Определение № 66 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1290/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. П. М., чрез адвокат С. Е., срещу определение № 319 от 30.11.2020 г. по в. ч. гр. д. № 509/2020 г. на Ямболския окръжен съд, с което е отменено определение № 260009 от 10.08.2020 г. по гр. д. № 4319/2018 г. на Районен съд – Ямбол. Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата А. А. М. е подал писмен отговор, в който е изразил становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение окръжният съд е отменил определение № 260009 от 10.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4319/2018 г. на Ямболския районен съд, с което е отхвърлено искането на А. А. М. по чл.248 ГПК за допълване на първоинстанционното решение от 21.07.2020 г. по същото дело в частта за разноските и вместо него е допълнил същото като е осъдил Т. П. М. да заплати на А. А. М. разноски за особен представител в размер на 600 лв. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. А. М. иск за делба на недвижим имот, като на ответницата Т. П. М. е назначен особен представител на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, след като по разпореждане на съда ищецът е внесъл сумата 600 лв. за неговото възнаграждение. С молба от 08.06.2020 г. ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените от него разноски за особения представител като е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С постановеното решение по допускане на делбата районният съд не е присъдил тези разноски на ищеца, а искането му по чл. 248 от ГПК за допълване на решението в частта му за разноските е оставено без уважение с определение от 10.08.2020 г. За да постанови своето определение, окръжният съд е приел, че разноските за възнаграждение на особен представител не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: Дължи ли се заплащане на разноските за особен представител на лице с известен постоянен и настоящ адрес, които са първоначално платени от ищцовата страна по иск за делба в хипотеза, при която съделителят с назначен особен представител не е станал причина за завеждане на делбата, тъй като е изразил съгласие с това делбата да се осъществи доброволно. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставеният от касатора въпрос е решен в съответствие с посоченото от него определение № 681 от 18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5778/2015 г. на ВКС, ІII г.о. Със същото е прието, че според правилото на чл. 29, ал. 3 ГПК разноските за особен представител на лице, първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания, както е приел и въззивният съд. Разрешаването на правния въпрос в съответствие с практиката на ВКС изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка с което никакви доводи не са изложени. Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК, които не се релевират от касаторката. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението на въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,