2 СК, включва определяне на период или дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на децата, както и по друго време. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. Съгласно приетото с т.2 от ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС посочените от жалбоподателите определения на ВКС не попадат между актовете, визирани чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не могат да обосноват това допълнително основание за допускане на касационно обжалване, поради което настоящият съдебен състав не ги обсъжда. Поради съответствието на разрешението на въззивния съд с установената практика на ВКС не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а поради наличието на установена практика на ВКС и липсата на обосновка за това, че конкретна правна норма е непълна, неточна или противоречива, за неточно тълкуване на конкретна правна норма, за изменение в законодателството или обществените условия, което да налага изменянето в съдебната практика не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед на този изход на делото касационният жалбоподател няма право на разноски. Ответникът претендира да и бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство в размер на 818 евро, които е уговорила и заплатила при подписването на представения договор за правна защита и съдействие и чието уговаряне и заплащане са отразени в него. С оглед изхода от това производство искането и е основателно. Воден от изложеното съдът