Определение № 251 от 05.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4091/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. К. против решение № 264427/01.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 16774/2019 г. от ІІ“г“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.173 ЗОВСРБ е неоснователен, отменил е решението на районен съд и е постановил ново, с което е отхвърлил иска. Съдът е приел, че съгласно § 2, ал. 1 от Закона за изменение на закона за преобразуване на строителните войски, войските на министерството на транспорта и войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия (обн. - ДВ, бр. 34 от 2011 г.), Министерският съвет в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон преобразува Държавно предприятие „Строителство и възстановяване“ в еднолично търговско дружество чрез разпределяне на имуществото му в дялове или акции съгласно разпоредбите на Търговския закон. Съдът е приел за установено, че ДП „Строителство и възстановяване“, считано от 08.02.2012 г. е преобразувано по реда на чл. 261, ал. 1 от ТЗ чрез промяна на правна форма в „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД (в несъстоятелност). Посочено е, че едноличното дружество с ограничена отговорност е самостоятелно юридическо лице на осн. чл. 63, ал. 3 от ТЗ, поради което независимо, че едноличен собственик на капитала му по чл. 147, ал. 1 и 2 от ТЗ е Държавата чрез МРРБ, легитимирано да отговаря е дружеството като самостоятелен субект на правото. По отношение на предходните постановени решения по същия спор е посочено, че тъй като към постановяване на Решение № 750 от 07.01.2011 г. по гр. д. № 1925/2009 г. на III ГО на ВКС и Решение № 238 от 27.06.2011 г. по гр. д. № 1445/2010 г. на III ГО на ВКС, преобразуването на ДП „Строителство и възстановяване“ в еднолично търговско дружество не е било факт, позоваването на тях от страна на ищеца е неоснователно. Въз основа на горното, съдът е приел, че доводът на ответника, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска за вреди е основателен, поради което при липса на първата предпоставка за уважаване на иска, съдът не е обсъждал наличието на останалите. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правния въпрос, сочен от касатора е относно пасивната легитимация по иск с правно основание чл.173 ЗОВСРБ на ДП“Строителство и възстановяване“ след неговото преобразуване в „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /в несъстоятелност/. Сочените от касатора съдебни решения не касаят случаи, в които се дължи обезщетение по чл.173 ЗОВСРБ след преобразуване на ДП“Строителство и възстановяване“ в „Главно управление строителство и възстановяване“ ЕАД /в несъстоятелност/. Решенията касаят период на дължимост на обезщетенията преди посоченото преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество. Съдът не се е произнесъл по иск за присъждане на обезщетение на посоченото правно основание за период, в който ответникът е упражнявал правата на принципал по отношение на държавното предприятие, а по иска за обезщетение за период, в който държавното предприятие вече е било преобразувано в търговско дружество. В тази насока липсва и соченото противоречие с цитираните решения на ВКС, които не са относими към настоящия случай. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС